Мислех си вчера в мрачното и дъждовно време по разни теми около общата тематика и нахвърлях набързо нещо, което ще споделя и тук.
Миналата седмица пътувайки попаднах на едно радиопредаване, където се водеше диалог с някакъв експерт и се каза, че в доклад на една от службите (не искам да я споменавам, защото не съм напълно убеден, кого посочиха), които очевидно имат задача и познават цялостното положение в страната, предназначен за потребностите на правителството е имало един раздел и за строителството.
Накратко тезата беше следната :
Заедно с откритата престъпност, строителството се е превърнало в един от източниците на огромни сиви доходи, които от своя страна се изливат в корупционни канали и подкопават обществения ред и деморализират страната.
Поводът за изготвянето на този доклад изглежда е бил “сериозното предупреждение” от Европа, което получихме през пролетта на тази година, когато стана ясно, че продължаваме да изоставаме и не искат да ни обещаят нищо конкретно. Естествено, че целият разговор се водеше с тон на загриженост по повод на деликатните отношения, които имаме във връзка с приемането ни в ЕС, което изглежда вече е факт. Всъщност не искам да говоря точно по този въпрос. Реч иде за строителството.
Превръща ли се този отрасъл в един антисистемен фактор !?
Умишлено пресилвам нещата! Но, разберете ме правилно!
И до сега често съм имал повод да споделя, че свръхресурсите (за малка и бедна страна като нашата), които се изливат в този бранш чрез механизма на постоянно растящи цени, лишават други браншове от обороти и печалба (нали помните, че бизнесът е аеробен организъм и диша печалба) . Чрез дългосрочните ипотеки (и инвест. Кредити естествено) това се пренася частично чак до един далечен хоризонт.
И какво се получава ? Един печели от предприемачество, друг от строителство, трети печели от финансиране на първите двама, че и на потребителите на готовия продукт, а има други, които трябва да свиват коланите, пилят още повече цените си и стоят на “празни ясли”. Колко може да продължава това !
Повярвайте ми, знам за какво говоря.
Когато и доколкото става дума за дребен и среден бизнес – той практически няма думата и е принуден да приема положението, такова каквото е.
Но освен него има и достатъчно силни фактори, за които това е трън в очите.
И те ще направят всичко възможно за промяна на статуквото. Тук не бива да се открива нищо изненадващо. При пазарни отношения това е нормалното и естественото. Работата често опира до това – да има подходящи условия, а ти да си готов и без да се бавиш да удариш конкурента и да развееш здраво байрака. И така до следващия път, когато отстъпваш седлото на друг.
От строителство и предприемачество през последните около три и половина години се направиха големи пари. Какво ми остава, осван да поздравя с респект : Браво, момчета, могли сте, стискало ви е, направили сте го!
На останалите ще предам дълбокото си съжаление. Сега ще има доста, които ще глътнат вода. В нашите условия това не винаги и не задължително значи фэалит и крах, но туй е съвършенно друга приказка . В цялост - поредна стъпка към “нормалността” .
Макар и със забавяне в този отрасъл ще се излеят още много допълнителни средства – този път от фондове на ЕС. Създава се уникална ситуация, че в условията на вероятно спадащ световен пазар, в страни като Бг и Румъния ще се излеят целево средства за инфраструктура. Хайде сега да се сетим, как да стане работата така, че в условията на лош пазар, тежки бюджетни дефицити (че и не малко други проблеми) в Стара Европа, у нас и в Рум. да се излеят много пари и те да стигнат, та и работата да се свърши, пък и да има да се крадене от акулите – наши и европейски. Чуждите крадат не по малко. И там картинката е шарена – едни го правят доста рафинирано, други (Щрабаг) я карат арогантно направо през просото.
Мислите ли, обаче, че алтернативните кръгове на интереси в Европа ще стоят и ще посрещнат с овации евентуални кражби. А те да не би да не знаят как стават нещата !
Добре, че сме сравнително малки за техните размери, но бидейки заедно с голяма страна като Рум – няма да се размине внимателно вглеждане.
Моето очакване е, че за бранша идат тежки времена.
Това е субективното ми усещане. Неизбежно ще има опарени и фалити, защото всички продължават да вярват, че може да си я караме, както ние си знаем – малко работа от недостатъчно подготвени хора (че и кът), лошо качество и растящи цени. Не става !
Е, няма да се случи утре, но неизбежно предстои.
, тушират се всякакви опасения "да не стане като при Виденов", с аргументи за ползата от печалбата, дайте да гледаме положително на нещата, така е в цивилизования свят и подобни. На мен ми прилича на закрепостяване, но всъщност си е майсторство и професионализъм.
