За българите, марсианците, свободното време, etc.

kuku,

Пак си чел някъде нещо през пръсти

Казваш: "Gilshteto e naj-trudno likvidnja asset i v moment na kriza cenata mu pada naj-byrzo. Togava cenni sa byrzo likvidnite asset-i - zlato, cash."

НИ че е бавно-ликвиден актив (asset на български се нарича актив, liability/ies - пасив/пасиви), така е. Че кеша е бързо ликвиден (за златото не коментирам там е ясно) - така е. Ама кой кеш - евро, долари, лева, турска лира, виетнамски донг?

'Щото ние помним момент на криза, когато кешът беше много по-силно обезценен (в пъти - с петстотин лева баничка се купуваше, че и не стигаше ) от цената на НИ, която падна с около 30-40 %. Прочутата 96-97 година. Само дето това се отнасяше за кеш в лева. Но и на кеша във валута му намериха цаката с банковите фалити и блокирането на валутните влогове. Така че недей да обобщаваш така - каквото пише по учебниците, не винаги едно към едно може да се приложи в реални условия - зависи от условията.

Joan,

Poneze poznavam Hrvatska, kudeto tsenite sa okolo 2,5 puti po-visoki ot tezi v Bulgaria, az vuzprieh materiala taka, che reshih che v Rumuniya tsenite sa 1.5 puti po-visoki. Imaiki predvid che Rumuniya e dosta goliama durzava sravnenie s Bulgaria i Hrvatska, struva mi se che v Rumuniya sigurno oshte ima absurdni razliki v tsenite mezdu razlichnite sektori na nedvizimi imoti i mezdu razlichnite raioni na stranata, koeto bi se otrazilo vurhu srednite tseni na imotite kato gi svali nadolu. Ne poznavam pazara i tsenite v Rumuniya, taka che mi e trudno da zadulbocha analiza.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2006-08-10 17:31 от klara.

Klara,

Благодаря - ценно е да имаш познания от извора за две от трите страни в сравнението )

Разбирам, че си права - просто не съвсем точно са се изразили авторите на стаията. Но приемаме, че в Румъния средно взето са 1,5 пъти по-високи от БГ, а в Хърватска - 2,5 пъти (средно).

Което пак навежда на мисълта за това, че няма много накъде д асе сриват нашите цени.

Абе че е голяма Румъния, така е. Ама като икономическо състояние не е по-добре от нас (да не кажа, че е по-зле според онази статистика на ЦРУ за БВП/глава). Така че аз нямам обяснение на такава разлика в цените - все пак 50 % отгоре си е разлика.

Ами в Румъния доколкото ми е известно не е толкова лесно някой да реши да става строителен предприемач. А когато няма конкуренция - цените са високи. Предполгам и в Хърватска няма толкова малки, независими строителни фирми, предприемачи и т.н.
Който и каквото да казва, всъщност това, че е (да се надяваме, че ще остане, въпреки натиска на някои среди) доста либерален този сектор в БЪлгария, не позволява цените да се вдигнат до небесата. Просто има конкуренция, има възможност да се строят къщи дори и по стопански начин, има малко (стават все повече и повече) ограничения.

kuku123,
Съгласна съм на 90% с постингите ти, с тази разлика че във Варна чужденци купуват/купуваха апартаменти и с цел инвестиция (от личен опит го зная). А от близки хора в бранша съм чувала, че дори има цели закупени (през 2004) и заключени нови кооперации - с цел инвестиция. На кого ще ги продават и кога - не зная..... Но явно полека са започнали да продават, защото има нововъведения като "стоп капаро" - за покриване на разходите на чужденец, който ще дойде да ти продаде апартамента, та ако евентуално сделката се провали - разходите на чужденеца да са покрити от теб - наглост. Също в техните форуми се консултират доста, дали сделката да се изповяда по пазарна или занижена цена и кога това може да се направи- добре познават БГ законите и си помагат доста по форумите.

Купувач,
Явно мислим сходно , личи си че търсим жилище. Аз по-скоро визирах по-кратък период до 2-3 години за големите апартаменти.
За цените след присъединяването, за съжаление ще се увеличат доста според мен - въвеждането на задължителни стандарти по качество и производство, психологическия фактор при търговци и производители не е за пренебрегване също. А докато се опомним, ще дойде време да въвеждаме еврото и ще падне едно закръгляне на цените към по-високи (справка - Гърция преди няколко години).
Дано да можете да ме оборите тук, защтото драстично покачване не ми се нрави много
Около кредитите наистина е трудно да се прогнозира, но никой няма интерес от срив- като се започне със строителния бранш, банки, "инвеститори" от чужбина, нито дори ЕС. Така че дори БНБ да не е далновдна в политиката (което не е така в момента, нали сега са наложили по-високо обезпечение при необслужване на кредите), то от ЕС ще ни натиснат - последните и без това чакат повод да ни отложат.

Joan, само да вметна за златото - ликвидно е онова дето е борсов стандарт, кюлчета с чистота 99.9950 - 99.9999 и точно определено тегло в тройунции, в килограми едно кюлче е около 12.500 гр. Това е бързоликвидното злато. Всички останали приказки о брошури както тези на ПИБ например, са търгожска реклама за да си продадат златните украшения - кюлчета, които внасят от Швейцария както и монети.
Маасово притежаваното от хората злато по 14 карата - бижута, изобщо не може да е бързоликвидно, или поне не толкова повече от един апартамент, в смисъл, ако цената на една тройунция на борсата е 640 долара нямаш ама абсолютно никаква гаранция, че някои ще ти купи верижката за 30-40 лв, колкото е преизчислената справедлива стойност за твоите грамове, за да я продадеш ще трябва да свалиш цената и то с толкова, колкото прецени златаря. Е, според мен, ако ти обявиш цена на гарсониера от 20 на 10К евро, нима няма да я продадеш в миг, когато и да е...
Това е един мит, за бързата ликвидност на златото, да, ликвидно е, но борсовият стандарт, другото е да, също много ликвидно, но с риск да загубиш много от стойността която си вложил.

Edno dopulnenie - v Hrvatska stroiat stroitelni predpriemachi ot Hrvatska, Italia, Slovenia i Ungaria, malki i golemi. Ima i dvama bulgarski storitelni predpriemachi, koito stroaiat apartamenti za prodazba - nai-veche po ostrovite. Taka che sektorut e dostatuchno razvit i to ne ot skoro.

Ама в БЪлгария строи ВСЕКИ. Тук е разликата с другите страни. Достатъчно е да видиш във форума колко хора решават да си строят къщата сами, като наемат бригади и си организират строитления процес за да видиш за какво иде реч. А след като за строителя съществува конкуренцията, че може и сам човекът да си вдигне къща - не се оферират високи цени (сравнени с другите страни). А пък предприемачите са притиснати от това, че ВСЕКИ, който има възможност да даде над 100К евро за жилище не отхвърля и варианта да си постори къщата (с бригада или фирма), макар и извън града и също не могат да си позволят да вдигат цените, защото е много вероятно купувачът да реши да прави къща. И няма значение, дали накрая няма да му излезе 200, а не 100К, въпросът е, че той не купува апартамента

4ovek,
Така си е, който има повече предпочита къща и за това няма да се продават големите апартаменти.

Joan, krizata v Bylgaria po Videnovo vreme se porodi ot prekalenoto pechatane na pari.
Hiperinflazija v UK, US i navsjakyde v razvitite strani po sveta ne e imalo i njama da ima.
Prichinata? Che nikoja razvita strana ne pechata pari na volja a ako go pravi si plashta za tova zashoto borsite i investitorite po sveta ne pasat treva i shte se nasochat kym druga valuta.

Krizite po sveta njamat nishto obshto s hiperinflazijata v Bylgaria.

Pri krah na borsata akziite padat. (chernija petyk v US, dot.com kraha prez 2000 godina)
Pri krah na real estate imotite padat. (tova se sluchi prez kraja na 80-te i nachalot na 90-te godini v US i Canada i Donald Trump pochti falira (beshe na minus 300 miliona).

Krah na parichnata sistema ot roda na hiperifnlazijata ne e imalo i nikoga njama da ima.
Naj-goljamata inflazija v Canada e bila ot roda na 14 prozenta (za 1 godina) po vreme na ikonomicheskata kriza prez kraja na 80-te i nachaloto na 90-te i togava (zabelegete) lihvenijat prozent po vlogovete e bil 15 prozenta.
Gilishtata togava sa padnali s 40 prozenta za 1 godina. Po vreme na inflazija. Ne sa skochili s 14 prozanta kolkoto e bilo nivoto na inflazijata.
Sega inflazijata v US/Canada e olkolo 2 prozenta godishno.
Inflazija znachi po-malko pari za gilishta. Visokijat lihven prozent znachi syshtoto.

Tova za cheteneto prez prysti ne e moj patent.

Vjarno e che kato govorja za zlato stava duma za kjulcheta (borsov stanart 4 devjatki), 24 charata zlato.
Ne se sehtam da sym syvetval njakogo da si kupuva prysteni ili obezi.

Tova koeto kazah e che petrolyt shte skacha i ottam shte skochat cenite na osnovnite stoki a ottam shte ima i inflazija na vsjaka valuta (evro, dolar, pound,...). Taka che inflazijata na evroto shte predizvika inflazija i v Bylgaria. Bylgarskata banka njama nishto obstho s inflazijata v sluchaja. Tja se vnasja otvyn. Otdelno shte ima inflazija ot vyvedgdaneot na evroto. Inflazijata e stimul na ikonomikata do opredeleni niva zashoto ima opasnost ot overheating (sluchi se naskoro v US) i se nalaga da ja ohlagdat s visoki lihveni prozenti deto pyk krashvat real estate market-a.
Za bylgarsktata ikonomika ako vyobshte ima takava njama nikakva opsanost ot pregrjavane. Prosto cenite shte skochat a nikoj njama da se seti da indeksira dohodi zashoto njama otkyde. Ako bylgarskata banka bi imala samostojatelna valutna
politika tja bi mogla da pechata pari (obezpecheni sys zlato ili ne) i da generira njakakvi dohodi u horata koeto estestveno shte predizvika nova inflazija (ako tezi pari ne sa pokriti s nishto) no pone shte imash pari da si kupish hljab den za den.

Problemyt na horizata shte byde kak pri vsichkite tezi inflazii (i neobhodimostta ot po-golemi razhodi i pri uslovija che dohodite im njama da skachat) shte mogat tezi hora da otdeljat oshte po-znachitelni sumi da si kupuvat gilishta na evropejski ceni.

Gilishtata bili skochili 36 prozenta prez 2005 godina. Chudesno. Dohodite ne sa skochili i 3 prozenta.
Kakvo da ochakvame, skok po 10/20 prozenta godishno ot sega natatyk li?

Prognozite bili za zastoj ili rasteg.
Po kolko spored vas shte struva kvadrata v Sofia sled 5 godini , 2000 evro na kvadrat li? Ili pyk 3000?
I kolko shte poluchavat horara kato zaplati - po 100 000 evro na godina li?
Sled evlizaneto v ervozonata shtjalo da ima po-goljama uvelichenie? Tova vys osnova na staitskiata v Ungarija i Chehija

naprimer li e napraveno (deto cenite padnaha s poe 20 prozneta sled prisuedinjavaneto).

Njama pari sys tokovo pokritie. Patite sa pokriti sys zlato ili drugi aktivi na bankata. Ne sa pokriti sys stoki (hljab, olio) ili pyk stocks (akzii na kompanii).

Vchera gledah townhause za prodagba v Toronto v mnogo prilichen rajon. 160 kvadrata + 40 kvadrata finished basement s bar + garag + dvor + parket navsjakyde + 5 applaines + local (za kyshtata) parno i klimatik za 150 000 evro (210 000 Canadski dolara).

Umorih se veche da pisha che cenite v Japonija veche 15 godini padat v abosljutni stojnosti (predtavete si kolko padat v realni) pri uslovie che sa 120 miliona na edin malyk ostrov.

Te rezbira se ne sa v Evropa.

Evrozona. Evropejska integrazija. Chudestranni investitori.
Bull shit.