Рекорден срив на строителната продукция отчете Националния статистически институт за декември!
На месечна база намалението на обемите е от 10.4%, а на годишна – от 15.1 на сто.През 2012 г. най-сериозният месечен спад от 3.9% бе регистриран през януари, а през октомври секторът дори даде надежди за оживление, разраствайки се с 2.1% - рекорд, надминат единствено през март с ръст от 2.6 на сто.
Резкият годишен спад от 15.1% също бе безпрецедентен за последните 12 месеца, като най-силно годишно свиване на строителната продукция до момента бе отчетено през февруари – 11.1%, а през октомври и ноември дори се наблюдаваше ръст от съответно 6% и 1.2%.
През декември продукцията от гражданско/инженерно строителство намалява с 18.6% спрямо ноември, а от сградно строителство - с 2.9%
На годишна база намалението на строителната продукция през декември 2012 г. се определя от отрицателния темп при сградното строителство, където намалението, изчислено от календарно изгладени данни, е с 15.4% и при гражданското/инженерното строителство - с 14.7%.
+
Близо два милиона българи живеят някъде зад граница. И общуват с близките си в родината главно по Скайп. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крият тежки човешки драми - драмите на хиляди деца, майки и бащи.
За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.
Голямата илюзия
Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината - на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина - със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.
Ще си дойдете ли през лятото?
Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина - това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях - за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината - въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.
Страшната самота
Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс - за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.
Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват - защото обитават държавата, наречена България.
+
Aко не осигурим работа на нискоквалифицираната работна ръка, България ще бъде залята от престъпност. Никой не говори как да се осигури работа, а броят на тези хора в трудоспособна възраст расте. Гладът е по-силен от страха и когато хората са гладни, те стават престъпници.
Това предупреди председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев на международна конференция за социалния диалог и несигурността на труда, организирана от КТ "Подкрепа", цитиран от БТА.
По думите му никой не обръща внимание на връзката нискоквалифицирана работна ръка - престъпност - измами, включително и в социалната сфера - със социалните плащания и ТЕЛК.
Данев заяви, че в последните години България в България са закрити 344 хиляди работни места, 100 хиляди самоосигуряващи се също са прекратили бизнеса си. В същото време "образователната система изобщо не реагира на структурните промени в българската икономика".
Председателят на БСК припомни, че през последните 20 г. в България се закрити редица производства, работни места в електрониката, машиностроенето, химическата и отбранителната промишленост, тежкото машиностроене.
В момента 150 000 предприятия в България от 350 000 са с нулева заетост, само собственици на предприятието или самонаети. Според Данев през последните няколко години се закриват и дейности - развойни, проектантски, реиинженерингови.
Закриват се също и се изнасят търговски дейности, добави той.
"Кой ще храни това общество, кой ще дава заплати. Стига сме казвали "повишете заплатите", а да помислим кой ще произведе, за да се дават заплатите", коментира Данев.
По думите му никой от управляващите не говори за влошено качество и устойчивост на работните места, "а се хипнотизираме от временната заетост, която не решава устойчиво проблемите в българската икономика".
Така, според него, сме достигнали до "изключително влошена структура на работните места".
По данни, които той представи, 38 на сто от заетите са в сектора на услугите и търговията, 20 на сто - в селско стопанство, а 16 на сто - в държавното управление, здравеопазването и образованието.
Вчера стана ясно, че подготовката за Оперативна програма „Наука и образование” ще е приоритетна задача в работата на новия министър на образованието академик Стефан Воденичаров. Той ще търси начин за връщане на 5-годишното средно техническо образование, защото индустрията е останала без кадри у нас. Воденичаров се надява от есента да започне ново обучаване на стругари, фрезисти, заварчици, специалисти по електроника, на които веднага да бъде гарантирано работно място.
