Преглед_на_печата_2013

Разходите на европейците за жилища, енергия и поддръжка на дома - са най-засегнати от кризата, отчита Евростат!



[www.bta.bg]

Чудесна новина е, че банковата система в България увеличава значително кредитирането на фирмите извън финансовия сектор:
1)
- в края на 2011г. те дължаха 36,939,271 хил. лв.
2)
- в края на 2012г. те дължаха 39,159,588 хил. лв.
Тоест за една година има увеличение с над 2.2 милиарда лв.


Домакинствата в България дължаха жилищни кредити на банковата й система:
1)
- в края на 2007г. сумата беше 5,890,143 хил. лв.
2)
- в края на 2008г. сумата беше 8,257,348 хил. лв.
Тоест за съжаление за една година имаше увеличение с над 2.3 милиарда лв.


За сравнение домакинствата в България дължаха жилищни кредити на банковата й система:
1)
- в края на 2011г. сумата беше 9,368,120 хил. лв.
2)
- в края на 2012г. сумата беше 9,441,757 хил. лв.
Тоест за щастие за една година има увеличение с по-малко от 74 милиона лв.


[www.bnb.bg]

Огромни хлебарки плъзнаха в идеалния център на София. 10-сантиметровите гадини тормозят живеещите в кооперациите на улиците “Солунска” и “Витошка”.


Хлебарките-мутанти са типични за средноазиатските ширини. Ужасени столичани обаче са ги открили по входовете и апартаментите на кооперациите си, повечето от които строени в началото на миналия век.

Потресените софиянци веднага алармирали ХЕИ, за да напръскат жилищата и мазетата с отрова и да сложат край на черната напаст.

Домакинствата в ЕС дължаха жилищни кредити на банковата му система:
1)
- в края на 2009г. - 5,082,807 милиона евро
- в края на 2010г. - 5,515,818 милиона евро
Тоест за една година имаше повишаване от над 433 милиарда евро.
2)
- в края на 2011г. - 5,655,337 милиона евро
- в края на 2012г. - 5,790,389 милиона евро
Тоест за една година имаше увеличение с по-малко от 136 милиарда евро.


[sdw.ecb.europa.eu]



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2013-02-03 08:39 от Inform.

Quote
Inform
Домакинствата в ЕС дължаха жилищни кредити на банковата му система:
1)
- в края на 2009г. - 5,082,807 милиона евро
- в края на 2010г. - 5,515,818 милиона евро
Тоест за една година имаше повишаване от над 433 милиарда евро.
2)
- в края на 2011г. - 5,655,337 милиона евро
- в края на 2012г. - 5,790,389 милиона евро
Тоест за една година имаше увеличение с по-малко от 136 милиарда евро.


[sdw.ecb.europa.eu]

Леле, какъв смях!
:}

Издадени разрешителни за строеж в София на нови:
1)
- през 2006г. - 8,187 жилища
2)
- през 2012г.- 1,076 жилища


[www.nsi.bg]

Държавата плаща с 50 лв. по-високи заплати в сравнение с частния сектор, отбелязва „Монитор“. Средното възнаграждение в обществения е 791 лв., докато в частния е 740 лв., показват последните данни на Националния статистически институт. Според тях заплатите в частната сфера се увеличават по-бързо, но все още не могат да догонят тези в обществения сектор. „През третото тримесечие на 2012 г. реалният ръст на заплатата в частния сектор е бил 6,1%, докато в обществения – 1,1 на сто“, отчете Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.
Най-чувствителна е в сферата на добивната промишленост. Миньорите, които се трудят в държавни предприятия получават средно по 1826 лв., докато тези, които работят в частни мини, взимат с 772 лв. по-малко.

С какво се различава краят на 2011 г. в сравнение с края на 2012 г. в банковата система?


Данните на БНБ, публикувани в последния ден на януари, може да объркат неспециализирания читател. Според отчетите само за декември 2012-а системата показва месечна загуба от 37,3 млн. лв. Което е безпрецедентен случай, поне в последните десетина години. В подкрепа на оптимизма в последното тримесечие на м. г. обаче общият положителен финансов резултат все пак възлиза на 567 млн. лв. преди одитиране на отчетите и означава, че независимо от всичко българската банкова система генерира печалби. Така че печалба все пак има и годината като цяло ще завърши с положителен финансов резултат, а декемврийската загуба ще бъде покрита без проблем.

Самият факт обаче, че в системата има вече загуба, е тревожен. Някои банкери обясняват това със започналото масово отписване на безнадеждните вземания от балансите на кредитните институции. А това се налага, тъй като те доста отдавна стоят там и въпреки най-различните "стъкмистики", вече е крайно време да бъдат решени генерално. Затова обезценките на активи стават доста актуални и за доста големи обеми и това ще продължи и занапред, прогнозират банкови анализатори.

Декември обаче е по-особен месец по известни счетоводни причини. Затова нека да направим едно сравнение именно на декемврийските резултати за 2011 и 2012 г. Макар и с незавидни темпове, ръст на общото кредитиране има - с 373 млн. лв., което никак не е повод за оптимизъм. Кредитите в края на декември 2011-а са 64,352 млрд. лв., а нарастването за 2012 г. е почти с 0,6 на сто. В същото време растат и обезценките, т. е. отписаните от балансите безнадеждни заеми, с 595 млн. лв. - от 3,982 млрд. в края на декември 2011, до 4,577 млрд. точно след година, или с 15%. Процентът е почти двоен при обезценките на фирмените кредити - над 30%, което при свитото кредитиране никак не е добра новина. Докато при жилищните и потребителските заеми имаме спад на обезценките - от 1,664 млрд. в края на 2011 г., на 1,526 млрд. Това би могло да се тълкува разнопосочно - или като подобряване на гражданските кредитни портфейли, или като намаляване на новите лоши заеми. Но все пак като единичен факт е обнадеждаващо.
Има ли съживяване на кредитирането в българската банкова система? Може да се каже предпазливо "да", съдейки по данните на БНБ за последните три месеца на 2012 г. Брутните кредити (без тези за кредитните институции) са нараснали с 643 млн. лв., което представлява ръст от 1,1% в сравнение със същия период на 2011 г. Това е възможно благодарение на макар и слабото оживление при корпоративните заеми, които съставляват основната част от увеличението - 604 млн., и ръстът при тях е 1,6 на сто. В същото време растат и паричните средства в системата - с 1,2 млрд. лв., до 14,7 млрд. При оживление на икономиката това би било чудесна възможност, но в сегашния момент прави от банките складове за пари. Ръст отбелязват и активите - с 2,5 млрд., до 82,4 млрд.

Кога се продава ипотекирано жилище

Със сигурност стотици и дори хиляди български семейства, теглили ипотечен кредит през последните години, са стигали до положение да не могат да продължат да го изплащат. Банките рядко прибягват до прибирането на обезпечението, което най-често е купеното жилище, веднага след като човек закъснее с една или две вноски. Но и трудно може да се каже, че имат някаква единна стратегия как да постъпват с такива клиенти.

Когато кредитът стане лош, т.е. закъснението е повече от 90 дни, трезорът е в пълното си право да наложи възбрана върху обезпечението. И мнозина кредитополучатели чак тогава предприемат опити да продадат имота. Често панически и с цената на голяма загуба.

По-добре рано,
отколкото късно

От миналата есен няколко от финансовите институции от Топ 5 на българската банкова система започнаха да сключват с имотни агенции договори от типа “Доброволни продажби”. Първата агенция, която сключи такива договори, е “Адрес - Недвижими имоти”, но според информация от пазара още няколко големи агенции са се насочили към тази нова ниша.

Етапите на увеличаване на финансовите затруднения на клиентите на банка са няколко. Първоначално човек забавя една или две вноски, после те стават повече и накрая спира да плаща, а банката начислява наказателна лихва. Целта на програмата “Доброволни продажби” е хората, които са тръгнали по този път, да бъдат насочени към продажбата на ипотекираното жилище по-рано, когато все още могат да вземат добра цена за него.

Става въпрос за продажба далеч преди банката да е решила да даде случая на съдебен изпълнител. Защото търговете, които организират съдебните изпълнители, стават бавно и е напълно възможно получената сума от продажбата да не стигне за погасяване на остатъка от кредита. Още повече че сумата е утежнена от наказателни лихви.

По силата на програмата агенцията подписва посреднически договор с клиента на банката да продаде имота му, като през един определен период от време - най-често 3 месеца, банката се задължава да не начислява на клиента си наказателна лихва за просрочие. В договорите на “Адрес” агенцията поема ангажимента да уведоми банката дали клиентът реално работи за продаване на имота си, т.е. дали се явява на организираните огледи и дали предоставя необходимите документи, когато бъдат поискани. Агенцията се задължава и да направи за клиента на банката безплатно сравнителен анализ на цените за типа имот, който се продава, разказа пред “Труд” шефът на “Адрес” Георги Павлов.

Дълговете
като лавина

Затрудненията, които изпитват клиентите на банките с просрочени вноски, може и да идват постепенно, но има опасност от един момент нататък да се стоварят отгоре като лавина. Причината е, че някои банки в договорите за ипотечен кредит определяха наказателната лихва в рамките на около 10% плюс лихвата по кредита върху остатъка от главницата по заема, който трябва да се плаща.

В масовия случай теглилите ипотечен кредит в България разбират за тези наказателни лихви едва когато изпаднат в затруднение просто защото не са чели внимателно договорите си. Структурата на вноските в един ипотечен кредит е такава, че обикновено в първите години по-голямата част от тях представлява лихвата по кредита, а не самата главница. Ако примерно вноската е 1000 лева месечно, 900 лева от тях са лихвата по кредита, а едва 100 лева - главницата. Заради това много хора, които закъсват финансово още в началото на изплащането на ипотечния кредит, биват неприятно изненадани от големината на наказателното плащане.
В масовия случай по време на имотния бум, ако един жилищен имот е купен за 100 000 лева, клиентът на банката е теглил ипотечен кредит за 80% от стойността му. С падането на цените този имот вече струва под 80 000 лева, а клиентът има да плаща примерно още около 75 000 лева на банката. Тя обаче слага например 17% наказателна лихва отгоре и така за човек е по-изгодно да продаде имота по-рано, преди да е стигнал до налагането на наказателната лихва.

Резултатите

Макар че е рано да се анализират резултатите от програмите “Доброволна продажба”, “Адрес” вече отчитат няколкостотин случая, предадени им от банките. “Но едва в около 10% от тях клиентите се съгласяват да продават веднага имота. Просто финансовата култура на българина е все още твърде слаба. Повечето от тези хора сякаш не разбират, че всичко, което иска банката от тях, е написано черно на бяло в договора и тя няма как да отстъпи, защото трябва да отговаря пред своите акционери и пред банковия надзор. Няма как да отидеш при шефа на банката например и да “се разбереш” с него”, казва Павлов.

Някои анализатори смятат, че поне още 10 години на пазара ще излизат имоти на клиенти, които са ги купили с ипотечен кредит по време на имотния бум. До известна степен това, че доброволната бърза продажба на ипотекираните имоти не започва масово и веднага, е добре за целия имотен пазар. Защото едновременното излизане на хиляди жилища щеше да подбие стойността им и да направи реализацията им още по-проблемна
[www.trud.bg]

Правилно.