А Ванката продава там 4дка за 2млн. евро. (Успех с продажабата Ванка)
[
www.imoti.net]
Няма нормален човек, който да е виждал Слънчев бряг от последните години и да не се е ужасил от гледката на струпания бетон там. Нещо като Младост 5, Дружба 3 или Люлин 11. Сиво-грозно и направо страшно. Взор към морето - никакъв. Превзети са и последните остатъци от дюни. С една дума - пиршество на печалбарството. То обаче вече се обръща срещу своите създатели. И няма как да бъде другояче, защото все повече ще намаляват туристите, които си плащат, за да се пренесат за десетина дни от своя панелен комплекс до морския бетонен курорт, за да гледат там копие на пейзажа от софийския си адрес.
Имаше някакъв дребен шанс въпросната дива печалбарщина да бъде спряна от промените в закона за черноморското крайбрежие, с които, най-общо казано, се спира мащабното строителство в т.нар. зона А - златните 100 метра до морето. Докато не се вдигнаха на протест кметовете на няколко общини - Созопол, Поморие, Приморско, Царево и Несебър. Няма да е изненада, ако към тях се присъединят и други морски общини. Протестът им има на пръв поглед едничка цел - да брани инвеститорите и бизнес интересите на хора, решили да строят там. А поправките предвиждат в тази зона да има само алеи и спортни съоръжения.
"Нашите приходи идват основно от летния туризъм. Ще падне бюджетът поне с 30%. Мъчим се да привлечем инвеститори, а така ще ги изгоним. Приходите от продажба на недвижими имоти също ще паднат, оттам ще намалее строителството, а то ще доведе до безработица." Тази мрачна картина рисува един от кметовете, чието градче отдавна не прилича на морски курорт, защото хотелите и високите сгради са така наблъскани, че който е видял тази гледка, нито иска да я помни, нито да я вижда втори и трети път.
Какво ще прави този кмет, когато и последните метри бряг бъдат налети с бетон в неговия град. И тогава ли ще търси нови и нови инвеститори, за да има още и още строежи, та да няма безработица и да е наред бюджетът на общината? Нещо във формулите за развитието на черноморските общини е дълбоко сгрешено и тези кметове прекрасно знаят къде е грешката, но я премълчават - все в името на печалбата. И си затварят очите за очевидното - че въпросната печалба ще секне много скоро, защото лудите, които искат да ходят на плаж сред бетонни архитектурни чудовища,
са на изчезване.
И с какво им пречи точно тази стометрова ивица до брега - където е останала, разбира се. Няма жив турист, който да не иска да направи сто стъпки до морето, стига наоколо да му е красиво, уютно и чисто. Или на кметовете фундаменталисти вече им се привиждат туристи, които скачат в морето направо от хотелските балкони. Защото дадат ли им и тези последни сто метра, едно е сигурно - тераси и балкони ще надвиснат право над морето. Хем ще вдигнат цената на нощувките, хем практикуващите алкохолен туризъм ще има откъде да скачат след втората бутилка. И така - от Резово до Дуранкулак - един цял Слънчев (бетонен) бряг.
Както се разбира от протестиращите кметове, заради промените един град щял да се лиши от цял нов квартал, в друг щели да попречат да се строят улици, ако законът влезе в сила. В трети хотел за 2 милиона пък нямало да бъде довършен. Не сме против закона, но сме против забраната за строителство! Ей това викат в един глас кметовете, които няма да се успокоят, докато не прережат и последната лента бетон на последните сто метра от брега в своите общини.
Те може и да не подозират, но има и други гледни точки към техните бизнес планове - нека ги видят в интернет. Ето малка част от тях:
" - Няма държава, която да е допуснала да се застрои крайбрежна улица и да няма откъде да зърнеш морето, само у нас.
- Созопол е в най-тежко положение. Не трябваше да се строи изобщо отвъд околовръстния път край морето. Тонове строителни отпадъци и пръст изсипваха с булдозери в морето, а сега искат още.
Някога чужденците се катереха по скалите и се радваха на чистата природа, а сега е все едно да се къпеш в канални води, ако изобщо намериш как да стигнеш до морето. Не ми се минава дори оттам, когато видях всичко това, бях потресен. Колкото пъти се сетя, толкова пъти ги проклинам за алчността.
- Слънчев бряг вече не е курорт, а гаден жилищен комплекс...
- Що се отнася до Созопол - познайте кой разреши изсичането на горите и новите комплекси над “Златна рибка”, кой позволи хотелите на плажа на “Каваците”, на плаж Харманите, на брега на целия нос Буджака, на брега в края на къмпинг “Веселие”...
- Да превърнем Черноморието в Бетономорие!!! Напред към бетонните дюни!” Ето такива неща си мислят хората, господа кметове, за черноморското ни брягче, за чиято бетонна хубост някои от вас също имат заслуги...
Е, със сигурност ще се намерят пазарни фундаменталисти да подкрепят кметовете с аргумента, че не е необходим нито нарочен закон за черноморското крайбрежие, още по-малко пък въпросните люто оспорвани поправки. Защото текстове в други закони уреждали и въпроса за застрояването, и за концесиите... По принцип може и да са прави, но само за държава, в която законите се спазват. А за да се спазват, има кой да ги контролира. И на първо място - има кой да спира корупцията при издаването на строителни разрешения например...
В началото на май промените за златните 100 метра на морския бряг трябва да влязат за обсъждане в парламента. Първо в комисиите, после в пленарната зала, ако изобщо стигнат дотам. Няма да е голяма изненада, ако стрелбата откъм Созопол, Поморие и Ахтопол спре поправките. В следващите две седмици се задава бой последен за оцелелите тук-там 100 метра от брега до морето. Вероятността да бъдат спасени е малка, но си струва да се опита. Защото и след мандата на сегашните кметове в тези общини ще живеят хора, ще идват туристи, които искат да гледат море, а не бетона пред него.
