Naj-strashni sa poluinteligentite, hora ponaznajvashti tova-onova otgore,otdolu, razbirashti ot politika,
estestveno razbirashti ot futbol i medizina, krasivi, umni, bogati, shtastlivi, kojto mnogo lesno postigat vsichko v givota,
na kojto vsichko im se otdava.
Moeto lichno nabljudenie che takiva hora izbivat kompleksi, imat njakavyv problem v givota, neshto koeto gi tormozi, ne im dava mira.
Takiva hora ne diskutirat, te trjabva nepremenno da ubedjat sybesednika si v pravotata si zashoto vsychnost sa nesigurni i kato se dokagat
nad drugite se dokazvat na sebe si.
Ottam i stremegyt vinagi da se merish s okolnija - syseda, kolegata, kolata, markovite maratonki, umnite i sposobni deza deto bez mnogo
trud postigat vsichko zashoto sa mnogo umni, estestveno umni, genialni, mnogo po umni ot drugite deza.
Tova e tipichna aziastka cherta i e mnogo harakterna za kitajzite.
Sega v Bylgaria umni i sposobni sa dezata na mutrte i chengetata.
Drugite sa balamurnizi, balyzi na koito trjabva neprekysnato da se natjakva kolko sa prosti, kak za nishto ne stavat,
kolko trjabva da sa shtastlivi che imat takiva umni i sposobni shefofe i rykovoditeli. I kolko mnogo trjabva da plashtat (pri evropeski ceni) za privilegijata da gi upravljavat takiva genii.
Cenata kojto se plashta kato pozvolish na nekadyrnik da te komandva e dvojna:
1. Narushava se praviloto na estestvenija podbor kydeto se nalaga po-kadyrnija i sposobnija.
2. Nekadyrnika sys nesposobnostta si da upravljava i sys stremega si da smachka kadyrnite dopylnitelno osira neshtata.
Rezultatite gi vidgame jasno v dneshna Bylgaria.
Joan, zdranata sistema v Canada e edna ot naj-dobrite v zelja svjat i e pochti izcjalo subsidirana ot dyrgavata.
Zashtho ne razkagesh kakvo ti e kazal brat ti i da sravnim s tova koeto az kazah za zdraveopazvaneto v Bylgaria?
И отказваш да повярваш, че може ад се живее добре без да се налага да правиш огромния компромис на емиграцията. Хващате бяс, защото се усещаш, че си се оплел в мрежата ан потребителския начин на живот и вече не можеш да се върнеш, защото си свикнал с определен начин на живот, който подсъзнателно разбираш, че не е за теб, но не можеш да се откажеш то него. Забравил си, че може да се радваш на балканчето, че може да гледаш телевизия на черно-бял телевизор със стабилизатор и отвратителен образ, но в приятна и весела копмания.... Вместо това почваш да се радваш на новия модел плазма, автомобил, музикалната уредба, но все пак усещаш, че СПОДЕЛЕНАТА РАДОСТ е ДВОЙНА РАДОСТ. И когато се появят хора, коит оти чупят хатъра (т.е. не споделят твоята радост) те хваща бяс. И се хващаш като удавник за сламка - "ама поне децата ми ще живеят щастливо". А ти откъде знаеш какво ще разбират твоите деца под "щастие"? Окъде знаеш, че моите деца ще имат по-лоши шансове от твоите?
