Момчето, което говори с морето
Недялко Йорданов
Момчето, което говори с морето
На някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
Сърдечно и вечно море,
Всичко отминава.
Ах, колко години, години, години,
Години, години, море,
Умряха безвъзвратно.
Къде, са кажи ни, кажи ни, кажи ни,
Кажи ни, кажи ни, море,
Искам ги обратно.
И ето, че идвам при теб
Толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
Глътка любов за моя ден.
Прекършени клонки и чифт панталонки
И кърпена ризка, море -
Бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
А порив за подвиг, море,
В мислите момчешки.
И често се питам, защо не опитам
Да вляза във ритъм със теб -
Смело да пристъпя.
Покоя сегашен, уюта домашен
И делника прашен, море,
В тебе да изкъпя.
Ах, как ми се иска със кърпена ризка
Да тръгна към риска, море.
Има ли надежда?
Тук мойто начало, наивно и бяло
Като в огледало, море,
В тебе се оглежда.
Момчето, което говори с морето
На някакъв странен език,
Аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство,
Сърдечно и вечно море -
Всичко отминава.
ПОЗДРАВ ЗА ВАРНЕНЦИ !
SERDICA MEA ROMA EST!!!
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2010-04-10 17:16 от sobstvenik 31.
