Гърция ще банкрутира, но гръцките банки – не
Пътят на южните ни съседи към преструктуриране на дълговете им е неизбежен, смята бизнесменът
Гърция върви с математически точни и сигурни стъпки към фалит. Невъзможно е да бъде намерен начин за намаляване на дълга и за неговото обслужване от страната, освен ако не бъде открита някаква магическа рецепта, каквато честно казано, не мога да си представя каква може да бъде. Такова е мнението на Христос Мурутис*, гръцки бизнесмен с повече от десетгодишна дейност в България.
Гърция вече достигна до около 350 милиарда евро дълг и с темповете, с които нараства, въпросният дълг ще достигне към края на годината до над 380 милиарда евро. Дори и кредиторите да решат да помогнат с някакъв гратисен период, лихвите ще увеличават непрекъснато размера на дълга и просто цифрите ще изглеждат още по-невъобразими и дори за едно малко дете ще бъде съвсем ясно, че е невъзможно да бъде обслужен.
Въпреки всичко гръцките депутати, носейки отговорност към родината и нацията, дадоха още един шанс на правителството да приложи строги мерки – най-тежките, на които сме били свидетели в някоя европейска страна, и дадоха поредния шанс на гърците, без да фалират, да постигнат едно преструктуриране.
Спецификата на новите мерки не дава надежди, че Гърция ще избегне пълния банкрут и повсеместната разруха – нещо, което даде да се разбере в изявленията си и лидерът на дясната опозиционна партия Нова Демокрация Антонис Самарас.
Ако Гърция се срине, какво ще стане с нейните банки, функциониращи и в България? Ще настъпи ли техният крах? Трябва ли наистина да ги избягваме? Какво ще трябва да предприеме България, за да защити банковия си пазар? Тези въпроси се поставят много често и непрекъснато се обсъждат и коментират.
В края на миналия месец, на 28 и 29 юни, екип на Централната гръцка банка посети БНБ специално по този въпрос, т.е. да обсъди връзката между двата пазара и евентуалните последствия.
За разлика от липсата на дисциплина в централното правителство, частният сектор в Гърция и конкретно банките винаги са работили за щастие с голяма дисциплина и са контролирали по най-добрия възможен начин своето развитие. Когато те почувстваха ограниченията на гръцкия пазар и неговия скромен мащаб, те се разгърнаха бързо на всички пазари в Югоизточна Европа.
Разбира се, някои от тях навлязоха динамично и в Турция (Националната банка на Гърция, собственик но ОББ), и в Египет или Украйна (Банка Пиреос). EFG Eurobank (собственик на Пощенска банка) отиде в Полша и в останалите източноевропейски страни.
Така те балансираха своя портфейл и разпределиха рисковете и капиталите си на повече пазари. България е сред тези страни.
Още по темата
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Подбрани статии за собственици на имоти.За купувачи и продавачи си има други места.
[
www.sobstvenik.com]
Много наивистична статия, Оунъре. Добре им цитират клоновете и разгръщането на чуждите пазари (което всъщност е зле, а не добре), но защо не вземат да цитират и скромната сума от около 50 милиарда Евро в гръцки облигации (които в момента са нищо повече от хартийки), които гръцките банки държат. Всичко друго е "ала-бала", когато цифрите говорят.
