Quote
Naskata
nacheff ,
до скоро си мислех, че след като влезнем в ЕС и те ще ни поставят в социално приемливо русло на развитие на обществените отношения, където властта няма да бъде източник на богатство, а на социална ангажираност.
Сега, обаче ме преследва мисълта, че ЕС е повече вреден и точно заради бюрократичния си и непрофесионален подход към абсолютно всичко и често неговата политика е извор на притеснителна тежест и некомпетентност. (сравни изискванията им за процесуални закони, за необяснимото богатство което с охота се реализира тук, в областта на данъчните закони, ддс и т.н.). Да не говорим за безмерната бюрокрация в брюксел и средствата с които се издържа.
Кризата рано или късно ще отмине безспорно, тя ще остави в европейското битие-биволи който да дърпат (Германия, Франция) и камъни които да ги дърпат-Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Португалия. Ако България сега се съобразява с квоти и ограничения които общностната политика ни налагат (в селското стопанство, в хранително-вкусовата промишленост и в химическата), ще си останем в мизерия, но ако не се съобразим с тях-ние ще сме от първите които ще кажат, че ЕС не ни е нужен и е провален модел... И навярно ще стане като преди 09.09.-България да бъде по-добре икономически и от Гърция, а дори и от Италия...
Тъй че "дали има лек" ?
Навярно, но не и в стаята в която стоим.
Навярно и греша...
Наската, не ми се вярва да грешиш по европейските проблеми. По простата причина, че вероятно в момента няма налична теза, която да покрива достатъчно смислено и широко "истината" по тези въпроси.
С кожата си усещам, че става дума за толкова сложни и многостранни процеси, че се въздържам да давам категорични мнения. Имам виждане, но сам се спирам да давам мнения, защото е по-вероятно да съм грешка за много важни неща. Всякъде, където трябва да се дават оценки на социални системи и процеси, трябва да мине доста време, та да можеш да обозреш дори само безспорни резултатите и последиците. И какво да кажем за критична и смислена оценка. Най-малкото тя не може да е една, защото оценката винаги се прави от позицията на някакъв интерес.
Това, което в случая ме притеснява за Бг, че обществото ни буквало загуби пътеката. Доскоро напоителното приказване за Нато, ЕС и др.тинтири-минтири създаваха някаква трептяща мъгла, нещо като състояние на позитивна приповдигнатост и благоприятно очакване. Нека всеки отговаря за себе си - на какво се е надявал, какво е заварил.
Моите лични черни очаквания бяха надминати.
Продължаваме да живеем някак по инерция и то с натрапчивото чувство за надвиснала беда. Обяснението, че източникът на тази беда е кризата аз лично не го приемам. Живеем в среда, която ражда уродливи диспропорции, брутално демотивира много широки слоеве от обществото ни. Това не е ново и непознато усещане, преди 90-та пак го имаше. Голямата разлика иде от там, че преди имаше усещането, че пътят е ясен и единственият проблем е, че просто трябва да "намерим" началото му и да поемем по него.
А сме малка страна, няма ресурси, няма хора, много отворена икономика. Съдбовно свързана и зависима от внос. Внос, който трябва да се плаща по цени, в които международните пазари са "включили" и "признали" добавената стойност, която други народи са генерирали.
Ако не си намериш мястото и не си "извояваш" правото да признаят и твоята добавена стойност в перспектива си обречен.
Какво ли да кажа за европейските дертове, които те вълнуват. Вярно е, че бюрокрацията е страхотна и чиновниците са безбройни и срамно високо платени. Ако те, обаче, раждат продукт, който позволява мултиплициране върху целия континент на удачни решения и добри практики и рамките на един перспективен модел, може и да не е толкова страшно. Лошото е, че и решенията и практиките и моделът са спорни.
По-скоро нямам сериозен поглед върху тези процеси. В някои области донякъде. В други - никак.
Интуитивно чакам сериозни проблеми.
Искам да видя как ще решат казуса Гърция. После искам да видя, дали наистина ще направят опит за реформи във финансова област. Ама не такива, които гарантират поне половината от генерираната в стопанството печалба да иде в големи финансови структури. Ако пак ще се лъжем, няма да стане.
Много бързо лъсва истината.
Свободният Интернет е много важен.
Да пазим свободния Интернет и свободните духове.
Така ще знаем, какво става в действителност.
