Не бях попадал на тази статия на д-р Красимир Петров, писана някъде 2006 г. и публикувана единствено във форума на инвестора, странно защо. Ще я пейстна тук, за да се пази в този форум и най-накрая ще забия въпросът, който ме вълнува.
Ето статията, не забравяйте, че е писана през 2006-та.:
Част 1
Кредитната експанзия продължава – застрашен е Валутния борд
Предлагаме настоящия анализ на банковата система в две части: първа част разглежда трансформациите настъпили в кредитната експанзия, а втората част разглежда едно от следствията на тази кредитна експанзия, а именно покачване на риска от сриване на Валутния борд.
Д-р Красимир Петров,
Преподавател по “Пари, банки и кредит” и “Международни финанси” в Американския университет в Благоевград
Административните регулации на БНБ са били многократно обект на анализ и критика. Техните отрицателни икономически ефекти са изследвани подробно и изчерпателно. Към настоящия момент обаче се сблъскваме с още един негативен ефект, който до този момент не е бил засяган, а именно, системното изкривяване на някои от официалните кредитни статистики, от което произтичат неточности на анализа и погрешни изводи.
Става въпрос за “Вътрешният кредит”, който в края на януари 2006 г. бе 18.9 млрд. лв., а към края на юни той отново е 18.9 млрд. лв. Тоест, според статистиката излиза, че в рамките на последните пет месеца кредитният бум е напълно овладян. На практика това значи, че банките не са разраснали своите портфейли и са раздали кредити единствено в размер на вече погасените. След многогодишна кредитна експанзия с ръст от 40-50 на сто годишно преустановяването растежа на кредитите, дори за няколко месеца, би довело неминуемо до множество лесно-наблюдаеми икономически симптоми, а именно до:
• рязко покачване на лихвените проценти по кредитите;
• рязко утежняване на кредитните условия, например завишени обезпечения и скъсена срочност;
• оплаквания от страна на бизнеса и потребителите за недостиг на кредит;
• чувствително покачване на складовите наличности от дълготрайни потребителски стоки, закупувани на кредит като например телевизори, хладилници, PVC-дограма и др.;
• рязък спад на броя и стойността на рефинансираните действащи кредити;
• покачване на таксите и комисионните при отпускане и управление на кредита;
• сериозна стагнация или, по-вероятно, рецесия на макроикономическо равнище;
• рязко подобряване на търговския и платежния баланс;
• значителен спад в броя на продадените жилища/недвижимости и тяхната цена;
• занижена ликвидност на фондовата борса и значителен спад в нивата на борсовите индекси.
Анализът на тези симптоми за преустановена кредитна експанзия показва, че нито един от тях не е налице, което недвусмислено показва, че кредитният бум продължава. За това свидетелстват и занижените лихви, и разгарящите се кредитни промоции, и рязко утежнилото се за последните 5-6 месеца салдо по търговския баланс и текущата сметка, и зачестилата практика сред банките активно да си “крадат” клиенти, като ги рефинансират при “по-изгодни условия”, включващи занижени лихви, такси и обезпечения, както и удължени срокове. Тези неоспорими факти ни карат да задълбочим своя анализ, а не сляпо да се доверим на публикуваните от БНБ статистики.
В никакъв случай не допускаме, че кредитните статистики са умишлено манипулирани от БНБ, а смятаме, че тяхното изкривяване се дължи изцяло на промененото поведение на търговските банки вследствие заобикалянето на регулациите на БНБ. Както е вече добре известно, двата основни метода за избягване на кредитните рестрикции са: (1) директното кредитиране по небанков път (например чрез лизинг) и (2) прехвърлянето (продаването) на кредитни портфейли на майката в чужбина или на небанкови финансови институции в страната. Тези финансови маневри доведоха до сериозни изкривявания в статистиките на БНБ за вътрешния кредит и до значително усложняване анализа им. Статистиките отчитат несъмнен успех на регулациите на БНБ, макар на практика това да не е така.
Този извод недвусмислено се потвърждава от допълнителните официални статистики на БНБ. Според месечния паричен отчет от май 2006 г. банките активно прехвърлят своите кредити към небанкови финансови институции и към чужбина. За първите 5 месеца на годината са прехвърлени общо над 1.5 млрд. лв., като приблизително половината от тях са към небанкови финансови институции, а другата половина към чужбина. Разгледани в динамика, статистиките отразяват и самия механизъм на заобикаляне на регулациите. От продадените кредити около 2/3 (1.022 млрд. лв.) са кредити първоначално опуснати на нефинансови предприятия, а около 1/3 на сектор домакинства. Впоследствие отпуснатите кредити са прехвърлени (продадени) на небанкови институции или насочени към чужбина. По този начин изкуствено се занижава отчитаната вътрешна задлъжнялост (небанковата задлъжнялост не се регистрира във вътрешните статистики) и се предизвиква повишена външна задлъжнялост в чужда валута.
Практикуването на прехвърляния (продажби) оформя две обезпокоителни тенденции, които особено ясно проличават в последните данни. Първо, само за май т.г. сумата на продажбите възлиза на 612 млн. лв., като за предходните 4 месеца тя е общо 927 млн. лв. Тоест, налице е чувствително ускорение в прилагането на този тип избягващи рестрикциите сделки. Втората тенденция, проявена ясно през май, е покачването дела на продажбите към чужбина до 63 на сто, като за предходните 4 месеца този дял е под 50 на сто, което, от друга страна, увеличава външната задлъжнялост в чужда валута. Ускоряването на тези две тенденции показва, че те вече са стандартна банкова практика, а повишаващата се външна задлъжнялост поражда от своя страна рискове за стабилността на валутния борд – проблем, върху който ще се спрем подробно в следващия брой.
Втора Част
Кредитната експанзия продължава – застрашен е Валутния борд
В предната част разгледахме трансформациите настъпили в кредитната експанзия, а тази част разглеждаме едно от следствията на тази кредитна експанзия, а именно покачване на риска от сриване на Валутния борд.
Д-р Красимир Петров,
Преподавател по “Пари, банки и кредит” и “Международни финанси” в Американския университет в Благоевград
В първите дни на юли 2006 г. се появиха няколко доклада, предупреждаващи за възможност от “локална” финансова криза. Един от докладите бе на Европейската централна банка, в който се посочва, че засиленото отпускане на потребителски заеми и кредитирането на бизнеса в чуждестранна валута в страните, кандидатстващи за членство в ЕС, може да доведе до локални финансови кризи. В документа като пример се посочват България и Румъния, където ниските лихви по заемите в евро са предизвикали значителен кредитен ръст през последните години. Банката предупреждава, че евентуалното бързо обезценяване на националните валути може да предизвика вълна от фалити. Освен това, българската преса отрази и подобен доклад на МВФ, и анализ публикуван в Ройтерс.
Статията на Иван Ненков във в-к “Капитал” от 1-7 юли 2006 г. допълнително разбуди духовете и предизвика реакции (предимно) от висшестоящите среди на БНБ, които отхвърлиха решително възможността за подобна криза у нас. В статията си Ненков твърди, че “сериозно, макар и неофициално, се обсъжда левът да поевтинее с 20-30 на сто спрямо еврото, за да [се] подобри конкурентноспособността на българската икономика, да [се] засили износа и да [се] подобри негативния платежен баланс”. Причината за подобни изказвания несъмнено е рязкото влошаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. За периода януари-април 2006 г. той достигна 1.5 млрд. евро., което е почти двойно спрямо същия период на 2005 година (790 млн. евро).
Всъщност, за избухването на финансова криза първо-причина е не дефицитът по текущата сметка, а необузданата кредитната експанзия. В условията на такава експанзия винаги се наблюдават и завишени темпове на растеж при широките пари, често пъти значително надхвърлящи темповете на растеж на резервната валута. През последните няколко години широките пари в България растяха с около 30 на сто годишно, докато тези в еврозоната - с малко под 10 на сто. При тези обстоятелства всяка година левът се обезценява спрямо еврото с около 20 на сто. В условията на Валутен борд и фиксиран валутен курс лев-евро само за няколко години левът става сериозно надценен, в резултат на което естествено се влошава и дефицитът по текущата сметка.
Дефицитът по текущата сметка, сам по себе си, не е от непосредствено значение за предизвикването на финансова криза. Той обаче способства директно за разрастване на външния ни дълг, а финансова (валутна) криза настъпва, когато външният дълг не може да бъде обслужван. В този смисъл стабилността на финансовата система се определя основно от поведението на външния дълг и главно от способността на икономиката да го обслужва навреме. Ключова роля в рамките на външния дълг има краткосрочният външен дълг, който по дефиниция трябва да бъде обслужен в рамките на една година.
Краткосрочните задължения възлизат на 4.5 млрд. евро, а останалите 11.1 млрд. евро са дългосрочни. Динамиката на краткосрочните задължения е както следва:
• декември 2003 г. – 1.5 млрд. евро
• декември 2004 г. – 2.6 млрд. евро
• декември 2005 г. – 3.6 млрд. евро
• април 2006 г. – 4.5 млрд. евро
Ако трябва да интерпретираме размера на тази краткосрочна външна задлъжнялост, можем да кажем че в края на 2003 година сме затънали в дългове до глезените, в края на 2004 г. – до коленете, в края на 2005 г. – до кръста, а в края на април 2006 г – до гушата.
Важно е да се подчертае, че валутната стабилност се определя не само от ръста на краткосрочния дълг, но и от наличните валутни резерви за неговото обслужване. В това отношение най-добрият съизмерител на краткосрочния дълг са резервните активи на БНБ. Брутните валутни резерви на БНБ възлизат на 7.7 мрлд. Евро. Това означава, че към началото на годината би било необходимо да използваме около 1/2 от резервите си за да покрием краткосрочния си дълг, а към края на април вече са необходими около 2/3 от националните ни резерви. Разбира се, екстраполирането е неточна процедура, но задържането на тази тенденция само за още 4-5 месеца би означавало неплатежоспособност: краткосрочният дълг ще надхвърли валутните резерви на БНБ и той няма да може да бъде обслужен.
За да сме изчерпателни в анализа си трябва да отбележим, че банките, фирмите и домакинствата също притежават валута, но нейният размер е незначителен в сравнение с валутните резерви на БНБ. От консолидирания баланс на банковата ни система за март т.г. става ясно, че тези наличности са около 1.2 млрд. евро. Освен това достатъчно е участниците в икономиката да “помиришат” валутна криза и тяхната валута веднага ще излезе от пазара. В крайна сметка, ако краткосрочният дълг надхвърли националните валутни резерви, той няма да може да бъде обслужван поради липсата на валутни средства, тоест срив във Валутния борд.
Дори да не се стигне до неплатежоспособност, загубване на доверието към Валутния борд би довело до сриването му за броени дни. Следствие на кредитната експанзия широките пари в икономиката достигнаха 27.5 млрд. лв., тоест 14 млрд. евро, докато брутните валутните резерви на БНБ са едва 7.7 млрд. евро., като всъщност ликвидните налични средства според баланса на управление “Емисионно” са едва 2.2 млрд. евро, а останалите 5.5 млрд. евро са по-неликвидни активи в злато и ценни книжа. В крайна сметка можем да обобщим, че наличните ликвидни средства на управление “Емисионно” (2.2 млрд. евро) и на наличностите в търговските банки (1.2 млрд. евро) ще се окажат недостатъчни за обръщане дори на 25% от широките пари, без дори да отчитаме утежняващите обстоятелства около обслужването на краткосрочния дълг, които за броени месеци също може да стопят ликвидните ни резерви.
Всичко това не доказва, че предстои неминуем финансов крах, но подчертава деликатната ситуация, в която се намира днес финансовата ни система и огромните рискове в случай че няма радикални промени в идните месеци, които да потушат ефективно експлозивно-растящата краткосрочна външна задлъжнялост. В същото време е ясно, че дори минимално разклащане на доверието в системата би довело до финансов крах. Предотвратяването на криза изисква едновременно: (1) радикални реформи овладяващи ръста на краткосрочното задлъжняване, (2) преструктуриране на част от вече-натрупания краткосрочният дълг в дългосрочен и (3) запазване на доверието във финансовата система. Дали това ще се случи ще стане ясно до няколко месеца.
Край на статията.
Коментар:
Според болднатото по-горе, през април 2006г., краткосрочните задължения възлизат на 4.5 млрд. евро и д-р Петров го сравнява със "затъване до гушата в кредити", то как може да се коментира
тази графика, или фактът, че
според БНБ в края на 2008г. краткосрочният ни дълг е в размер на 13, 29 млрд. евро?
Въпросът го поставям предимно към коча на Бойчо Курдисания - Рашко, защото вярвам, че само той може да даде точната дефиниция на степента на затъване в дългове. Но не пречи и друг да се пробва, например Зиката или който иска
*beer*
