Обама водел Щатите към втора Велика депресия02.12.2009 16:07
Джеръми Грантъм - изпълнителен директор на американската инвестиционна компания GMO, която управлява активи за 101 млрд. долара, предупреждава, че пазарът на ценни книжа е надценен. Той мрачно прогнозира, че нерационалната икономическа политика на американския президент Барак Обама ще доведе страната до втора Велика депресия.
Според него щатските акции са надценени с 25% и предстои корекция на пазара надолу от поне 15% през следващата година. Това ще понижи индекса на сините чипове Dow Jones IA в диапазона от 8000-9000 пункта, а широкият борсов измерител S&P 500 ще падне до около 800 пункта. Което все пак е по-добре в сравнение с отчетените 666 пункта от тази пролет.
В последната си статия, цитирана от колумниста на MarketWatch Пол Фарел, Грантъм припомня защо е предвидил рязкото рали, което започна през пролетта на тази година, както и защо през 2007 г. е предсказал спукването на балон, който ще засегне всички страни и всички активи и ще е първото по рода си подобно явление във финансовия свят.
Грантъм е сред малкото професионални инвеститори, които предсказват финансовата криза още през 2000 г. През всичките тези години обаче председателите на Федералния резерв твърдят, че финансовите пазари са поставени под контрол, а финансовите министри на САЩ са прекалено заети да изтъкват колко устойчива е американската икономика.
Междувременно пазарът на финансови деривати се разраства със застрашителни темпове, за да достигне стойност от 670 трлн. долара, и то без да бъде подложен на каквато и да било законова регулация. Грантъм мрачно прогнозира, че в краткосрочен план се задава корекция от 15-25% на щатските борси, която ще се задълбочи значително в дългосрочен план.
Причината за това е проста: САЩ не са се поучили от миналото и, като повтарят старите грешки, се осъждат на друга сериозна финансова криза в близко бъдеще. Като виден представител на поведенченската икономика Джеръми Грантъм се фокусира върху признаците за нерационалността на икономическата политика на президента Обама.
От една страна той критикува „предсказуемо нерационалната“ икономическа политика на Барак Обама, който не е спазил своите предизборни обещания и всъщност е застанал зад интересите на Wall Street. Грантъм нарича преизбирането на Бен Бернанке „безумна грешка“ и го сравнява с преизбиране на капитана на кораба Титаник.
Категоричното му отрицание рязко контрастира с класация на списание Foreign Policy, според която Бернанке и Обама са най-влиятелни мислители на 2009 г.
Грантъм определя финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър като „най-новия троянски кон“ на Wall Street. Като бивш председател на регионалния клон на Федералния резерв в Ню Йорк Гайтнър е допринесъл за финансовата криза и освен това се противопоставял на опитите за въвеждането на регулация на пазара на деривативни финансови инструменти, посочва Грантъм.
Доста крайният в своите възгледи инвеститор не спестява своите критики и по адрес на алчните заемополучатели и компаниите от строителния сектор, които са презастроили страната. И въпреки това с нерационалната си политика правителството е продължило да насърчава това безумие, като отпуска данъчен кредит за покупката на ново жилище.
Грантъм нарича американците нация от свръхконсуматори, които са забравили как се спестява. Той критикува политиците, които насърчават излишното потребление и наказват хората, които желаят да спестяват, с изкуствено занижени лихвени проценти. Точно по този начин са се подхранвали ирационалните спекулации, които са довели до сегашната криза, казва той.
Според Грантъм банковата система в САЩ е извън контрол. Той смята, че финансовите компании трябва да бъдат по-малки и по-просто устроени, за да не може един банков фалит да застрашава толкова много икономиката. Вместо да коригира този проблем, политиката на Барак Обама всъщност е направила банките още по-големи и влиятелни.
Грантъм разкритикува и безотговорно раздадените огромни бонуси на банкерите. Той припомня, че две-трети от огромната печалба на Goldman Sachs е отишла за изплащането на бонуси. Според инвеститора трудът на изпълнителните директори на множество американски компании е много силно надценен.
Той посочва, че през 1964 г. заплатата на един главен изпълнителен директор в САЩ е била от 20 до 40 пъти по-голяма от средната заплата на един служител. Това съотношение се запазва през следващите 30 години, след което започва да расте бързо в края на 90-те години на 20-ти век, за да достигне до 600:1 в полза на мениджмънта през 2006 г.
Фонд мениджърът, който управлява личните средства на много знаменитости, оприличава американските компании на прекомерно задлъжнели зомбита. Според него губещи фирми, които са поемали твърде голям риск, несправедливо са получили финансова помощ от държавата, а това не е здравословно за дългосрочното състояние на икономиката.
Най-нарицателен пример за нерационално управление е автомобилната индустрия на САЩ. Нейните мениджъри са най-късогледите за последните 20 години, а американците си остават нация, пристрастена към автомобили, умиращи си за повече бензин, казва Грантъм.
Той критикува най-много бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, който по думите му старателно е разрушил целостта на финансовата система на САЩ. Грийнспан не само е игнорирал заплахата от надуването на балон, но в действителност я е увеличил чрез умишленото поддържане на реалните лихвени проценти на ниво близо до нула.
