1/3 от нас се задъхват от тежък заем:
[
www.24chasa.bg]
Светлозар Николов: Пишете на банката - криза е, не плащам
Проф. Ангел Калайджиев: Правилото непреодолима сила неприложимо за паричните задължения
Паричните задължения са родови задължения, но особеното при тях е, че родът пари не погива. За паричните задължения от значение са не банкнотите или монетите, а стойността, която те материализират. Тъй като родът пари не погива, паричното задължение не познава нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение. Ако монетите или банкнотите, които са били в обращение при сключването на договора, са били извадени от обращение към момента на изпълнението, длъжникът трябва да плати с онези единици, които ги заместват. Ако длъжникът няма свободни парични средства, той може да изпълни паричното си задължение, като вземе заем или осребри свое имущество. Обстоятелството, че длъжникът е останал без пари, не го освобождава от отговорност - чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено. Следователно длъжникът, който трябва да изпълни паричното задължение, не може да се позове на каквато и да е невъзможност.
Тази особеност на паричните задължения е безспорно и еднозначно установена в правната теория (вж. Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационните отношения. С., 2002, с.166, Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2007, с.191) и съдебната практика.
Доказването на непреодолима сила (форсмажор) е в тежест на страната, която се позовава на такова обстоятелство. Поради тази причина г-н Николов предлага издаването на сертификати за форсмажор за всеки конкретен случай. Такива сертификати не биха имали каквато и да е доказателствена тежест и правна стойност. Съгласно търговската практика и обичаи сертификати за установяване на форсмажор в България се издават от БТПП, които са общоприети и признати от търговците. Тези сертификати също обаче нямат обвързваща съда сила.
Г-н Николов обосновава неизпълнението по кредитни договори с невъзможност, която е възникнала без вина на длъжника - съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.
Спекулативно г-н Николов не упоменава втората алинея на чл. 81 от ЗЗД, която изрично изключва паричните задължения от това правило: "Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност."
Логиката на законодателя е, че длъжникът не може да отказва изпълнение поради липса на пари, понеже парите, тъй като материализират стойност, са род, който не погива.
Отговорността по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД е типиченпример за уредена от закона безвиновна договорна отговорност, при която длъжникът отговаря независимо дали има вина.
Като друго законово основание за неизпълнение по кредитно правоотношение в изявлението на асоциацията се посочва наличието на непреодолима сила. Съгласно чл. 306, ал. 2от Търговския закон (ТЗ) непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Правилото на чл. 306, ал. 2 от ТЗ е неприложимо за паричните задължения, тъй като при тях не може да има невъзможност за изпълнение. Пари в обращение винаги има. Без значение е какво събитие - земетресение, тежка суша, дъждове, човешко поведение и т.н.
Необходимо е да се посочи, че ТЗ изрично дефинира, че ако длъжникът е в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила (чл. 306 (1), ТЗ), което г-н Николов е пропуснал да спомене в призива към гражданите.
