През1939 г. семейство с трима сина и една дъщеря построяват малка къща в краен квартал на София. Децата растат, женят се и постепенно започват да дострояват. Син номер 1 надстроява тавански етаж, дъщерята – стая, кухня и мазе, син номер 2 си построява отделна къщичка в същия двор, само син номер 3 не прави нищо. Впоследствие сестрата взима съгласието на братята си и получава суперфиция за временна постройка – гараж. Годините минават, родителите умират и се завежда дело за делба. Брат номер 2 получава в собственост къщичката, която е построил и за да има равен дял в къщата на родителите си, доплаща на брат номер 1 и на сестра си пари за уравняване на дяловете. Сестрата получава освен своята ¼ и право на ползване и владение на гаража. А останалите двама братя – по ¼ от къщата на родителите си. И тъй като двамата братя и сестрата междувременно придобиват апартаменти, те са принудени да се освободят от наследствените си части в къщата, както го изисква закона, който преди 1989 г не дава право на притежание на втори имот. Остава само брат номер 2 , който прехвърля наследствените права на сина си, който става собственик на ¾ от старата къща /с изплащане дяловете на сестрата и брат номер 3/ и на къщата на баща си. Сестрата, обаче си запазва гаража.
Проблемът е този гараж. СУПЕРФИЦИЯ ЗА ВРЕМЕННА ПОСТРОЙКА. Правото се наследява. Предстои строеж, никой не знае как се процедира с този гараж.Към него няма земя. Какво може да се направи с него, тъй като новата му собственица /дъщерята/ рекетира, че може да пречи на строежа. Гаражът е празен, никога не е ползуван, а от адвокати и строители се получават различни съвети. Моля за мнение.
