"Как да построиш къща, да направиш ремонт, без да те ошушкат, без да те ощавят"
Ивадки от Глава 28. Шофьорът (шашмьорът)
………………………………………………………………….
Други машинисти. Няколко думи за машинистите — оператори на строителни машини, като багеристи, фадромисти, кранаджии, сондаджии, вишкаджии (камион със стрела и гнездо за оператора отгоре) и т. н. Техните шашми са безброй. Основното им бойно оръжие против теб е психоатаката. Твоята единствена защита пък е контрапсихоатаката. След малко ще онагледя думите си с един пример от Храма, за да разбереш за какво говоря. Преди това обаче искам да ти предам съвета, който получих в началния стадий на строителството от мой близък. Този съвет се оказа от огромна полза за мен и ти предлагам да си го поставиш на челно място в арсенала за отбрана против нагли нахалници.
Та значи моят приятел, Кольо, ми каза един ден: „Слушай ме, момчееее, аз три къщи съм построил в тази страна, докато ти си живял като бял човек в Америка. Приеми този съвет от мен и го ползвай в подходящи ситуации. Разбери, работникът, майсторът, въобще българинът не зачита благата дума, той не разбира от приказка, той и магарето разбират само от бой... само че за човека боят е в преносен смисъл. Та искам да ти кажа, нали ме разбиращ, че ако някой се опитва да те прави на луд, ти вземи, че наистина се престори на луд!!! Тогава проблеми нямаш. Разбираш ме, нали, или пак да ти го обясня?” Аз наистина бях разбрал точно какво иска да ми каже. И сега ще ти дам пример, как използвах неговия съвет в един конкретен случай.
Значи наех аз един ден багерист да ми изкопае канавка отстрани на пътя, за да се стича там водата. Обясних му като на малоумен какво трябва да се направи. Набих му колчета по трасето. Дадох му едно контролно колче, дълго 60 см, с което да мери дълбочина¬та на рова. Изобщо не разчитах само на устните си инструкции колко да копае, за да не ми излезе с номера: „Ама не беше така.” Затова му оставих колчето като веществено доказателство за това, колко искам да изкопае, след което изрично му казах да не трупа извадената пръст непосредствено до изкопа, а да я слага поне на 1,5—2 метра настрани от него. Обясних му защо искам да е така. Казах му, че ако остави пръстта съвсем близо* до ръба на изкопа, следващият дъжд ще я срине обратно и резултатът от занимание¬то ще е никакъв. Попитах го за последно дали ме е разбрал. Той ми каза уверено: „Немаш проблеми, шефе.”
И така, залових се с моята работа, стискайки палци багеристът да не оплеска нещо. По мое усмотрение бях преценил, че работата може да се свърши за около 4 часа, тоест половин машиносмяна, и така се бяхме спазарили. Само след два часа обаче багеристът дойде при мен и припряно каза: „Готов съм, шефе, давай парите, че бързам за една друга работа.” Със свито сърце излязох навън и — какво да видя? Изкопът не е по права линия, както го бях маркирал, а криволичи, като че е правен от пиян. Пръстта е изсипана непос¬редствено до ръба на изкопа, а на око може да се види, че нито дълбочината, нито широчината е спазена навсякъде. Оставих проблема с дълбочината за последен коз и му казах да се върне и да издърпа с кофата пръстта по-далеч от рова. Той се съгласи неохотно и отиде да си дооправи работата.
Бях оценил труда за около един час. След по-малко от половин час нашият човек пристигна запъхтян и още по-припряно ми каза: „Готово, шефе, айде давай парите, защото съвсем закъснях, а съм обещал.” Излязох пак да проверя и — какво да видя? Пръстта е чопната тук-там с кофата, но поне половината все още си седи до ръба на рова. Казах му: „Виж какв, докато не издърпаш всичката пръст настрани от ръба на рова и докато не си провериш дълбочината на рова, не идвай пак при мен за пари.” Направих се на много сърдит и се оттеглих. В действителност в душата ми цареше пълен покой, понеже тези привидни битки с „малоумници” съм ги водил стотици пъти и вече бях тренирай да не изразходвам капчица от ценните си нерви за такъв вид разправии. В този момент обаче багеристът (да го наречем Марко, не магарето) се развика с пълен глас: „Абе, яз колко пати че ти копам дупката, бре? Ако сакаш пак да повтарям, че ти узмем двойната тарифа.”
Прецених, че Марко ми прилага психоатаката на разярения и ощетен работник, който си търси правата, макар че по всичко личеше, че работата не е свършена според договорените условия.
Назря моментът да се възползвам от съвета на Кольо, моя приятел. Поех дълбоко дъх и смело влязох в ролята си на още по-разярен, като отвътре в душата ми продължаваха да царят пълен покой и равновесие. Развиках се и аз на свой ред с пълен глас: „Абе, ти на луд ли че ме праши бе? Я ме погледни, аз на луд ли ти приличам? Аз каах ли ти да маанеш пръстта от йзкопо? Кой че я рине таа пръст? Аз ли с лопатята? Я дай пръто тука? Я погледни тук стърчи ли? Стърчи! Я погледни тук стърчи ли? Стърчи! Айде оди да копаш, да не узмеш нулевата тарифа!” Стараех се да ръкомахам рязко и безразборно и напъвах жилите на врата си, докато усетих, че вените се надуват заплашително. Мислех си, ако ще ме прави на луд, нека си помисли, че наистина с такъв си има работа.
Оттеглих се мълниеносно, без да му дам шанс за още спорове. Оцених работата му за около половин час. Той дойде след един и каза доста по-спокойно: „Хайде, ела да провериш дали има проблеми.” Този път всичко беше приемливо, платих на човека, но продължавах да се правя на сърдит, за да не му дам шанс отново да се пазари за нещо. Бях сигурен в успеха си, така както бях сигурен, че с първоначалните инструкции работата щеше да бъде претупана.
Не казвам, че винаги ще бъде така, но гарантирам, че такива случки ще имаш често. Колкото си по-мек, по-културен и по-учтив, толкова е по-голям шансът да те направят на луд. В подобни случаи си спомни за съвета на Кольо. Понаучи малко шопски или друг местен диалект. Свали си очилата и намръщи веждите още от самото начало. Тях хич не ги трогва това, че си учтив, приветлив или усмихнат. Не търси толкова логическите доводи, а наблегни на викането, то е по-ефикасно. И не забравяй,
вътрешно не се ядосвай. Ако ще изживяваш всяко викане и всеки спор, дълго няма да издържиш. Сигурен съм, че и машинистите симулират психоатаките, за да опитат дали ще мине номерът. Те са длъжни да опитат. Да опитват, но на краставичар краставици трудно се продават.
......................................................................
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-01-31 16:15 от magea.
Колкото повече се стремях да му угодя, толкова повече ме правеше на луда. А пазарлъкат беше на машино смяна на час. На вторият ден ми докара втори камион да извозва пръстта, за да "станело по-бързо". Пръсттта я изсипваха във вътрешната част на двора и по съседите. Сещате се какво правиха камионите през повечето време, нали? Ама за втория камион също си платих
