Пуснах един преводен материал за новооткрита технология за производство на циментообразен материал.
Тъй като в този форум оставих много приятели, на които дължа "проглеждане" за много въпроси, свързани със строителството и материалите, искам да споделя информацията с вас.
Традиционно тук не са се одобрявали линкове към вражески сайтове и по тази причина просто копирам.
Истината е, че не знам за какъв точно се възприема фимоти.ком.
Докато мързелувах прехвърлих няколко броя на немския Шпигел и в един от тях попаднах на интересна статия за цимента. Дори вероятно е подходящо да се каже - за бъдещето на цимента.
Въпросът е силно тематично обвързан с нашия форум.
Дори за обща култура е добре да се прочете.
Днес с радост открих, че статията я има и в нета на сайта на списанието, което направи превода бърз и възможен.
Радвам се, че мога да го пусна за четене.
Новият Цимент - Цилитемент
На сайта има една графика, която трябва да се види. Илюстрира се колко различна е пропорцията на изходните материали при производството на новия материал при сравнение със традиционния.
Екологичният аспект също не е за подценяване.
Ето и статията.
ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Кратък процес
Хипп, Дитмар
Циментовите фабрики изхвърлят четири пъти повече СО ² в сравнение с въздушния транспорт - изследователи от Карлсруе са открили нов метод, който може да намали наполовина тези емисии.
Анализът на един Нов строителен материал е обикновено една много дълга процедура. Но когато експертът по твърдите материали Петър Щемерман смесва новия прах цимент с вода в една чаша, той разбра за резултата в рамките на минута: "Ако един специалист работи от много отдавна с цимент, то му е необходимо само да го помирише ", казва изследователят. "Това наистина миришеше както трябва и аз веднага разбрах: Това работи."
От времето на извършването на тази проба с обонянието са изминали вече цели четири години. Междувременно Щемерман и неговият екип са извършили в Технологичния институт Карлсруе (KIT) обективни изследвания на материала. Резултатът е: кръстеният от автора си като „Celitement” Целитемент "този продукт е толкова силен, колкото конвенционалните бетон, но е още по-стабилен, по-малко порьозен и по-малко податлив на киселинни атаки..
Всъщност това не е била истинската цел на Щемерман. Отличителната характеристика на новото свързващо вещество е по-скоро неговото производство: Очаква се в промишлен мащаб при производството му да се потребява само половината от досега нужната за производството на цимент енергия, и – което е още по-важно, отделя се само около половината от въглеродния диоксид в сравнение с конвенционалното производство на цимент.
Това ще бъде една екологична революция: Няма друг отрасъл в производството, който да изпомпва дори приблизително толкова парникови газове в атмосферата, както това прави циментова индустрия. За всеки тон цимент, който се озовава в бетон или хоросан се освобождава почти толкова CO ² във въздуха. Тъй като манията за строителство при хората е огромна, необходими са огромни количества от материала, но вредата за климата е огромна: 2.8 милиарда тона прашно-сив прах са произведени в света през миналата година. При производство му се създават четири пъти повече СО ² от всички самолети в света заедно.
Човекът и циментът ги свързва една вековни история. Дори римляните са знаели за производство на универсалното каменно лепило: Те изгарят вар и я смесват с вулканична пепел, при което се е получавало много твърдо свързващо вещество, след добавянето на необходимата вода и втвърдяването на разтвора. Бетонообразният градеж, който те фиксирали с този разтвор е наречен от римляните „опус caementitium” - в купола на Пантеона в Рим е запазен такъв материал, който е на почти 1900 години.
Настоящият метод за производство на цимент датира от 19-ти Век. Англичанинът Джоузеф Aspdin подава документи през 1824 за патентоване на една нова технология за производство на цимент, която и до ден днешен продължава да с е усъвършенства, но все пак в основата си вещата остават еднакви: варовик като основна суровина, а също и основно глина и кварцов пясък се стриват и сушат едновременно. Полученото сурово брашно след това се изпича в огромни въртящи се пещи при температура на около 1450 градуса по Целзий, при което се получава така нареченият циментов клинкер. В последствие клинкерът се смесва с гипс или сходни на него материали и се смила много фино до получаването на цимент.
При Celitement този процес се променя леко: същинското свързващо вещество от химическа гледна точка изглежда тук малко по-различно от нормалния клинкер - едва при добавяне на вода се стига до получаването на същото лепило, както в класическия хоросан или бетон. Този малък отсек в химически процес е напълно достатъчен: вместо в една високотемпературна пещ, Celitement се произвежда при само около 200 градуса в т.н. автоклав, който представлява един вид котел с пара под налягане. С подходящ съд, така споделя Щемерман, "Всеки може да го направи у дома във фурната”.
Нещата се случват благодарение на едно откритие, което изследователят на цимента Щемерман прави случайно, като съпътстващо. Цели 15 години той е изучавал различни свойства на цимента. Един ден той и екипът му открили, че при втвърдяването преди действителното формиране на свързващото вещество, се получава един особен и неизвестен междинен продукт. От този момент нататък, те търсят начин да се произвежда това вещество директно и по този начин процесът се задоволява с по-малко енергия и емисии на СО ². Резултатът е - успех.
"Всъщност", казва Щемерман, "ние искахме да обявим нашето откритие още по онова време." Но изследователите намислили нещо по-добро от това, продължиха развитието на продукта в института и започнали процедура по потентоването на технологията. В началото на юли в KIT е положен Основният камък на един пилотен завод. Съвместно с един голям производител на цимент от южна Германия в момента строителният материал се изпробва и същевременно върви подготовката за изграждането на първата голяма производствена инсталация Celitement. През 2014 г., сивият прах за първи път ще бъде в зелен еко-баланс на пазара.
В допълнение към съображенията климат и качеството Щемерман направо обича материала, но и заради "естетиката на въпроса", както той го нарича. Основното химическо съединение образува „циментови цветя”, това са едни красиви, вплетени един в друг кристали, които удивително приличат на хризантеми. "Не е ли очарователно?", призовава ученият. "При нормалния цимент това нещо не възниква."
"Шпигел" 31/2010
Всички права запазени
Дублирането само с разрешение на "Шпигел-Verlag GmbH & Рудолф Augstein Ко KG.
Тази статия е предназначена изключително за лично ползване. Може да се свърже този член, но и вас.
Под [
corporate.spiegel.de] Теми за ползване от "Шпигел-съдържание, за да предоставя информация за фирми, организации, библиотеки и журналисти.
Под [
www.spiegelgruppe-nachdrucke.de] можете да lizenzieren.spiegel отделните членове да отпечатате или цифров публикуване
