Казуса е много интересен, но за реставратори. Капилярната влага се издига по стените, като носи със себе си и съответно количество и вид соли. В точката, където влагата се превръща в пари солите кристализират и започват да разрушават материала. Това е често срещано явление в стари сгради и паметници, но там факта е обясним, просто преди 100 години не са ползвали хидроизолации. Днешните системи за саниране на паметници на културата основно акцентират точно на този проблем. Спирането на влагата е едно от решенията, но то се прави от хора с по-специални познания и умения (Гогол може да е от тях) чрез инжектиране на емулсия под нивото на пода. По-разпространения вариант е използването на специални саниращи системи (WTA стандарт в Германия), които са с висока дифузионна способност и със съответна структура (кухинност около 40%), която се явява депо за солите.
