За илюзиите на мечтатели да живеят в къща

Много хора мечтаят да живят в къща, но имат някакви розови илюзии колко е лесно и колко си независим. Провокирана от ivo107 на ЛС, относно моя парцел в центъра на Банкя / независимо , че беше изтрито / кажете колко от вас живеят целогодишно в къща и от кога? Много хора търсейки парцел за къща с целогодишно живеене гледат евтиното и после "реват".Имайки наблюдения от Банкя, видях колко къщи, построени с цел целогодишно живеене В Градоман , Михайлово, Вердикал излизат на пазара. Хората, кито са свикнали да ходят " по пантофи " до магазина, гр.транспорт да минава на 5- 10 минути пред блока и да им е почистено зимата , издържат да живеят в къща не повече от 2-4 години. Имате ли идея "мечтатели" какво е да живееш зимата в къща, /където сутрин ако има сняг и почистването започва в късните утринни часове и ако въобще имате улица/ как се излиза, дори и с джип. Трябва задължително всеки член на семейството над 18 години да разполага с кола, иначе караш децата на училище, прибираш ги, до работата пътят започва да ти се вижда далече, че и бърка в джоба с бензина.Прителите си започваш да ги виждаш по-рядко, защото зимата на никого не му се ходи по баирите или нивите на гости, че и таксито му е с двойна тарифа - до там и обратно. Къщата иска много повече поддръжка от един апартамент. Една жена свикнала да отиде на козметик, фризьор, кафе с приятелки трудно ще издържи да живее на баира или в нивите, дори и да разполага с кола. Местните трудно ще те приемат, "новодомците" около тебе ще ги е срам да си признаят, че искат да се върнат да живеят в София. Децата започват да негодуват, защото вече им е трудно да се виждат с приятелите си, а приятелите им няма да тръгнат да им погостуват за 1ч.на "Мачу Пикчу в царевичака". И така вече към третата година жената и децата са дали ултиматум - или те ,или къщата.
Хората, които построиха в централната част на Банкя, са със значително по-малко продажби на къщи. Друго е да живееш в урбанизирана среда, близо до поликлиника, кафета, магазини, асфалт, канал. Като градски човек, усещаш присъствието на други хора около теб и това те успокоява / особено зимата /.Ако решиш , че ти трябва една кофичка майонеза, спокойно без да палиш колата отиваш в магазина и си купуваш. Лятото, към 21ч., когато усетиш прохлада, спокойно си правиш една разходка до центъра / на 10 - 15 мин. път пеша / за да се видиш с прители, съседи, да пийнеш 1/2 студени бирички и естествено за това не ти е необходима кола. Я тръгнете от Михайлово или Градоман пеша :] Не коментирам близостта на детска градина и училище. За детската градина не знам, но училището поне за мен не става.
И така мили "мечтатели" не напразно има поговорка " Евтиното излиза скъпо".

clap: clap: clap:

______________________________________
Истината в строителството е горчива, груба, неприятна и най-вече непонятна за непросветените, които обикновено чуват това, което искат да чуят, а не това, което ще им свърши работа - самата безкомпромисна истина. А тайната на просвещението в строителната истина се крие в много труд и пот за съответното образование, както и в безмилостния опит, на притежаващите го.

Жива истина, Елинка, само който е изкарал цяла зима на село може да разбере. При това положението е обречено да се влошава в бъдеще - съкращаване на детски градини и училища, което прогонва младите в града. Точно тази трагедия наблюдавам във Видраре. А там в неделя от къщите се носи българска народна музика, а не чалга. Може би точно това им е грешката?

От гледна точка на строител няма логика върху скъп парцел да се строи евтина къща. Но като живеещ в къща съм склонен именно на този компромис - парцел на точното място, а къщата каквато дойде...
Какво искам да кажа? - Къщата сама по себе си нищо не решава. По-важно е първо мястото (това и децата вече го знаят), а също и хората - в нея и наоколо.
Моят съвет е при покупка да се "изтърсим" повече за парцел, а къщата да се строи в началото по-скромно, но с опция за надграждане и разширение.

Скъпа къща върху кофти парцел мога да го определя само като "циганска работа". И точно това се наблюдава като манталитет в по-отдалечените квартали и села...
"Отдалечени" е относително - за всеки е различно от какво си далеко или близо. За един фермер е нормално да си направи палат в селото (или в ранчото), ама за човек на работа в града???

Колкото до несгодите - както и преди съм казвал, къщата иска чат-пат пари и повече мъж, па ако ще и съсед да е.

Много добро мнение.Само нека не забравяме,че не всички са в София,и проблема с километрите и всичко горенаписано важат за всички.Не искам темата да се измества в посока София и останалата България,но проблемите на някои не касаят други,когато говорим за извънградска къща за целогодишно обитаване.Въпрос на география ......и куп други неща.

pike,
Проблемът е, когато хората повярват, че "моят дом е моята крепост"! То няма лошо, ама след време усещат, че им се налага все пак и навън да излизат... Колкото по-отворено живеят, толкова повече им дотежава некачествената среда.
Аз приемам, че на всички навсякъде им се налага достатъчно често да излизат от "крепостта". Значи, ако ще се прави компромис, добре е той да е с къщата, а не със заобикалящото я. Защото с времето къщата може да се подобри, но местоположението, инфраструктурата, манталитетът на съседите... мнооого трудно.

Интересна тема.
Пайк,
Не виждам Абу да прави разлика Сф/други и според мен е доста точен, ако се купува парцел, а не е нещо заварено.
Същото е и в Провинцията. Бащиното ми село е на 6км. от Севлиево. Има си няколко магазина(чета), училище (до 8-ми кл.), 3 кръчми, сладкарница. На времето имаше автобус на всеки час, детска градина, а събота/неделя кино и дискотека.

Е, всички които работеха в града, си купиха апартаменти там, а след пенсиониране пак всички - на село. Имах и едни братовчеди в града - мъжът работеше в града, но жена му пътуваше 19км до по-далечно село на работа.
Баща ми от София уж, едвам изкарва 1-2 мес. ок. Нова година и бяга там. Може би точно защото "пенсионерската му среда" е по-добра там.
Аз оставам за по 1-2 дни там специално или минавам пътем, хем като на курорт - не "копам" особено - почивам.
Та вярно е, че каквато и да е къщата, ако не е на "твоето место" - трудно.
Вярно е и, че сме доста по-малко "мобилни" от др. народи - като строим, мислим, че ще векуваме там. Така е било - баба ми морето видя веднъж, но времената се менят, а ние по-бавно... за добро или лошо.

Абу,като продължение на мисълта ти-много е важно,поне за мен беше така-предварително да си дадеш сметка къде отиваш,за какво отиваш и най-вече-имаш ли нужда от това начинание?Ако отговорите са положителни-скачаш.Пък и съм живял в къща немалко.
Безспорен факт е,а може би това е замисъла на автора на темата,че строенето на еднофамилни къщи стана национален спорт,без оглед на последствията.Аз също имам приятели,които дигнаха къщи наоколо,а си живеят в града.Обяснението е ясно-инвестиция,но подтекста е "защо ли ми трябваше?".
За мен проблема е друг- навлизането на агресивната градска среда в местата,където строим в момента, и правим планове за малко по-спокойно извънработно време,непречейки на никого.Инфраструктурата се подобрява,местоположението става все "по-близко" с оглед разрастването на градовете.Сутрин ми е по-лесно да си отида до строежа,отколкото на работа.Но когато шума,трафика и тълпите почнат да ни заобграждат,тогава къде ще идем-то си ставаме "широк център".В моя случай не ми липсват благинките на цивилизацията,те и сега са ми на същото разстояние,притеснява ме бъдещето.В това отношение "кризата" изцяло ме зарадва-поне поспряха недомислените строежи и начинания,които буквално сляха града с околностите.А и всичката измет,която има единствената нужда да си показва колите и парите-по-добре да си седи в града.Аз лично предпочитам комшията-"селянин",който все ти наднича в двора да види аджеба,какво правиш,но в крайна сметка е безобиден и винаги ще дойде да ти помогне като лееш бетон.Другия вид комшия-с два джипа,ограда с бодлива тел и манталитет на "гражданин"-е от това се опасявам.

Моите наблюдения са от Банкя, но това със сигурност важи и за Симеоново, Бояна, Горна Баня , поне около София.Бях провокирана от това:" ivo107
Не искам да ви убеждавам в противното, тъй като цената за мен е твърде висока. Цената определяте Вие, друг е въпроса какво пазара диктува. Имайте на впредвид че в момента съм в преговори на цена от 60-70 евро за Градоман,в.з.Банкя и Бански Рид, както и на цени от 50-60 евро за Михайлово,Иваняне и Вердикал. "
Цената , която искам аз е 200Е, но знам , че парцелът си заслужава. Който има мозък в главата си, няма да се забие в нивите. Я се разходи във в.з. Банкя, Бански рид и другите квартали по тъмно и се огледай колко къщи са обитаеми. Повечето са заключени, със активиран СОТ и чак пролетта се отварят. Повечето собственици на луксозни къщи имат и жилище в София. Защо ли? След десетина години, ако някой реши , че иска да живее в центъра на Банкя, Бояна, Горна баня и другите крайградски квартали, няма да има избор на парцел. Ще трябва да купи къща и като не му харесва да я събори , за да си разчисти терена за "къщата на мечтите". Какъвто и спад да има в момента на имотния пазар, парцелите в централните части на горните квартали се броят на пръсти.
Ей , хора не живейте с илюзии. Бански рид ще има улици, канализация и други екстри най малко след 15 - 20 години. Същото важи и за застроените ниви в Михайлово, Градоман, Вердикал и Клисура. В началото на в.з.Банкя / около къщите на Мин. съвет / не можеш да пипнеш парцел на цена под 200Е за кв.м. Назад към ул. Тинтява , ул. Вихрен, Ул.Свобода може и да намериш до към 70-80Е. Само че в тези улички две коли не могат да се разминат, какво остава да се чисти зимата. А канал, газ, асфалт - "Ех , мечти...".
Абсолютно безмислено се дава регулация по ниви и баири.




Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-11-16 15:32 от elinka.

Спор няма че в центъра на Банкя е много много по-добре от разни ридове. Но 200 евро??? Не съм май в час с последното развитие, но май това беше добра цена дори и за времето на бума?