Някъде началото на 50те години прадядо ми заровил в лозето един сандък с особено успешно вино - да отлежава. После лозето полека взело да се превръща във вилен имот и дирите на сандъка се позагубили. Прадядо почина средата на 70те и помня, че доста сме копали на това лозе да търсим виното, точно както в приказката за заровеното имане. След 1990-та решиха да разширяват вилата и тогава случайно се натъкнаха на легендарното сандъче. От 20 бутилки 7-8 бяха изфирясали, останалите може да се досетите какъв еликсир. Прибра ги баба ми за "специални случаи", а и да не ги опаткат братовчедите.
След няколко години захванаха да правят ремонт в апартамент в града. Стигнали до мазането на таваните и майсторите си поискали почерпка с лафа, че за да не пука мазилката, трябва да се пръска с вино (или бира). Защо вместо няколко бири светло им е дала 4 бутилки точно от прадядовото вино, ми е много неясно, ама баба не пие и не разбира въобще от алкохол. Обаче майка ми като научи инфаркт щеше да си докара!
Най я е яд, че бачкерите дори не са подозирали, камоли да оценят какво им е паднало... Нарязали си колбесче за мезе и опаткали винцето на крак. Барем наисина да бяха ръснали малко на стените...
