Това е класически пример на .... остаряване. Нали си виждал обикновенните селски къщи. 90% са на 2-3 етажа, които са направени и обзаведени веднага след строежа. С времето се ползва само първият етаж, а след това и т.нар. бечови стаи. Всичко което има стълби нагоре остава неизползваемо.
Не е така при мен. Или местенето не е заради остаряването... Когато имаш избор, бързо си даваш сметка, че и най-хубавото омръзва. Когато нямаш варианти, омръзва-не омръзва, ползваш само това, което имаш - колкото имаш, колкото си го обзавел и т.н. В момента по ред причини не ми се занимава с промяна на интериора, затова сменям обстановката, като се въртя из имота. Намирам нуждата от промяна за естествена - ти как мислиш?
То си стана разговор за твоята тема, ама както и да е. Това имах предвид, като те похвалих за основите и колоните - къщата търпи промени и трябва да имаш възможност да ги реализираш (а основите са първото условие). Почти не се сещам за едноетажна къща, която да не е надстроявана, пристроявана, разширявана, реорганизирана и т.н. Перфектен вариант завинаги просто няма! Едно от най-хубавите човешки качества е "търсещият дух", а от най-лошите - приспособимостта. Истината е, че човек може да живее и в нечовешки условия - свиква се. Но ако целта ни е да изпитаме поне мъничко радост, щастие в една къща, трябва да задоволяваме и някои нерационални прищевки... Като дневната-тераса на bulhomes, например...
