Здравейте,
Много интересна тема и затова искам да изкажа некои съображения.
Мисля, че е важно първо да уточня какви са разликите от времето когато са се строили възрожденските къщи и днес.
1.Нямало е ЗУТ
2.Нямало е бетон
3.Нямало е разпределение на труда, архитект- изпълнител.
4.Всеки архитектурен стил е възникнал в цивилизации достигнали своя апогей, докато Българското Възраждане е свързано единствено с икономическа свобода.Това са средства и ресурси придобити с много труд и постоянство, затова прагматичното им влагане е неизбежно условие.Всеки детайл има своето практично и логично обяснение, и дори ние да не го знаем той излъчва мъдрост и уют.
Ще дам няколко примера.Нормалната дебелина на каменна стена е един метър. Влагането на дървени греди в нея позволява дебелината да бъде намалена двойно, защото гредите играят ролята на арматурата в бетона.В началото гредите са били скрити след това са започнали да ги показват.На пръв поглед това нищо не струващо изобретение спестява много време и средства.За да добиете представа ще ви направя една сметка.За дувар, ако е дебел 1 метър, дълъг 10 метра и висок 3 метра са необходими 30 м3 камъни.Един камион ЗиЛ може да донесе 3 м3.Това са десет камиона, а колко каруци са това не знам -30,40 или 50.
Винаги са ми правели впечатление къщи с големи еркери.Ако те са в градска среда и целта е печелене на застроена площ е обяснимо, но в друга среда ми е било чудно защо е било това усилие.Ето едно интересно обяснение, което намерих случайно.Големият еркер обикновено е от южната или западната фасада.Еркера е толкова издаден, колкото е нужно сянката от него да покрие прозорците на долния етаж.Същото се отнася и за стрехата над последния етаж.Това условие разбира се се отнася за лятото, когато слънцето е високо и не позволява то да повишава температурата в стаите.Зимата слънцето е ниско и огрява прозорците и затопля помещенията.Мисля, че това е първия естествен климатик.Да спомена и северната стая без прозорци, която играе ролята на хладилник, долапите и миндерите който са правени докато се е изграждала къщата.С една дума мотото е било с един куршум два заека.
Разбира се нямало е общ градоустройствен план, но водещото е било практичност и простота в добрия смисъл на думата и това е довело до уникалния ансамбъл на Българските Възрожденски селища.Ако спазим това условие, мисля че е възможно да се съчетае всичко без да дразни естетическия вкус.
