LKK Написал:
-------------------------------------------------------
> Любо, понеже доста си навътре с ТИ, моля те да
> поясниш къде преимущественно се намира точката на
> конденза при ТИ отвътре и ТИ отвън.
> Идеята ми е, че материала, к войто се намира
> точката на конденза трябва да освобождава бързо
> кондензиралите пари.
Простият (бърз) отговор е - обикновено около външната 1/2 до 1/3 от дебелината на изолацията, почти независимо вътрешна/външна.
Явно питаш за конденз, причинен от дифузното проникване на вътрешните пари до участъци в зида, където започват условията за кондензирането им. Често го бъркаме с този, който се появява по стъклопакетите или на стените.
Първият също е опасен за ТИ, конструкцията, а във времето, влагата от него може да се прояви и по вътрешните повърхности.
Отговорът на въпроса не е толкова лесен и се намира в табличката:
Критични точки
Затрудненията за вникването в механизма идват главно от това, че дифузията пряко се влияе от Абсолютната влажност - АВ(концентрацията - гр./м3), докато нашите усещания и простите измервания касаят Относителната влажност - ОВ (%). Последната, от своя страна зависи от температурата обратно - пада при по-високи температури, БЕЗ това да означава, че въздухът е станал ПО-СУХ и БЕЗ ДА ПРОМЕНЯ ТОЧКАТА НА РОСАТА - ТР!!! Ако се вникне внимателно в табличката, това може се "усети".
Тар въпросната АВ (концентрацията) пряко (и почти единствено) определя ТР. Обикновено през зимата вътрешната влага (напр. 20оС, ОВ-50%, ТР=9оС) има по-голяма концентрация от външната (напр. -10оС, ОВ-80%, ТР=-11оС). Да не търся сега таблици за грамовете, повярвай (а и е логично), че тези ТР 9оС и -11оС пряко показват, че външният въздух е ПО-СУХ и кондензира при по-ниска температура, нещо което доста често не се разбира как така, като проветрим с въздух 80% стая с 50%, влажността ще намалее!!??.
От др. страна, природата се стреми да изравни разликата в концентрациите и "бута" влагата през стената към средата с по-ниска концентрация, демек навън. При еднородна стена, графиката на намаление на концентрацията от вътре до вън би била права. При различни материали (според пропускливостта и дебелината им) - начупена.
Играейки с мембраните се стремим (колкото и да е странно на пръв поглед) да задържим високите концентрации в по-вътрешните слоеве (на по-топло) - да не ги допуснем до по-студените слоеве на потенциален конденз.
И пак, колкото и да е странно, това не увеличава (или поне съществено) риска от втория вид конденз (повърхностния) защото там повърхностите са топли. Дори и по-висока, влагата, докато е във вид на пари не е толкова опасна колкото в течната си фаза.
Идеята, че влагата може да излезе в достатъчно количество (цитират се над 10л./ден) през зида (чрез "дишане"
е погрешна (според мен). "Дишането" е необходимо във външните слоеве и то относително спрямо пропускливостта на вътрешните.
Сори, не можах по-кратко.
Апропо, бяхме започнали такава доста сериозна и учебна тема, после стана весела и заглъхна, но за през уикенда става:
Тема
За който се интересува, полезен е и този:
Сайт Хигрооптима
Вижте и "Често задавани въпроси" там.
, точно тя беше и една от причините да не искам фибран отвън. Другата е, че при външна ТИ ще се получат термомостове, тъй като изолацията на горната и долната плоча ще трябва да ги направя отвътре.
Дали при: латекс, гипскартон, вата, 15 или 12.5 Итонг, шпакловка с АК20(АК22), фасаген ще се получи такова задушаване без пароизолация? Евентуално да потърся някакъв по-специален латекс, който да играе ролята на пароизолация?
