Пускам една статия от Дневник, защото много ми импонира като мнение
. Моите виждания са подобни.
Проф. Спиридон ПАРАСКЕВОПУЛОС: Последвайте примера на Ирландия, не на Гърция
Ето и цялата статия, предполагам по-нататъка няма да е видима цялата:
Спиридон Параскевопулос живее от 45 години в Германия, където пристига като младеж-гастарбайтер от Гърция. Работи няколко години, след което записва да следва икономика. После защитава докторат в Кьолн и получава професура. С Обединението на Германия той се прехвърля в Университета в Лайпциг и от 1991 г. е професор по макроикономика и директор на Института по теоретична икономика там. Проф. Параскевопулос е гост-лектор в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Последната му книга "Какво им става на германците?" се занимава с въпроса основателно ли е оплакването на Германия, че обеднява.
Проф. Параскевопулос, какви предизвикателства отправя членството на България и Румъния в ЕС към европейската икономика?
- За ЕС не е проблем да приеме България и Румъния, защото икономическата тежест от тях в момента е много малка, дори и някои да казват, че ще ни струва много. В крайна сметка разходите на Европа не надминават 1.25 % от общия БВП, в абсолютни стойности това е малко над 100 млрд. евро. Но не бива да забравяме, че обединена Европа е предизвикателство не само към изминалото столетие, но и към новото хилядолетие.
Никога досега в европейската история не е имало толкова дълъг мир. Нека се запитаме колко трилиони са били изгубени през Първата и Втората световна войни, колко много пари не са могли да бъдат реализирани като благоденствие. А освен това колко милиони хора са били убити. И сега живеем вече над 60 години в мир и благоденствие. Но европейците и особено младите много бързо го забравят, за тях всичко това е самоподразбиращо се. Развам се, че България и Румъния се присъединиха към европейското благосъстояние. Те са европейски държави, но разбира се, ще срещнат проблем. Струва ми се, че те все още не са напълно свободни от системите на миналото, макар че извършихте "процес на трансформация" от социализма към капитализма, държа на кавичките.
Приключил ли е този процес?
- Не, все още не. Старите принципи са налице, а и много хора от по-възрастните поколения все още членуват в стари структури. Младите обаче вече мислят другояче. Виждам го при студентите тук, те са висша класа и това ме радва. Положително е за България.
Но няма ли риск тъкмо високо образованите млади да емигрират на Запад, след като завършат?
- Не. Дори и да го сторят, мисля, че после пак ще се върнат. Позорно е, че гражданите на България и Румъния не получиха свободен достъп до пазара на труда в Европа. Смятам това за нередно, защото единственото предимство, които имат вашите две страни, е човешкият капитал, който могат да изнесат и след това да си върнат. А сега трябва да чакате 3 и после евентуално още 5 години. Ако сега някои от образованите българи излезнат в чужбина, те няма да забравят България.
Техните семейства и близки ще останат тук и емигрантите ще трябва да им пращат пари. Подобно беше развитието и в Гърция. Когато тя влезе в ЕС, германците реагираха със страх - сега ще дойдат 2, 3 дори 4 милиона гърци. Но въобще не се случи. Преди присъединяването на Гърция през 1981 г. в Германия живееха 700 000 гърци, след това останаха 250 000, другите се върнаха в родината. С други думи, не трябва да се страхувате. Дори приветствам младите хора да дойдат в Европа, да съберат опит и познания и сетне да се върнат.
Както и много други страни в Източна Европа, и ние изживяваме бум на пазара на недвижими имоти и в сектора на услуги. Смятате ли това за устойчиво и дългосрочно развитие?
- Да, защото у вас съществува силен недостиг и търсене на недвижими имоти. Хората искат да модернизират жилищата си и аз го смятам за правилно. Само че не е достатъчно. България има предимства в услугите, например в информационните технологии. Бъдещето е в сектора на услугите. В Германия в момента 75 % от БВП идват от услугите. А Германия, както знаем, е индустриална държава, но въпреки това само 25 % от БВП се падат на индустрията.
А производството? Трябва ли България да привлича повече инвестиции в производството?
- Не, това е белег на социалистическо мислене. Както казах, германската индустрия дава 25 % от БВП, което означава коли, хладилници, телевизори и всичко това, което наричаме потребителски стоки. Но имаме ли днес по-малко потребителски стоки, отколкото преди 20-30 години, когато индустрията реализираше 40-50 на сто от БВП? Не, разбира се. Днес, с дял от 25 %, ние разполагаме с много повече автомобили, телевизори, хладилници и пр. С други думи, решаваща е производителността.
А услугите са това, което хората искат - те желаят повече екскурзии, мобилни телефони, забавления и т.н. Бъдещето е в тях и аз мисля, че шансовете пред България са големи. Вижте, та всеки младеж тук има мобилен телефон. Но пък не трябва да сте нетърпеливи, не можете за 2-3 години да достигнете 50-годишния ЕС.
По произход сте грък. Как Гърция се доближи до западните стандарти?
- Бих ви препоръчал да направите както Ирландия, а не както Гърция. Гърците прахосаха твърде много, защо имат това, което и българите - корупция. В Гърция бяха отклонени много от европейските помощи, а в Ирландия не. И затова днес Ирландия постига 130 %, а Гърция едва 80 % от средната производителност в ЕС. България и Румъния би трябвало да последват ирландския пример, но за съжаление имат по-високи нива на корупция. Нужни са енергични стъпки срещу корупцията и ЕС, за щастие, ви помага.
Трябва да спазвате и демократичното разделение на властите. На моите български студенти казвам, че не трябва да толерират корумпираната политика. Ако го осъществите, ще постигнете много по-бързо развитие от Гърция. Погледнете Словения, тя днес е на нивото на Гърция. И аз дори се майтапя с моите гръцки близки, че скоро словенците ще ги задминат. Българите също могат да го направят. Спомнете си, че преди Втората световна война икономиката на България беше с 30 % по-силна от гръцката. И защо да не си върнете старите позиции?. Вече имате 5-6 % ръст.
Доколко той е реален?
- Реален е и към момента е добър. Европа не може да го постигне, нейният сега е наполовина. Щом реализирате двойно по-голям растеж от средния за ЕС, то продължавайте да растете, но пристъпете и към конвергенция, съсредоточаване.
Следователно, не споделяте опасенията на рейтинговата агенция "Муудис", че българската икономика е застрашена от прегряване?
- Вие несъмнено ще преминете през тези неща - понякога прегряване, понякога преохлаждане. Но това е част от играта, напълно нормални събития в пазарната икономика. Изживяха ги и в Гърция, в Ирландия, също и в Германия. След Обединението германците също преживяха свръхохлаждане. Но аз не споделям мнението (затова и написах "Какво им става на германците?"
, че Германия е загубила динамиката си. Не бива да се забравя фактът, че ФРГ прие цяла държава - ГДР, със 17 млн. души, чиято производителност възлизаше на една трета от западногерманската. Днес, 17 години по-късно, тази производителност на източните провинции е над 70 % от западната. Това не е ли голям успех?
Да се върнем към Балканите. Мнозина наблюдатели обясняват особения балкански път с манталитета, със средиземноморските представи за правов ред, бизнес култура и лична отговорност. Как те могат да се променят?
- В началото на XX век българите са били смятани за прусаците на Балканите. Защо? Защото имаха известна идея за ред в балканското пространство. Трябва да я ценим, защото тя е като канализиране на развитието. Ако имате поток, през който тече много вода, и не го канализирате, той ще се разруши, размие. Но когато го канализирате, можете да произвеждате енергия, да водоснабдявате и т.н. Канализиране означава създаване на рамкови условия. Ние, балканските народи, трябва да се научим, имаме още дефицити по отношение на това. България разполага с добри традиции и опит и трябва да ги възстанови.
Но тези традиции не са ли били унищожени през комунизма?
- Безспорно, много неща са били разбити и са се изгубили. Но аз съм оптимист заради младите хора. Вече12 години водя курс пред български студенти и трябва да ви кажа, че те мислят много задълбочено и аналитично. Ценя България много по-високо, отколкото Гърция, казвам го напълно открито. В България съм вече за 20-и път и виждам голям напредък.
Но във всеки случай, нужно ви е търпение, не можете да стигнете Европа от днес за утре. Но пък вижте Ирландия, тя изпревари Германия, Франция, Великобритания, цяла Европа, защо да не го сторите и вие? Основният проблем на Балканите е корупцията. Тя все още е много силна и в Гърция (предполага се дори, че обхваща 30 % от хората), в България е още по-висока, но трябва да се преборите с нея.
Въпросът е кое е средството?
- Средството, според мен, е хората да станат чувствителни и нетолерантни към корупцията. Гърците например винаги казват, че нищо не могат да направят. Същите думи се чуват и в България. Чувството за обреченост обаче е наследство от османските времена. Аз не вярвам в нея, защото смятам, че нашата съдба зависи от самите нас. И особено от младите поколения. На студентите винаги казвам, че те носят отговорност за своя живот. Не трябва да изпадате в униние.
В книгата си "Какво им става на германците?" разказвате за парадокса на Германия: силната икономика изпада в хленч. Обяснете го?
- Аз съм натурализиран германец, моето семейство е в Германия и аз познавам германците. Те постоянно се подценяват. Много често хленчат - ние сме лоши, не сме, каквито трябва да бъдем - но всичко това не отговаря на истината. Нека Ви дам един пример. След Обединението икономическият ръст на Германия спадна наполовина, и мнозина подхванаха, че страната западала. Но откъде идва намаляването на растежа? Както споменах, Германия осинови цяла икономика със 17 млн. души население, чиято производителност беше 33 %, а инфраструктурата беше в плачевно състояние.
Това трябваше да се финансира. Нужно беше освен това да възпитаме източногерманците, че трябва да станат по-производителни и да излязат от старата система. Задачата никак не е лесна. Годишно наливахме по 150 млрд. евро в източните провинции, което означава, че западногерманската икономика получи сериозна спирачка. Аз твърдя, че това беше национална задача. Като грък бих бил много щастлив, ако някоя друга Гърция ни беше осиновила. Мисля, че българите също. Веднъж един френски колега ми каза - много бихме се радвали, ако можехме да се обединим с още една Франция. Германците прекалено много се оплакват.
А не е ли свързано и с травматичното наследство от войната?
- Не, защото германците вече преодоляха комплекса от войната. Младите вече не изпитват чувство за вина. Предимството на германците е, че са добри в аналитичното мислене, идеята за ред и порядък им е заложена в гените. А сега мнозина твърдят, че германската икономика била загубила конкуретноспособността си. Погледнете какво се случи в последните години - грманската икономика надмина американската. Германия е номер едно в експорта. Може ли страна, която е на първо място в света като износ, да бъде неконкуретноспособна? Все едно отивате на олимпиада, печелите 100 метра бягане и казвате - ама аз не съм добър. Какво искате повече, щом печелите?
Да, но много германци казват, че бюрокрацията е мудна и трябва да плащаме все повече и повече социални разходи?
- А имат ли французите, белгийците, австрийците, гърците, а и българите по-малко бюрокрация? Дори ми се струва, че тук е повече. Бюрокрацията в Германия е по-ефективна, в сравнение с другите държави. Наскоро разговарях с кмета на малък германски град. И той ми разказа, че е успял да попречи на транспортна фирма да изгради в близост до центъра на града голямо хале, в което да се съхраняват стоки. Този склад щял да събира и опасни стоки, химически продукти, които биха създали опасност за хората и т.н. Кметът ме попита: "Лошо ли е тогава, че имаме добри разпоредби, които забраняват да се съхраняват опасни стоки в градския център?".
Ето, това е бюрократично предписание. Но идват други, които казват, че бюрократичната разпоредба възпрепятства откриването на 150 нови работни места. Аргументацията на кмета обаче е следната: "Представете си, че разреша строежа и нещо се случи, то тогава целият свят ще дойде и ще ме линчува. Сега не давам разрешение, и пак ме линчуват, журналистите задават въпроса - как така спирате 150 работни места". Правилна или погрешна е тази бюрокрация в случая? Ние живеем в този свят, защото искаме да живеем добре. Ние живеем не заради икономиката, а заради благоденствието. Икономиката не е самоцел, икономиката изважда смисъла си от целите. И целта е благоденствие. Доволен съм от германската бюрокрация, защото тя дава много точни норми, какво мога и какво не мога да правя. В Гърция не се знае, вероятно и в България също.
А оплакването, че държавата на благоденствието отмира?
- В Германия действително мнозина говорят, че има твърде много социална държава. Но в Германия 3 млн. души вегетират, т.е. живеят под екзистенц-минимума. Къде е тогава социалната държава? Наскоро разговарях с британски журналист и го запитах: "Къде бихте предпочели да живеете?". И той отвърна: "В Германия". Колко дълго? "Двадесет години", отвърна той. Когато сега се пенсионирате, къде бихте искали да получавате пенсия, в Англия или в Германия? Той се разсмя и каза: "Германия". Полу нашега му рекох, че когато погледна пътищата във Великобритания, с изключение на автомагистралите, имам чувството, че не са били ремонтирани, откакто римляните са ги построили. И когато отида в тризвезден британски хотел, той не може да се сравнява с тризвездния в Германия. Затова не мога да разбера, когато германците казват, че БВП на британците достига, че дори надминава германския.
Как стои въпросът с образованието? Запада ли наистина качеството му?
- Глупости. Средно погледнато Германия е на първо място в света като висше образование. Германия няма, разбира се, водещи учебни заведения като "Харвард" и т.н. Но вижте например колежите в Америка, сравними ли са те с германските университети? В Германия функционират 80 университета в Германия. Затова и написах книгата "Какво им става на германците?".
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2007-04-11 10:01 от didi1.
