Получил 1000 евро от уговорени 1450.
Пратил покана за двоен размер на остатъка - 900.
После завел дело, ама решил да поиска 1900, ако мине.
Окръжният съд го е подсетил, че да си алчен е грозно.


Поздравявам всички брокери с това решение.




Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. ***,…17…декември.....2010г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



***ят окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз.

състав в публично заседание на четиринадесети ДЕКЕМВРИ

през две хиляди и ДЕСЕТА година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.Я.

ЧЛЕНОВЕ: Е.К.

Р.Г.



при секретаря....П.….И.…… в присъствието……

на…прокурора…........…….,като….. разгледа………… докладвано от..съдията…Я. ...ВЪЗЗ.ГР.Д.№..***…..…по…описа

.за….….…2010г,…за да се произнесе, съобрази следното:



Въззивно гражданско производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от АДВ. М.К. в качеството й на пълномощник на К.В.Р. и Ц.Л.Р. ***/2010г. по описа на *** районен съд, против Решение ( без номер), постановено на 23.08.2010г. по същото дело от V-ти граждански състав при същия съд, В ЧАСТТА, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят на Агенция за недвижими имоти – ЕТ „А-с”***, представлявана от В.Б. Г., сумата от 1900 евро на основание чл.92 от ЗЗД, съставляваща договорна неустойка за изпълнение на сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 21.01.2010г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно си се прави искане да бъде отменено, или изменено, като на основание чл.92,ал.2 от ЗЗД размерът на неустойката се намали до 900евро – сумата , представляваща неизплатена част от комисионната от 450лв. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че въззивниците не дължат претендираната сума.

Ответникът по въззивната жалба, чрез представителя си В.Б.Г. изразява становище за неоснователност на същата и моли Окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

Окръжният съд като провери правилността на обжалваното решение с оглед на изложените в жалбата оплаквания и доказателствата, събрани в , приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна стана срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№***/10г. по описа на *** районен съд е образувано на основание осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и цена 1900 евро, предявен от ищеца( понастоящем въззиваем) Агенция за недвижими имоти – ЕТ „А-с”***, представлявана от В.Б. Г. против ответниците ( понастоящем въззивници) К.В.Р. и Ц.Л.Р..

В исковата молба се твърди, че между ищеца като „посредник”, ответниците като „купувачи” и неучастващи в делото лица като „продавачи” на 21.05.2007г. в гр.***, е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***, представляващ магазин на ул.”*** при договорена продажна цена 116,000 евро. Съгласно договора, продавачите и купувачите дължат на Агенцията за недвижими имоти комисионна общо в размер на 2,5% от договорената продажна цена, или всяка страна по 1,25%, което се равнява на 1450евро.. Окончателен договор за покупко-продажба на имот е сключен, но ответниците са изплатили своевременно само част от комисионната в размер на 1000 евро и въпреки поканите на ищеца отказват да платят.Съгласно предварителния договор, при неизпълнението на задължението за заплащане на комисионна, се дължи неустойка в двоен размер на комисионната. Ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.92 от ЗЗД да осъди ответниците да му заплатят неустойка от 1900 евро, представляваща двоен размер на дължимата комисионна от 1450лв.

Ответниците К.В.Р. и Ц.Л.Р.,***К., изразяват становище за неоснователност на иска и евентуално становище за частична основателност до размер на сумата от 900 евро, представляваща удвоен размер на неизплатената комисионна от 450 евро. Твърдят, че след сключване на предварителния договор, е постигнато съгласие да заплатят комисионна само в размер на 1000 евро, вместо 1450 евро.

Така изразените становища спорещите страни поддържат по време на съдебното производство в първа и въззивна инстанция.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключение на счетоводна експертиза.

С обжалваното решение от 23.08.2010г., ***ят районен съд, V-ти граждански състав е уважил изцяло предявения от ищеца против ответниците иск, като е осъдил последните да заплатят на основание чл.92 от ЗЗД договорна неустойка в размер на 1900 евро.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение е валидно, допустимо, и частично правилно. Впрочем, относно неговата валидност и допустимост не се излагат оплаквания във въззивната жалба, а съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението. При проверката във връзка с правилността на решението, настоящият съдебен състав, констатира следното:

По делото няма спор относно фактите, твърдяни в исковата молба, които се установяват от представените писмени доказателства, както следва:

На 21.01.2007г.в гр.***, между ищеца - Агенция за недвижими имоти – ЕТ „А-с”***, представлявана от В.Б. Г. като „посредник”, ответниците К.В.Р. и Ц.Л.Р. като „купувачи” и неучастващи в делото лица като „продавачи”, е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр.***, представляващ магазин на ул.”*** при договорена продажна цена 116,000 евро.В договора са подробно уговорени правата и задълженията на страните и санкциите при неизпълнение.

Съгласно текста на Т.15 от договора, продавачите и купувачите дължат на Агенцията за недвижими имоти комисионна общо в размер на 2,5% от договорената реална продажна цена, която се заплаща в брой в деня на подписването на предварителния договор. В т.11 е предвидено, че при неизпълнение на Т.15 виновната страна заплаща комисионна на посредника в двоен размер. Не се спори, че при подписването на договора, ответниците са заплатили на ищеца комисионна в размер на 1000евро( хиляда евро)

Спорен е въпросът дължат ли ответниците заплащане на ишеца на неустойка и евентуално в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобрази следното:

При положение, че не е уговорено друго, от разпоредбата на Т.15 от договора, следва, че както продавачите, така и купувачите следва да заплатят комисионна на Агенцията за недвижими имоти в размер по 1,25% от продажната цена за всяка страна, или ответниците като купувачи дължат 1450 евро. Същите са изплатили своевременно и точно част от задължението си в размер на 1000 евро и остава неизпълнение в размер на 450 евро.

Не са събрани допустими доказателства в подкрепа на становището на въззивниците ( ответници в първинстанционното производство), за съществуваща уговорка за заплащане на комисионна само от 1000 евро

Съгласно чл.92,ал.1 от ЗДД „неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.” Съгласно ал.2, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Съществува договорна автономия относно начина за определяне на неустойката, като същата може да бъде конкретна сума, процент от размера на предстация, умножен размер на престацията и пр. В процесния случай страните са уговорили неустойка за неизпълнение в размер на удвоения размер на комисионната. Липсва договореност за размера на неустойката при частично изпълнение, какъвто е процесния случай. Логическото тълкуване волята на договарящите, начина за определяне на неустйката и текста на чл.92 от ЗЗД, налагат извод, че при частично неизпълнение, неизправната страна дължи на посредника неустойка, представляваща удвоен в размер на неизпълнената част. Т.е. при положение, че настоящите въззивници не са изплатили част от дължимата комисионна от 450 евро, същите дължат на последните неустойка на основание чл.91,ал.1 от ЗЗД във вр. т.11 от сключения между тях договор, в размер на сумата от 900 евро. . Впрочем, така е тълкувал договора и въззиваемия, тъй като в представената от него Покана за доброволно изпълнение, изпратена до въззивниците, същият претендира заплащане именно на сумата от 900 евро, представляваща двоен размер на дължимата комисионна от 450 евро.(л.4 от първоинстанционното дело)

Ако обаче текста на т.11 от предварителния договор се тълкува буквално и дори стеснително, и се приеме, че във всички случай на неизпълнение ( пълно или частично), страните по договора за покупко-продажба дължат на посредника неустойка в удвоения размер на цялата комисионна, т.е.- 2900, въззивният съд приема, че в процесния случай е налице хипотезата на чл.92,ал.2,пр.2 от ЗЗД, за намаляване размера на неустойката, поради частично изпълнение. – При положение, че при задължение от 1450 евро са изплатени 1000 евро, би било нелогично и несправедливо при изпълнение на по-голяма част от задължението да се дължи неустойка в двоен размер на цялото задължение. Вярно е, че по законова дефиниция, неустойката е обезщетение за неизпълнение без да е необходимо да се доказват вреди, но е правната и житейска логика сочат, че при частично неизпълнение, вредите са по-малки. В процесния случай не се касае за т. нар.”фикс сделка”, при която кредиторът да няма интерес от забавено изпълнение.

Като съобрази частичното изпълнение и клаузите на договора, от който е възникнало правоотношението между страните по спора, настоящият въззивен състав приема, че при двете разгледани по-горе хипотези, искът за неустойка по чл.92 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 900 евро, представляваща удвоения размер на неизплатената комисионна от 450 евро.

Няма основание за по-голямо намаляване размера на неустойката. Доводите на пълномощника на въззивниците във връзка с граматическото тълкуване волята на договарящите не може да бъде споделено, тъй като е в противоречие с договорните клаузи за определяне на неустойката. Не са налице и предпоставки за прекомерна завишеност на неустойката.- Същата е производна на размера на комисионната, а последната е определена с оглед на общоизвестната търговска практика в областта на търговията с недвижими имоти.(Нещо повече, съществува практика всяка от страните по договора за покупко-продажба да заплаща комисионна от по 2,5%, а в процесния случай е поделена между договарящите.)

Неоснователно е становището на въззиваемия за присъждане на неустойка в искания размер, по съображенията, изложени по-горе. . Както беше посочено същият е имал убеждението, че му се дължи неустостойка именно от 900лв., с оглед текста на Поканата за доброволно изпълнение, изпратена от него до въззивниците.(л.4)

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която К.В.Р. и Ц.Л.Р. са осъдени да заплатят на Агенция за недвижими имоти – ЕТ „А-с”***, представлявана от В.Б. Г., на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от 1000 евро, представляваща разлика от 900 евро до 1900 евро и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявеният от ищеца против ответниците иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 1000лв, представляваща разлика от 900 евро до 1900 евро., а в останалата част обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

С оглед горния изход на производството, следва да бъдат променени и разноските за първа инстанция, а именно: Ищецът е доказал разноски в размер на 150лв. – държавна такса, а ответниците – разноски в размер на 370лв. –адвокатско възнаграждение. При постановеното частично уважаване на иска, ищецът има право да му бъдат присъдени разноски от 50лв., а ответниците – разноски от 250лв. Същите насрещно се компенсират, поради което ищецът дължи на ответниците разноски за първа инстанция от 200лв.Следователно, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за първа инстанция в размер на 150лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците разноски от 200лв.

Съобразно уважената част от въззивната жалба, въззиваемият дължи на въззивниците разноски в размер на 50лв., представляващи част от държавната такса за въззивно обжалване.

По изложените съображения, ***ят окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК





Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ (без номер) от 23.08.2010г. на *** районен съд, V-ти граждански състав, постановено по гр.д.№***/2010г., В ЧАСТТА,в която К.В.Р. и Ц.Л.Р. са осъдени да заплатят на Агенция за недвижими имоти – ЕТ „А-с”***, представлявана от В.Б. Г., на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от 1000 евро, представляваща разлика от 900 евро до 1900 евро В ЧАСТТА, в която същите са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78 от ГПК разноски от 150лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Агенция за недвижими имоти – ЕТ „А-с”***, представлявана от В.Б. Г. със седалище и адрес на управление в гр.*** ул.”******№9 против К.В.Р. и Ц.Л.Р. *** , ИСК с правно основание чл.92 от ЗЗД за СУМАТА от 1000 евро( хиляда евро), представляваща РАЗЛИКА от 900 евро(деветстотин евро) до 1900 евро ( хиляда и деветстотин евро).

ОСЪЖДА Агенция за недвижими имоти – ЕТ”А-с” ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Р. и Ц.Л.Р. , на основание чл.78 от ЗЗД разноски за ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ в размер на 200лв.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕТО в ОСТАНАЛАТА обжалвана ЧАСТ.

ОСЪЖДА Агенция за недвижими имоти – ЕТ”А-с” да заплати на К.В.р. и Ц.Л.Р. , на основание чл.78 от ЗЗД разноски за въззивна инстанция в размер на 50лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: