Да ме прощава Авторът, но ми се струва, че не сме съвсем встрани от темата. Според мен сме си баш в нея. Без да му казваме "за кого" да гласува, се опитваме да поразнищим "защо няма за кого" или такова ни е интимното усещане.
Justy,
Благодаря за линка - ориентирах се, доколкото ми стига багажа.
Твое право си е да си впечатлен или привърженик на дискутираните идеи, но според мен това си е поредната демагогия.
Бегло (от втора ръка) съм запознат с идеите на доайените - Австрийската и Чикагска школи - ако си привърженик, можеш да спиш щастливо и спокойно, както и спокойно да гласуваш за когото ти кефне от основните конкуренти (може би без Сидеров и някои др., които не знам дали ще участват).
Всички те изповядват основните положения на споменатите школи, за което получават оценки (похвали и насоки) от Американски посланици и Европейски бюрократи, министри, комисари и пр.. В сайта са упоменати и някои от местните идеолози и съветници. Единственото хубаво на тези красавци е, че поне не са на наша издръжка. Нали знаеш - как беше за "кой поръчва музиката".
Та, целият наш т. нар. преход си е по тези учебници, от самото начало. Днес наблюдаваните резултати са прогнозирани (предначертани - 1990г.) още в секретната част на Плана Ран-Ът (лично не съм я чел, пак преразказвам от втора ръка).
Странното е, че оттогава до днес общественият ни консенсус се изчерпва с "Д-еба това мекере Луканов". Някак се пропуска, че в изработването на Плана участват ок.30 (по памет) "български специалисти" - повечето действащи и до момента политици, банкери, бизнесмени и преподаватели (различно оцветени). Самият План е приет с възторжени ръкопляскания от Великото народно събрание и отчетен частично в сегашната ни Конституция. Допускам, че заради това "частично" беше "гладната" стачка на част от Великите депутати - сама по себе си случка, чудесно илюстрираща панаирджийския подход към параметрите на прехода, засягащ целия народ и държава.
Резултатите са налице.
Личният ми извод е, че и тогава, пък и до днес всички ние (лично и като народ) "лапаме мухите" - тогава с възторг и ентусиазъм, днес - по-кротко.
От горното вероятно проличава моето отношение към т. нар. "Либертарианство" (мое право).
А иначе, вярвам, че ако искаш да вървиш нанякъде (или да смениш посоката), първо не е лошо да си изясниш къде си, откъде и с каква скорост си пристигнал, и защо - по възможност без много емоции и идеологии. После вече да се опиташ да си изясниш доколко е приемливо да продължиш или трябва сериозна маневра. Лично засега съм на първото изречение и не очаквам някой от поредните номинирани да ми каже честно и ясно накъде смята да ме води.*beer*
