Ако някой преди 10 години ми беше казал, че един ден и българите ще имат световен шампион по шахмат, щях просто да му се изсмея с думите : "Виж какво мой човек, има някои неща, които не могат да станат никога.Разбираш ли, никога.Руснаците са на светлинни години" .
Никога разбира се е един прекалено дълъг период от време.
Топалов влезе в шахматния елит още през 1992г. (17-годишен)
Независимо от факта, че вече дълго време е в шахматния елит, все не можеше да се отърве от някои слабости. Визирам някои недостатъци от позиционно естество; ендшпилната му техника също не бе на ниво (сравнявайки го примерно с Крамник, Карпов, дори Адамс бе по-добър в това отношение). Разбира се изчислителната му способност, невероятно агресивния стил на игра ( една аналагоя с играта на Тал, Широв, та дори и Каспаров е съвсем уместна) компенсираха дълго време тези недостатъци. Но през последните години очевидно много е работил по въпроса. В това отношение много му помогна сътрудничеството с Пономарьов( друг бисер на позиционния шах).
Независимо от факта, че Крамник и Каспаров не играха (по една или друга причина), считам наистина, че понастоящем(т.е. 2005г) най-силният шахматист в света е Топалов.
