Писмо до Класната
Уважаема госпожо,
Преди известно време се преместих в друго училище, защото нивото на преподаваните знания и умения тук бе поело надолу, пък и вътрешният правилник започна да се прилага по особен начин. Днес от един съученик дочух, че в старото училище се вдигала голяма тупурдия и какъвто съм си сантиментален и наивен, реших да намина да видя какво се случва. Казвах си, не е възможно, би трябвало всички да са във ваканция, да си почиват, пийват кротко винце ( пардон! ) и да си мислят как да станат по-добри / да речем ученици /. А то какво, уплаши ми се окото, за ушите не ми се говори, а за други части от тялото съвсем. Вярно, че и преди имаше по-груби и самонадеяни другарчета, които скачаха върху чина, замеряха ни с тебешира и размахваха показалка, твърдейки, че сме глупавички и че те ще ни научат на ум и разум, докато техните оценки вървят само up ( демек нагоре ). Днес обаче какво да видя - те вече замерят другите с пачки, нотариални актове и данъчни, а в ръка размахват доста по-сериозни неща.
За съжаление не Ви видях из класните стаи, най-вероятно и Вие сте във ваканция. Затова бих помолил, госпожо, за мнението Ви какво да мисля за всичко, което видях, и дали има смисъл да се ходи изобщо на училище.
С уважение: чи-чов-ци
П.С. И да не забравя - Весели празници и здрава и успешна Нова Година на Вас и на всички ученици!
