Училище или университет?

От къде са ви по-приятни спомените - от училището или от университета? На мен най-приятните ми спомени са от училище, университета не искам да си го спомням поради много причини. Повечето хора твърдят, че най-добрите години са студентските, обаче това е доста глупаво, защото за тях може да е така, за други да не е така. А за вас как стоят нещата? При мен е доста особено - като цяло училището, обаче изключвам 7, 11 и 12 клас. Всички други класове бяха готини, най-яко ми беше в 8 и 9 клас.

При така отминалата епоха на соца и стеклото се положение в страната ни после, както и настоящата ситуация ... като се замисля, най-хубавите ми години са били в 7 и 8 месец от бременността на майка ми и моето безгрижно реене в качеството ми на зародиш.

[vbox7.com]

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Хехехе, Ели, ти стигна по-далече, щото аз до детската градина... :] В яслата не ми беше хубаво - караха ме да спя на обяд. :]

Обаче, като завърших гимназия, беше ми чоглаво, че няма да има вече бой с тебешири... :] Но, и от студентските години не се оплаквам, поне първите две.

Аз пък като завърша нищо няма да помня от студентството, защото помня само добрите моменти в живота. От училище най-вече с носталгия си спомням 5, 6 и от гимназията 8, 9 и първата половина на 10-ти клас. Просто прекрасни и невероятни години с прекрасни приятели и преподаватели. Аз смятам, че всички трябва да правят като мен - да си спомнят само хубавите неща, а да загърбват лошите спомени. Първите две години и половина в гимназията бяха най-добрите ми години в живота до този момент. *yes*

За да бъда честен ще кажа, че и университета си има добри страни - образованието, кфалифицираните преподаватели и др. Ясно е, че практиката си е друго нещо, но все пак е добре да си следвал в университет, ако не заради подготовката за работното място, то поне заради дипломата. Като плюс може да се счита и повишената самостоятелност. И въпреки тези качества, студентския живот е сериозно прехвален - изобщо не е толкова прекрасен, колкото го описват всички, най-вероятно водени от носталгията. В социален аспект в гимназията имах повече приятели, а не просто добри познати и освен това бяхме като едно семейство. А сега има само едно говорене зад гърба. Понеже съм оптимист и обръщам внимание на хубавите неща, а тук такива липсват, най-хубавото от цялото следване за мен ще е това, че ще взема диплома. *ok*