Додко, с това ме отнесе ... явно не точно там за където си мислехме, но се сещам за нещо далееечно. Та ... като се замисля кога ми е дошла МУЗАТА и кога съм усетила гъдел от това предизвикателство да се появя на някаква сцена ... чак ме е срам да го разкажа, но мисля, че беше ....
Заведоха ни на театър (куклен, ако помня добре). Пиеската беше "Момче и вятър", била съм на не повече от 5. Сценарият, дори не помня добре ,но беше за едно момченце ... Момченцето взе някаво брашно от една мелница и трябваше на всяка цена да го занесе някъде, а внезапно дойде един лош Вятър и му отнесе брашното и ... и ... какво се случки нататък.... Не помня !
Помня само, че момченцето си търсеше браштото из сцената. В този момент нашите момчента (от детската градина) затупаха по плюшените седалки на театъра и избухнаха едни кълбета от "изгубено" брашно.
Аз толкова се бях вживяла в пиеската (както винаги, вярвах и тогава във всичко или поне толкова, че никой не можеше да ме убеди, че не е истина). ... Та като "заизлиза" брашното на облаци кълбета от седалките в театъра си казах: "Ето това е магия!". Знаех, бях умничка, че облаците не са от брашното, но вярата на децата в залата ме накара още много години да вярвам, че случващото се "там горе", може да се материализира "там долу". Брашното ВСЕ ПАК се матириализира, можеше да го докоснеш, можеше дори да ти полепне по дрешките.
... Май точно тогава полепна и по мен! Знаех, че е измама, но знаех, че е и най-достоверната лъжа, която може да накара цяла зала с деца да се весели, засипана от .... брашното на магията, наречена ТЕАТЪР. Оттогава и до днес за мен това е изкуството с най-магичното внушение. Това е една Светая Светих в която винаги съм пристъпвала нежно, внимателно, с цялата си почит. Това е и светинята от която съм си тръгнала така нежно, внимателно и с цялата си почит, когато видях върху нея да леят телеса, страсти и таланти купища самозванци и плагиати.
Театърът, Додо е място магическо ! Като актьор, или влизаш в него целият - от горе до долу, отвътре и отвън, или не се мярваш никога там! Публиката е друго нещо, тя не ги знае тези неща (за брашното) пък и не е длъжна да ги знае. Тя е купила билетчето си за своите 2 часа магия и си ги очаква. А от сцената, някой трябва да пръсне брашното, но така да го пръсне, че да достигне то до седалките ...
ето това е "театър", Додо!
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
Редактиран 3 път(и).Последна редакция на 2010-04-02 04:25 от elissa.
