elissa Написал:
-------------------------------------------------------
> И друго е интересно - нарочиха мен, че преигравам,
> БулКан, дето си разказа 1/3 от историята на живота
> пък нарекоха емоционален , понеже е човек на
> изкуството ... с извинение Явно ние нещо
> "скърцаме" Може и да бъркам, но логически така
> ми вървят нещата и го казвам, може и да преигравам
> и да съм патетична, но не съм фалшива! За това се
> засегнах, определено. Преигравка и фалш са много
> близо, а аз нямам нищо общо и с 2-те.
>
> БулКан, няма страшно, че си човек на изкуството,
> мисля! Завършила съм ВИТИЗ малко след промяната.
> Почти както и ти през 1993 г. заминах за
> европейска държава, учих там, но след като изтече
> студентската ми карта останах още 6 години, 2 от
> които не със съвсем норален статут. Та общо 11-12
> години. Не ми се ще да разказвам подробности, но
> ... с 1 дума разбирам! През 2001 г. се върнах,
> така да се каже тук и си направих малка,
> безсмислена, скучновата и приблизително добре
> развиваща се фирма (по никакъв начин несвързана с
> първото ми образование). При нас, няма как да
> играеш Жулиета на 38 ... можеш да играеш вече
> дойката, която също е нелоша роля, НО НЕ Е
> ЖУЛИЕТА, а си мечтала да го направиш, все пак!
> Въпреки това - не съм изживяла драма, просто
> приех, че нещата са свръх моето влияние и не че се
> примирих със ситуацията, а адекватно се
> приспособих по някакъв начин. Не може да ти свирят
> фламенко, а ти да танцуваш валс ... (от къде го
> измислих това сравнение ).
> Така че, всичко се случва в този живот. Може би и
> аз не мога съвсем точно да разбера настоящото
> поколение, нещата сигурно отново са се променили,
> да ме прощава Фло, но и аз остарявам и явно не
> всичко разбирам вече ?!
А, Елиса, много интересно. По принцип такива като нас са леко обременени, но трябва да се борим с това. Още в музикалното училище един приятел (много талантлив пианист, сега преподава в Нов Български) ми донесе наръчник на родителите от 30-те години на миналия век. Та там пишеше, че ако случайно забележат при децата си някъква склонност към рисуване, музика или театър, да не се притесняват, да ги извеждат повече на разходки на чист въздух, масажи и хвойнови вани и в повечето случаи се оправяли.
Аз не мисля, че трябва да съжаляваш за пропуснатите роли в България, сигурно си научила много и най-различни неща, където си била (в коя държава беше, апропо?).
Гледай си фирмичката, прави си парички и се наслаждавай на изкуството или каквото е останало от него в БГ (е има и талантливи хора де), иначе има филми, записи, Интернет и пр. дал Бог информация поне.
От ВИТИЗ имаше един пич, грешка 2-ма в Канада - Иво Фунев (брат му Ангел Фунев беше художник), Иво май взе някоя и друга роля в Монреал, другия беше Желяз Дренчев, случайно го видях на някъква БГ реклама. Строи хотелче с ресторант към Дуранколак някъде. Имаше и един талантлив режисьор-аниматор - Иван Танкушев, той доста проби в анимационното кино.
