Ето нещо ново.
Парцел може да купиш но трябва да има някакво старо строителство.
На много места не изплащат само за парцел.
Сагата с лихвоточките
Йордан Съев
18 Януари 2010,
Притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове пак нямат шанс да осребрят доверието си в държавата
Бой за лихвоточки
Спестяванията на населението през 1989 г. бяха в размер на 6,5 млрд. лв. Отделно имаше още 2,4 млрд. лв. под формата на вноски за жилища и леки коли. Държавата, респективно ДСК, дължи на вносителите 1,4 млрд. лв. като лихвоточки и се търсят начини те да бъдат осребрени. Последните поправки в закона, касаещ притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове, предвиждат плащане да има само при покупка или строеж на жилище, при условие че не се притежава имот на стойност над 60 хил. лв. по данъчна оценка.
Всъщност жилищно-спестовният влог е вид банков депозит и с него вложителят би трябвало да се разпорежда по свое усмотрение. Ако ДСК не беше приватизирана, ако не беше предизвикана изкуствено инфлация и девалвация на лева, дори и при 1% лихва влог ог 1200 лв., каквато беше ставката през 1975 г., сега размерът на този вид депозит би трябвало да е най-малко 4600 лв. Но понеже вноските са се правели в различно време, общата задлъжнялост на държавата към вложителите е около 270 млн. лв.
Няколко правителства отказваха да решат този проблем, в който потърпевши са към 230 хил. български граждани (от общо направили вноски 320 хил. души, на около 90 хил. лихвоточките са осребрени). При добра воля и прилагането на разумни решения сметките отдавна щяха да са разчистени. Вместо това и сега се създават закони, с които се цели по завоалиран начин собствениците на парите да бъдат лишени от тях. Основното в случая е, че тези пари, превърнати в лихвоточки, непременно трябва да се използват за закупуване или строеж на жилище и само тогава те могат да се осребрят. Такъв постулат е
пълен абсурд
защото в световната практика не съществува положение, при което се прави целеви депозит, т.е. той да може да се използва само за определено предназначение - в случая за закупуване на жилище. Когато вложителят по друг начин е успял да се снабди с недвижим имот или е решил, че такъв вече не му е необходим, следва да има правото да си възвърне парите. Това трябваше да стане още през 1990 г., когато стана ясно, че ситемата за жилищни вноски вече не работи. При положение че те са безлихвени, на всеки вложител трябваше да се върнат по 1200 лв. Вместо това правителствата през 90-те години решиха да задържат този ресурс като перо в приходната част на бюджета. По този начин те последваха примера на социалистическото бюджетарство, когато всяка пара се включва в общия кюп и се използва по висше усмотрение. Но докато до 1990 г. скъпите тогава пари се използваха за инвестиции в промишлеността, селското стопанство, туризма, социалната област, то след това вече следите на вече значително по-евтините пари окончателно се губят.
Понеже сега се смята, че няма пари за осребряване на дългогодишните жилищно-спестовни влогове, би трбвало да се създаде
някаква алтернатива
Една от тях е на притежателите им да се дават ДЦК, по които те да получават дължимите лихви и главницата при настъпване на падежа. Другата алтернатива е да им се даде възможност да закупуват юбилейни монети по номинал, които да заплащат с лихвоточки. Трети вариант е да им се издават държавни полици, с които да могат да плащат сметките си за парно, ток, вода, газ, телефон, както и данък сгради и такса смет, за ясли и детски градини, за университети на деца и внуци. А също така да се издават чекове, с които да заплащат здравни услуги и лекарства. Така държавният дълг към дългогодишните спестители за жилища ще се стопи плавно и накрая ще се ликвидира.
За целта е необходимо да се създаде прост, ясен и недвусмислен закон. Чрез него трябва да се изчисти един вид вътрешен държавен дълг. Отделен въпрос е, че това можеше да стане още през 1990 г., когато бяха върнати вноските за леки коли в "Мототехника". Има основание да се смята, че това е направено напълно съзнателно, защото вече се е предвиждало предизвикването на висока и дори на хиперинфлация в близките години, както това наистина стана впоследствие. Така вноската от 1200 лв., неподлежаща на олихвяване, при деноминцията се приравни на 1,20 лв. Като реално парично изражение на преобразувана в лихвоточки обаче сумата е към 2800 лв., ако се приеме, че подлежи на безусловно осребряване.
Поне 20% от правоимащите (към 46 хил. души) във времето след 1990 г. са се снабдили с жилища, които са платили с набрани собствени средства или чрез банкови заеми. Но и при това положение те нямат право на осребряване на лихвоточките си, защото не са оформили покупката си съгласно закона за притежателите на дългогодишни жилищно-спестовни влогове. А съществуваше и условие, че това може да стане само ако не притежават недвижим имот, а после допълнено с ограничение - наличието на тъкъв, когато е на стойност до 40 хил. лв. по данъчна оценка. Вследствие на повишаването на данъчната оценка с 50% се внесе поправка в закона, че условието е имотът да бъде на стойност до 60 хил. лв.
Следва да се отбележи и едно друго обстоятелство. През март 2009 г. се обяви, че до 20 май всеки притежател на дългогодишен жилищно-спестовен влог може да го запази, ако го прехвърли по съребрена линия или да отложи това прехвърляне до септември. Поради това към 180 хил. души подадоха заявление за отлагане, което им струваше такса от 13,50 лв. Къде отидоха тези пари (2,430 млн. лв.), така и не се разбра. На подалите заявление се обяви, че през декември с.г. ще се изготвят списъци, в които за незнайно кой пореден път да се каже кой и как ще получи пари срещу лихвоточки. Отмина обаче и декември, а списъци няма.
В същото време се говори, че се обсъждат
нови промени в закона
Каквито и да бъдат те, едва ли ще се стигне до радикално решение на въпроса, така че и вълкът да бъде сит, и агнето - цяло. Това може да стане само ако се създаде специализиран фонд, в който да се възстановят изразходваните пари на вложителите. Тъй като те са били де юре изцяло в ДСК, сега всеки вложител би трябвало да бъде компенсиран като притежател на акции от трезора и като такъв да получава дивиденти, а ценнитте книжа да ги търгува на фондовата борса. По този начин държавата ще престане да бъде длъжник. Печалбата на Банка ДСК за 2009 г. се очертава да бъде от порядъка на 60 млн. лв. Бълха я хапе, ако си разчисти сметките с вложителите. Само новостроящата се сграда струва 55 млн. лв., а заплатите на чуждестранните й шефове са по 35 хил. лв. месечно.
Най-вероятно обаче нищо няма да се промени. И чрез новите поправки в закона целта ще бъде хората да продължават да са фиктивни притежатели на нещо, наречено лихвоточки, но да не получат пари срещу тях. Това ще продължава дотогава, докато един ден не се обяви, че и лихвоточките се премахват. Май така, поне според властимащите, въпросът най-сетне ще бъде кардинално решен веднъж завинаги.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Подбрани статии за собственици на имоти.За купувачи и продавачи си има други места.
[
www.sobstvenik.com]
