За приятелите, враговете и форумите

Оунърче,

Още не е определен кумеца. Ако, Фил те избере, и на теб ще се наложи да ходиш по проби... :]

Muza Написал:
-------------------------------------------------------
> > Оунърче,
>
> Още не е определен кумеца. Ако, Фил те избере, и
> на теб ще се наложи да ходиш по проби...
>
> ==================================================
> ==================================================
> =====
> ДариНА .... Да опазим децата !


Абе спомени му деликатно че Фного плат ще отиди за кустумчето. :]

:} :} :}

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

1
Здравей, приятелю!
Човек трябва да търси вдъхновението всеки ден
от живота си – иначе няма да е живот, а
живуркане. Затова реших да преведа на български
една от най-вълнуващите речи, която лично за мен е
извор на вдъхновение – произнесена е от Стийв
Джобс на 12-ти юни 2005 година по време на церемонията по
дипломирането на випуск 2005 на Станфордския университет.
Накрая на този документ ще намериш също и няколко полезни
връзки – не се колебай да ги отвориш ако сърцето ти и мисълта ти
също са отворени!
Отвори ги сега – и прочети това:


За мен е чест да бъда
сред вас в деня на вашето
дипломиране в един от
най-известните
университети в света. Аз
така и не успях да
завърша колеж. В интерес
на истината, никога не
съм бил на такава
церемония толкова
отблизо, колкото днес.
Днес искам да ви разкажа
три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо
повече.
Първата история се отнася за
свързването на точките. Прекъснах
следването си в Рийдс Колидж още след
първите 6 месеца, но след това останах като
прекъснал студент още 18 месеца преди
окончателно да напусна. Защо се махнах?
Това е започнало още преди да се родя.
Биологичната ми майка е била млада,
2
неомъжена студентка и тя решила да ме остави за осиновяване. Тя
много искала да бъда осиновен от хора с висше образование и всичко
било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и
неговата съпруга. Само че, като съм се пръкнал и те решили в
последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които
били в списъка на чакащите получили позвъняване посред нощ с
въпроса: „Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли
го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“. Биологичната ми майка след
това разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми
даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните
документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца,
когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.
И 17 години по-късно аз отидох
в колеж. Но бях толкова наивен,
че избрах колеж, който беше
скъп почти колкото Станфорд и
всички спестявания на моите
родители от работническата
класа отидоха за таксата ми за
колеж. След шест месеца вече
не виждах стойност в това.
Нямах никаква представа какво
искам да направя със живота си
и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. И ето, че
похарчих всичките спестявания на родителите си. Затова реших да
прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро. По
онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше
едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах вече
можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха
интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха
интересни.
Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях
на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради
депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах
по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да
получа свястно ядене в храма на Харе Кришна. Но ми харесваше. И
голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето
любопитство и интуиция, по късно се оказа безценно.
3
Ще ви дам един пример. По онова
време Рийд Колидж предлагаше може
би най-добрия в цялата страна курс по
калиграфия. В цялото студентско градче
всеки плакат, всеки етикет, всяка табела
бяха написани на ръка с красив шрифт.
Понеже се водех прекъснал и не
трябваше да посещавам задължителните
лекции, реших да се запиша в курса по
калиграфия и да се науча да правя това.
Така научих какво са серифни и
несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в
различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един
надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично
по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен.
Нямаше и слаба надежда
нещо от това да има практическо
приложение в живота ми. Но след
десет години, когато създавахме
първият компютър Макинтош,
всичко си дойде на мястото. И
вградихме това в нашия Мак. Това
беше първият компютър с красива
типография. Ако не се бях записал
в онзи курс в колежа, в Мак никога нямаше да притежава множество
различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. И
тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да
липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях
прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите
нямаше да имат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше
невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа.
Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално
ясно.
Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в
бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да
вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да
вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този
подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми
такъв, какъвто е.
4
Втората ми история е за любовта и
загубата.
Аз бях късметлия – на ранен етап от
живота си разбрах какво обичам да правя.
Воз и аз създадохме Епъл в гаража на
родителите ми когато бях на 20. Работихме
здраво и за 10 години Епъл се разрасна от
нас двамата в един гараж до 2-милиардна
компания с над 4000 служители. Година
преди това бяхме пуснали на пазара най-
доброто си произведение – Макинтош – и аз
току-що бях навършил 30.
И тогава ме уволниха. Как може да те
уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Епъл се
разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много
талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година
нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето
започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се
случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-
годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на
моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.
В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се
захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение
предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена
за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се
опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил
публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че
все още обичам това, което правя. Обратът на събитията в Епъл не
беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях
влюбен. И така реших да започна отначало.
Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Епъл беше най-
доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше
заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко
уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от
най-творческите периоди от живота си.
5
През следващите пет години
създадох компания, наречена NeXT,
друга компания с името Pixar, и се
влюбих в една невероятна жена, която ми
стана и съпруга. Pixar създаде първия в
света филм с изцяло компютърна
анимация - „Играта на играчките“ - и
днес е най-успешното анимационно
студио на света. В забележителна
поредица от събития, Епъл закупиха
NeXT, аз се завърнах в Епъл и
технологията, която бяхме създали в
NeXT е в сърцевината на сегашното
възраждане на Епъл. А Лорийн и аз
създадохме прекрасно семейство.
Уверен съм, че нищо от това
нямаше да се случи ако не бяха ме
уволнили от Епъл. Лекарството беше
горчиво, но предполагам, че пациента се
нуждаеше от него. Понякога животът те
удря с тухла по главата. Не губете вяра!
Убеден съм, че любовта към това, което
правя беше причината да продължа
напред. Трябва да разберете в какво сте
влюбени. И това се отнася не само за
работата ви, но и за личния ви живот.
Работата обхваща значителна част от
живота ви и затова единствения начин да
сте наистина доволни е да правите нещо,
което смятате за значимо. А единственият начин делата ви да са
значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го
намерили – продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви
подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази
също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го
откриете. Не се отказвайте!
6
Третата ми история е за смъртта.
Когато бях на 17, прочетох една мисъл,
която гласеше следното: „Ако живеете всеки
свой ден сякаш е последният ви - един ден
със сигурност ще се окажете прави!“. Тази
мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33
години всяка сутрин се поглеждам в
огледалото и се питам: „Ако днес беше
последният ден от живота ми, щях ли да
направя това, което се каня да направя
сега?“. И когато няколко дни подред
отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да
променя.
Да си припомням, че скоро няма да съм
между живите е най-важното средство, което ми помага да взема
големите решения в живота си. Защото почти всичко друго – всички
вътрешни очаквания, цялата гордост, целия страх от излагане или
провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и
остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен е
най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на
представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да
не следваш сърцето си.
Преди около година ми
откриха рак. В 7.30 ч.
сутринта ми направиха
скенер, на който ясно личеше
тумора в панкреаса ми. Аз
дори не знаех какво е
панкреас! Лекарят ми каза, че
почти със сигурност този
тумор е от нелечимия тип и че
ми остават от 3 до 6 месеца
живот. Моят доктор ме
посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е
лекарският код за „Подготви се да умреш“. Това означава само за
няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си
смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да
си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално.
Означава да си вземеш сбогом.
7
Живях с тази диагноза
през целия ден. По-късно
същата вечер ми направиха
биопсия, вкараха ендоскоп в
гърлото ми, през стомаха, чак
до вътрешностите ми, боцнаха с
една игла панкреаса ми и взеха
няколко клетки от тумора. Аз
съм бил под упойка, но жена
ми, която присъстваше, ми
разказа, че когато погледнали
клетките под микроскоп лекарите се разплакали, защото се оказало,
че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима
чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.
Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане
така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял,
сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност,
отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.
На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не
искат да умират, за да стигнат там. И все пак, всички ни чака една и
съща участ. Никой не се е
отървал. И така е правилно,
защото Смъртта най-вероятно е
единственото най-добро
изобретение на Живота. Тя е
агентът на промяната. Тя
прочиства старото, за да даде
път на новото. Сега вие сте
новото, но някой ден, не чак
толкова далеч, вие също ще
остареете и ще бъдете
отстранени от пътя.
Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете
чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според
очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да
заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате
сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност
искате да станете. Всичко друго е второстепенно.
8
Когато бях млад излизаше
списание, наречено „Световен каталог“,
което беше нещо като библия за моето
поколение. Беше създадено недалеч от
тук, в Менло Парк, от един приятел на
име Стюърт Бранд, който вдъхваше на
списанието своето поетично
вдъхновение. Това беше в края на 60-те,
когато все още нямаше компютри или
предпечатна подготовка, така че всичко
се правеше с пишеща машина, ножици и
полароидни снимки. Беше нещо като
хартиен вариант на Гугъл, 35 години
преди появяването на самия Гугъл. Беше
идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.
Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието
и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше
в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица
имаше снимка на селски път в
ранно утро, същия който можете
сами да видите ако се осмелите
да тръгнете на автостоп. Най-
отдолу беше написано:
„Останете си гладни! Останете
си глупави!“. Това беше тяхното
послание на сбогуване. Останете
си гладни! Останете си глупави!
И аз винаги съм си пожелавал
същото. И сега, когато се
дипломирате и започвате
отначало, аз ви пожелавам
същото.
Останете си гладни!
Останете си глупави!
Благодаря ви много.
9


ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ:



Видеозапис на речта на Стийв Джобс
[news-service.stanford.edu]
Оригиналният текст на речта на Стийв Джобс
[en.wikipedia.org]
Кой е Стийв Джобс
За мнения, забележки и впечатления, моля пишете ми на
plamen5rov@abv.bg
Пламен Петров
[biznet.ffivision.com]

clap: *rose* :loveu: *bow* *beer* *drunk*

Васил Левски: Байовци, не се полъгвайте, че тези, които държат парите държат и бъдещето ви!


Предсмъртното писмо на Васил Левски
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

*bow* *bow* *bow* *book*

172 години от рождението на Васил Левски се навършват днес.

На 18 юли 1837 г. е роден Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола. Той учи в родния си град – Карлово, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон.

На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар.

Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България. Идеята му се състои в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция.

Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната.

За първата си обиколка той получил известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората бил подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдила и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана".

На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния. На 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др.

Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него.

През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застанал изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработил проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпратил до революционните комитети за обсъждане и мнение.

По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г. в Букурещ било свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи.

Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление).

На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи."

За всяко отклонение от тази цел "Наредата" предвиждала смъртно наказание. Останалите й параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.

След като получава пълномощието от БРЦК, Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония.

Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябвало да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация.

В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на В. Левски.

За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна. С риск на живота си от Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.

На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.

В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски. Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат.

Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена. Васил Левски е обесен на 19 февруари 1873 г. в покрайнините на София.

Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение. Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи.

Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".



*book*

*bow* *bow* *bow* *bow* *bow* *bow* *bow* :loveu:

Оунърче,
Няколко пъти прочетох писмото. Като, че ли е писано тези дни...

"Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си."

И днес ги има - честни и родолюбиви. Никак не са малко, но те пак са в страни...

Продължаваме да се подлъгваме и да търсим месия. А той е в нас...

Оунърче, както винаги, стреляш в десятката, за което *bow* *bow* *bow* *bow* *bow*

А за мен, тоя ден е двойно по-светъл, рожден ден и на моята дъщеря.

*ok* *ok* *ok*