СВЕТЪТ Е КРЪЧМА - ДА СЕДНЕМ НА ЕДНА МАСА

Виж и тук има много и можеш да си избереш нещо. Има и по действителни случаи.
[www.kaldata.com]

цели няколко страници има във форума с филми при това са с препратки и всичко!

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Благодаря ти. *rose*

След снощния "Правилата на играта "/ Б. Афлек, Р. Кроу/, днес изборът си сведох до "Двуличие"/ Д. Робъртс/ и "Отново на 17".
Е, заложих на младежките години... *pardon*. Филмът си струваше времето!

Сега влизам в дълбоката драма с Джулия Робъртс.

Много тихо тук, да взема да ви пусна една любима ...
LARA FABIAN-WONDERFUL LIFE


Слуша се препоръчително на mах! :]

Привет на всички,

Още съм в Монтрьо. Не знам какво да кажа. Свят като свят - подреден...
Май швейцарците нямат нужда да творят нищо друго, освен -
1. Да правят пари от почти всичко.
2. Да ги умножават неуморно.
3. Да превръщат страната си в своебразно произведение на изкуството.

Странно е, че наистина не се чува песен на птици, сутрин цвърчат врабчета, има много гълъби и в езерото - патици. Няма мухи и комари и никакъв боклук.
Днес видях една пеперуда - бяла.
Хората са спокойни, овладяни. Търпеливо изчакват да свършат фестивалните дни - пълно е с млада енергия - и всичко да си потече отново, с премерения ритъм и точност на швейцарски часовник.
ИНТЕРЕСНО Е, че тук има само успешни наши сънародници - няма гастербайтери. Докато със сърби и македонци е пълно - сервитьори, шофьори, градинари и др. подобни дейности по поддръжката. Градините са прекрасни.

Да можехме да вземем малко поне от реда и спокойствието тук...
*huh*



Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2009-07-12 02:51 от nino.

Нинка,

Написала си го, като приказка... Много обичам да чета твоите описания...
Пак ще го напиша. Поне, тук няма да ме нападнат...

Българите, където и да отидат, винаги се налагат и преуспяват. Когато си поставят като цел....
Но....тук пеят птиченца....

Специални поздрави от мен! *rose*

Това е истина! Българинът, когато излезе от социума тук и отиде на друго, подредено място бързо се адаптира.
А сме работлив народ, така че нищо чудно да успяват навън.
То, струва ми се, дори и да си в РБ, ако работиш за себе си- пак е така, макар че нещата стават все по трудния начин/ манталитет/, но не е като да няма светлина в тунела.
Повечето от вас ще ме разберат прекрасно. Едно е да работиш по ТПО с ТД, другояче стоят нещата, когато работиш за себе си.
Това обаче са ноторни факти и няма нужда да ги обяснявам.
Весело да си изкараш, Нино. *rose*



Хайде и една песничка [vbox7.com]

В Бг винаги е можело да се правят пари. Много, малко - правеха се. Сега, е много трудно, но пък няма да е винаги така...

Това, което ми тежи тук, е атмосферата... Защо е такава? Защо, като се събрахме, без да се познаваме, тя е съвсем различна, в добрия смисъл на думата? Различни помежду си, но не и различни от останалите, като цяло.

Всички искаме да е по-ведро, навсякъде, а пък не го постигаме... Тази ведрост от нашите срещи, да е навсякъде...

С хубавото винаги се свиква по-лесно! Лошото е като свикнем с лошото.

Аз вече не се изненадвам на традиционните веещи се по дърветата найлонови торбички, знамена на нашата небрежност (най-меко казано). Не бих се изненадала и на разтрошената мебелировка, изхвърлена най-нагло пред входа на кооперацията ни. Да не говорим за кучешките "мини" по тротоарите, локвата (ясно от какво) пред асансьора, волният полет на торбата с боклук от 11 етаж в посока пътното платно, вестникът със завити обелки от картофи, романтично плеснат пред входната врата. Да не говорим за омайният аромат на печени чушки, загорял боб, и пържена риба, разнасяща се като манна из въздуха ... За изобилието от рекламните брошури в пощенските кутии, около тях, по стълбището и къде ли не ... За остроумните стихоплетци, поместващи творбите си върху огледалото на асансьора, по стените, по таваните дори. Как да не потънеш в романтика четейки: "Да го начукам на Веса от 5-тия етаШ!" ...
Като се замисля, точно ей тези дребни нещица биха ми липсвали в една Швейцария ! *pardon* *angel*

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-07-12 15:21 от elissa.

:] Въобще няма да ти липсват- това е сигурно.

Ели,
Така, като те чета, въобще не си свикнала. След като ги описа така поетично в детайли...

Преди, някъде около две седмици, докато се шегувахме за сватбата, мислех да пусна Аризонска мечта, но във варианта - мъжът, конят, кравата... не мислят, а само рибата..., в контекста на шегата тогава....





Заслушах се във варианта in the death car и.... ми стана много тежко. Много харесвам тази песен, но тогава въздействието и беше, както никога досега. Много пъти я пусках тогава... И накрая, се отказах изобщо да я пускам тук...

Сега, мисля, че мога...

Благодаря за пожеланията ,
Но проблемите, за да изглежда така страната ни са много по-дълбоки и вече започвам да си мисля, че не са по силите на самите хора да ги решат. Трябва да се върна доста назад в годините, за да обясня тезата си.
Не мога да посоча точно годината, в която София беше обявена за една от най-чистите и зелени столици /вероятно от соц.блок,но това не е от значение в случая/. Тогавашния кмет се казваше Иван Панев. Запомнила съм го, защото излезе твърде рестриктивна заповед за чистотата в столицата, в която се забраняваше и прдажбата на семки - пък това ни беше любимо тийнейджърско занимание за убиване на времето. Освен това беше задължително балконите ни да са украсени със сандъчета с цветя и беше немислимо да се изтупва през тях каквото и да било. За целта всяка пролет се предоставяха разсади от петунии, а наколко съседки бяха глобени /от милиционера,обикалящ квартала/ и никакви пранета или преустройства по фасадите. Може би някои от вас са видяли репортажа за вида на балконите с пране и реакцията на хората - те нямат,а и не търсят друг избор.
ЧУДНО КАК БЕЗ ОФ-ОРГАНИЗАЦИЯ И БЕЗ ТОТАЛИТАРЕН РЕЖИМ ТУК СА СИ ПОДРЕДИЛИ НЕЩАТА. Няма различни щори,тенти,цветове на входове в кооперациите. Няма боклуци в найлонови торбички, всички ползват черни пластмасови чували, които са вързани с прилежащата им лента, кучетата се разхождат на каишка и собственика си носи диккретно плкче за отпадъците. На определени места има заградени пространства-градинки - от около 30 кв.м., където животните могат да си тичат и около тях си мирише на кучешки акита, но ...
Та, според мен, бихме могли да постигнем нещо близо до това /в зависимост от големината на града/, но управата следва да създаде правила и да следи за тях.
Това не беше много поетично, но ми се иска да стане възможно.




:ami:



Редактиран 3 път(и).Последна редакция на 2009-07-12 17:27 от nino.