Една сутрин от живота

FILIP_M Написал:
-------------------------------------------------------
>

.......

[www.vbox7.com] *book*

Е, това си е!!! *ok*
Класика в жанра. *ok* *book*

Poli_2 Написал:
-------------------------------------------------------
> Онова, което за гъсеницата е краят на света, за
> другите е пеперуда.

Гъсеницата е пътят, а истината е пеперуата!

Парцалев, харесвам твоя позитивизъм...

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.


............................................
[www.save-darina.org]
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

Поли,


Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.

Внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се случи!

Ех, Парцалев това е само притча, но благодаря, винаги внимавам.

Нещо в отговор [vbox7.com]

Дамян Дамянов - Мечта [vbox7.com]
Дамян Дамянов - Предупреждение [vbox7.com]


............................................
[www.save-darina.org]
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

Poli_2 Написал:
-------------------------------------------------------
> Ех, Парцалев това е само притча, но благодаря,
> винаги внимавам.
>
> Нещо в отговор
>
> Дамян Дамянов - Мечта
> Дамян Дамянов - Предупреждение
>
>
>
Ако някой ден си кореспондираме, без да ме пращаш в ТЪПИЯ "vbox", ще бъда безкрайно щастлив!

И защото започнахме в тази форма, да споделя и нещо от любимия си поет... *huh*

Quote

Страх
И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах, -
откраднах те с единствената мисъл,
че няма от какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито,
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците - клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезем с теб във черквата неделна даже,
загубили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, или зад нас или след нас...

И да изпием чашата горчива, -
да няма страх от трънени венци...
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци!

Quote

Quote

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Quote

Quote

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.

п.п. Да ми простите, че стана прекалено лирично-романтично, а темата не е такава. Но, това е моя любим поет... :-[

Надявам се така е добре?

............................................
[www.save-darina.org]
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-02-08 16:06 от Poli_2.

Доверието е поече от любов, защото е трайно! Косура му е, че трудно се изгражда, и не стига висините на любовта!