Една сутрин от живота

Това което си поствала Поли е екзактен отговор на моя призив за кратките форми. Оценявам го много високо.

Това което си поствала Поли е екзактен отговор на моя призив за кратките форми. Оценявам го много високо.

А най- лаконичен е Шекспир...

Quote

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства — родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

............................................
[www.save-darina.org]
Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

"Изкуството да пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между "локвите" (А) и (Б).Накратко, това е танц между "локвите" - основата на цялата поезия."

И наистина, не е лесно 3, 5 думи да опишеш картина.

В мига на залеза отсам
изгрява
слънцето оттатък.

Но пък и сонета на Шекспир от Поли2 ми хареса.
Ето и моя любим сонет:

Мигът създава с майсторска ръка

един вълшебен празник за очите.

Но миг по-късно нещо пак така

това вълшебство разрушават дните.

Минутите в неудържим поток

във зимни дни влекат летата глухо,

където мръзне пролетния сок

и мъртвата земя е в бяло рухо.

И само тоя розов аромат —

прозрачен пленник, хванат зад стъклата —

ни спомня дълго розовия цвят:

че е цъфтяло лято на земята.

Цветът умря под есенния лъх.

Живее още нежния му дъх.


--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Но ако надживееш този ден,

когато мрак и моя дух обземе,

и си припомниш някой стих от мен,

написан в друго, по-щастливо време,

ще ме сравниш ли с някой нов поет?

О, той ще пише с по-дълбоко чувство,

но ти спаси от обич някой ред

от мойто превъзмогнато изкуство.

Да бях и аз един поникващ цвят

и да растях със тези поколения,

аз щях да бъда в този бъдещ свят

с поетите на нови откровения.

Когато дойдат те и аз съм прах,

цени: сърцето в мен, стила във тях.

--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.

Един кантонер много искал да се махне от самотния си кантон. Намерил съкровище и избягал в Рио де Жанейро. Обаче се оказалo, че той вече имал аритмия и сърцето му работело с ритъма на влакa: тpaкa-тpaк, тpaкa-тpaк... Разбирате ли? Той просто не можел да живее на друго място, освен в кантона, от който избягал.

Ето нещо кратко и от мен:


Три клечки кибрит - една подир друга запалени в мрака.

Едната - за да погледна цяло лицето ти.

Втората -за да погледна очите ти.

Третата - за да погледна устата ти.

Пълен мрак след това - за да си спомня всичко,

Когато до мен те притискам.





Ще се сети ли някой чие е това великолепие от мерена реч!? :loveu: :loveu: :loveu:

Някой стоматолог ще да го е измислил.

Тихичък, излагаш се :]

Май скоро си бил на зъболекар?! Давам ти втори шанс....

Това може да е само на Теди.