За онези, които не желаят да се върнат ...
Аз и моето малко момиченце
като в храм - посред болката коленичили,
капка въздух измолвахме от бездушния свод
и какво ли не давахме за минута живот!
А небето безмълвно - луна присмехулна
най-спокойно над нашия ужас търкулна...
Мътен вятър със кикот сред клоните скочи -
сякаш в дяволско гърло тъмна клетва клокочи!
Виждах - няма в нощта кръвоизливна път...
Няма сили, които тази сила да спрат!
И зората съсирена вдигна страшно лице,
и едно сърчице млъкна в мойто сърце...
Но не спира земята! Не свършва светът!
От парченца зашита, без дъх и без плът,
сляпа, глуха, саката, без памет, без всичко,
претопена, изтрита, изличена, безлична -
пак съм жива, о Господи! - жива и необичана,
и вървим - аз и моето мъртво момиченце...
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Идеалният човек не пие, не пуши, не прелюбодейства и ... не съществува.
