Ние сме в чужбина, а родителите ни?

dival Написал:
> Мислите ли че вашите "уморени" родители искат
> точно пари?
> Да пратиш някого в "луксозен" старчески дом е
> уважение или унижение ?
>
> Според мен искат малко внимание и уважение...
> Предпочитам сух хлебец с близки ,отколкото черен
> хаивер сам.........

Браво, Дивал, и си смени ника - не си Дивак
Диваци са тукашните "модерни" на запад, които си гонят децата след 18 години - да живеят сами, "свободни". После децата им ги "дават" в старческия дом.
Дано си останете "изостанали" поне в това отношение - отношение към близките.
Аз имам щастието (и той също) да живея в един двор със семейството на сина ми

Ей, това най-обичам по БГ форумите - задай въпрос, за да ти обяснят колко не си прав ПО ПРИНЦИП.

Въпроса на Поли е много прост: Знае ли някой ДОБЪР (или както би казал Кибик.."аристократичен" дом за възрастни хора в София или нейните околности? С нормални условия за живот. Тоест да не е съвсем кръстоска между концентрационен лагер и психодиспансер. *book*

Втората част на въпроса е по-интересна. При сегашната ситуация в България броя на възрастните хора, чийто деца пребивават в чужбина не само е голям, но и бързо нарастващ. (Защото, когато сме заминавали родителите ни са били на по 40-50, а до времето, когато образно казно сме събрали пари да си купим БМВ на старо са вече на по 60-70). Да ги оставим сами не става, защото имат нужда от грижи. Да ги дадем в дом за възрастни хора, пак не става защото последните се управляват от меркантилни катили с моралните принципи на депутат от Дупница и в повечето представляват вече споменатата кръстоска между концентрационен лагер и психодиспансер. Да наемем "гледачка" пак не става, защото те обикновено са пенсионирани медицински сестри, които отдавна са минали отвъд тоталното безумие и са си направо опасни за околните. Какво е решението?
Да се направи такъв дом, от самите хора, които имат нужда от него - тоест от хора живеещи в чужбина, имащи необходимите финансови възможности и най-вече търсещи сигурноста, че родителите им ще живеят в условия определени от самите ТЯХ, ще получават необходимите медицински грижи, правилната храна и тн..
А бонуса е, че това освен друго е и съвсем разумна инвестиция, която има своята пряка възвръщаемост..

Аз самият съм готов да се включа..

barbaron
Ако някой е решил проблема по един начин, това дали означава че всички други са грешни?
Нямам нужда от морални напътствия, надявам се на реакции от хора с подобни проблеми, които търсятподобни решения.

Не съм на Вашия "хал" - живея в БГ с по-ограничени възможности. Имам няколко възрастни за "стопанисване". За тези които са още в "движение" и "разсъдък", според мен най-важното е да се усещат ПОЛЕЗНИ и вече на втори план да чувстват подкрепа и някаква сигурност за обозримото бъдеще.
В обратната ситуация, усещайки се ненужни, лавинообразно нараства чувството им за безпомощност и недостиг на грижи.
Къде и как е вече въпрос, но гледам не се споменават (усещат) тези неща.
За БГ старците, все още домовете (и др. от сорта) са на другия емоционален полюс, без да отричам доста предимства на този подход.

С извинение, малко "инфантилно" ми се струва настояването за "култура" - покажете ми един старец дето копнее да го заведат на "Монолози на вагината" или в Мултиплекс. Старите им книжки, една кабелна, нещо на читалищно ниво и особено поощряването (ангажирането) с някакво "хоби", мисля са им достатъчни в ПОДХОДЯЩА среда.
Като казвам "среда" - далеч съм от мисълта обезателно на "себеподобни" - допира (някакво общуване) с по-млада среда (дори деца), според мен ги оживява повече.

Съвсем отделен въпрос е, че им го дължим - повече като "душевен" и по-малко като битов комфорт. Често последният ги притеснява, а ние с него се стараем да тушираме усещането си за дълг.

(Макар и скромени - собствен опит и мнение).

Любо Написал:
-------------------------------------------------------
> Не съм на Вашия "хал" - живея в БГ с по-ограничени
> възможности. Имам няколко възрастни за
> "стопанисване". За тези които са още в "движение"
> и "разсъдък", според мен най-важното е да се
> усещат ПОЛЕЗНИ и вече на втори план да чувстват
> подкрепа и някаква сигурност за обозримото
> бъдеще.
> В обратната ситуация, усещайки се ненужни,
> лавинообразно нараства чувството им за
> безпомощност и недостиг на грижи.
> Къде и как е вече въпрос, но гледам не се
> споменават (усещат) тези неща.
> За БГ старците, все още домовете (и др. от сорта)
> са на другия емоционален полюс, без да отричам
> доста предимства на този подход.
>
> С извинение, малко "инфантилно" ми се струва
> настояването за "култура" - покажете ми един
> старец дето копнее да го заведат на "Монолози на
> вагината" или в Мултиплекс. Старите им книжки,
> една кабелна, нещо на читалищно ниво и особено
> поощряването (ангажирането) с някакво "хоби",
> мисля са им достатъчни в ПОДХОДЯЩА среда.
> Като казвам "среда" - далеч съм от мисълта
> обезателно на "себеподобни" - допира (някакво
> общуване) с по-млада среда (дори деца), според мен
> ги оживява повече.
>
> Съвсем отделен въпрос е, че им го дължим - повече
> като "душевен" и по-малко като битов комфорт.
> Често последният ги притеснява, а ние с него се
> стараем да тушираме усещането си за дълг.
>
> (Макар и скромни - собствен опит и мнение).

П.П. Сори, не съм видял, че има и 2-ра страница, където дискусията става по-сериозна.
Колегите с проблема, да не сърдят. За успешна инвестиция и "бизнес план", дефинирането на точните цели не е излишно. И в златен кафез да ги турите, старците пак могат да "полудеят".

Съгласна сам с до голяма степен с Любо, но някои възрастни хора имат нужда от пожече "окуражаване"за да са активни.
Колкото до културата - майка ми с удоволствие ходи на концерт или театър, за съжаление само с мен, когато съм в България.

.



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2009-03-31 16:03 от pepa bunardjieva.

Първо да се извиня за "бозата" с двата поста снощи.
Щом се започна с идеите и аз имам, ама малко смахната - снощи я спестих, но в същия дух.

Върти ми се нещо, подобни "нови" клубове (домове) да са "по-близо" до детски градини, училища или читалища. Можещите старци да се ангажират с нещо край децата там - дали в разходките, дали да позабавляват децата на закъснели родители (и обратното). Защо не и да ги довеждат и отвеждат, ако пък е с/у 2-3лв. дневно - супер - половината от ежеднивните им болежки ще изчезнат, защото "имат работа, зъдължения".
Децата също могат да се "ангажират" с нещо в помощ на старците или в някаква съвместна общественополезна дейност - например да измият собствените си драсканици по стени и пр. в района.
По-неможещите пък да послушат репетицията на хора в читалището, проверят домашното на децата в прилежащата "занималня" и т.н. в този дух.

Всяка сутрин наблюдавам един "подходящ" старец (не мой, бивш военен лекар) - избръснат, стегнат, с вратовръзка отива да си купи вестник и се връща (до магазина ходи повторно). Като се срещнем казва - "Еми това е - скука - вестника и ТВ". Доста често, ако се разговорим чувам и интересни неща. Сигурно има безброй такива - прахосан (главно морален) потенциал.

Знам ли - сигурно е "архаично" (и противно на звладяващия ни индивидуализъм), но ми се струва взаимоизгодно и полезно за всички участници - млади, стари, родители, бизнесмени и държава. *smiley_ahh*

Напълно съм съгласен с тебе Любо,но комунизъма свърши,как си представяш дом за възрастни хора близо до училище,не ги ли виждаш какво правят тея копелета...Като ги гледах по телевизията преди два три дена какви дискотеки и какви чудеса правят :g: .Чесно да ви кажа КОРАВА ръка трябва за Ганя.
По добре би било да се направи подобно нещо в някой балкански град където няма шум и да е по далече от ежедневната простотия в Бг за да може хората поне на старини да си почиват.
На никой не искам да давам акъл просто това е моето мнение *beer*

Абе, хора,защо гледате от своята камбанария?!?! Не можете ли , за миг поне да си помислите , че сте натяхнато място / на старците/????




Редактиран 2 път(и).Последна редакция на 2009-03-31 16:01 от pepa bunardjieva.