Детенце отива през лятото на гости при чичо си - в щата Невада. Ранчото на чичото е сред пустинята - на стотина мили от най-близкото градче.
При залез слънце момчето чува странен и ужасяващ вой.
- Чичо, какво вие така? Да не са вампири?
- Не - казва чичото, - тук няма вампири.
- Да не би да са огромни вълци?
- Не, тук няма и вълци.
- А какво може да вие тогава така страшно?
- Койотите, моето момче.
- А какво е това койот?
- Ами... Изглеждат почти като кучета. Чел съм някъде, че учените дори ги смятат за потомци на подивели кучета.
- А защо вият така?
- Как да ти обясня... Нали сме пустиня... Наоколо няма кьораво дръвче, само кактуси...
============================================
Шест часът сутринта. Телефонът звъни на пожар. Сънен мъж едва се дотътря до апарата и вдига слушалката:
- Да...
- Ало, дружеството за защита на животните ли е?
Мъжът преглъща и отговаря с мазен глас:
- Да, дружеството за защита на животните... Кажи, животно, кой те обиди толкова рано сутринта?
============================================
Един лекар до късно през нощта не могъл да заспи. Мъчела го съвестта и все си мислел: “Може би не трябваше да стигам до интимности с пациентката си!” Изведнъж вътрешен глас му прошепнал: “Не се измъчвай! На всички лекари им се случва такова нещо.”
Лекарят се успокоил и заспал. На сутринта се събудил бодър и с усмивка си рекъл: “Наистина, на всички лекари им се случва ...”
В този момент вътрешния глас му прошепнал: “Но не всички лекари са ветеринарни...”