Няма нужда от паника. По принцип, получиш ли пари на заем, обезпечени с документ, не само апартамента, но и живота ти е в ръцете на кредитодателя (в случая банка, зашото всички си мислим, че само банките дават пари). Практиката на законното финансиране е освен с ипотека, кредитът ти да се обезпечава и със запис на заповед за сумата на кредита. Което е много лошо за кредитополучателя, ако премине определена граница. Пример: получил си кредит от 100 000 евро срешу залог - наследствена къща в атрактивно село (местност). Примерно си собственик и на апартамент, който си го купил с отпуснатите от банката парички. Минал си през всички процедури, обадил си се на всички приятели и със завишение на оценката и затваряне на очите на местно ниво си получил заветната сума. Обаче след 5 години започваш да не си обслужваш кредита. Съгласно договорът за заем, банката първо ти начислява лихва от минимум 14% т.нар. наказателна, след което те държи (примерно) 6 месеца на тази лихва и обявява кредитът за предсрочно изискуем. Съгласно договорът за кредит и записа на заповед банката се сдобива с изпълнителен лист и почва ходенето по мъките ти (примерно). Банката запорира личната ти кола и апартаментът. Продава вече не толкова атрактивната къща на вече не толкова атрактивна цена - примерно 70 000 евро. И се оказва, че ти дължиш още парички - примерно вече са станали 40 000 евро (наказателни такси, лихви, предсрочно погасяване). И ти взимат и апартамента, връщат ти ресто от 50 000 евро (ако са го продали за 90 000). Това разбира се е лош вариант, но трябва да се мисли за най - лошото. Няма нужда от силни изказвания, кое на кого е. Хората раздават пари и искат да са сигурни че ще си ги вземат. Банките печелят от пари, тяхната стока са парите. Те не са строители или агенции.
А пък ти си мисли че имотът е техен.
