Интересен дебат се отвори, с моите откровения начело. От две-три години имам желанието да се отърва от тези стълби. Мераците ми са към Хиподрум и Лагер не за друго, но защото там живеят много близки роднини, които ще ми помагат, а аз имам нужда от помощ.
Когато споделям намерението си за смяна, в осемдесет процента от случаите чувам ужасени викове - как, този апартамент, на пъпа на София, ти си луда! Друг пък вика - това кварталче с хубавите кръчми и магазини? ще го напускаш, а? Ми да, бутици под път и над път, вярно. Напоследък и малкото магазини се префасонирват в офиси на някакви тревъл еджънси, че и на фирми с неизвестна дейност. Затова пък столовете на кафененцата - и те на всеки ъгъл - кеф ти Чоколат-а, кеф ти Жадната ламя, кеф ти Ембаси Етно. Че и фризьорския - и той Васил Атанасов. Престиж, а?
Понякога задавам контравъпрос - ако може, да ми кажете, какво ми дава този ПЪП на мен, в ежедневното ми съществуване? Магазините малки, от тип гаражни, цените страшни. Ееее, дружко си е да ти е Билата или Фантастикото, да си напазаруваш... От друга страна, като гледам тези Хиподруми и Лагери, тя Билата една за едно разстояние от 2 километра. Иначе - магазини йок, само входове. А при мен, макар и малки и скъпи, са на всеки ъгъл и един до друг. Само дето двете торби с обща тежест 10 кила - по витите стълби, 45 стъпала...
Престижа? Ами аз си имам личен престиж, CV-то и home page-а ми, служебния, са гаранция за това. Тепърва няма да се възприемам като мома за женене, та параметъра - къща на кюше (тя пък наистина на кюше) и Зона Ц да е определящ. Другите две изисквания (от времето на баба ми), освен кюшето - пианото и френския, съм ги изпълнила.
Други про- и контра-. Аз съм от поколението, през чийто живот почнаха да се строят комплексите. Още оттогава си представях потреса да живея в Блок 324, вх. Г. Виках - искам да живея на УЛИЦА. Пък и като обикалям по тези Хиподруми и Лагери - ми то страшна гледка бе, плочките разбити, по некакви хълмове се катериш да си влезеш във входа. Едни контейнери с изхвърлени дюшеци край тях... запустели тревни площи, с ограничен срок на живот - не знаеш кога на тях ще ти тропнат новото блокче, на отстояние 5 м. от прозореца ти.
При мен поне контейнерите се изпразват редовно. Тротоарите са със здрави плочки. Улица, с една дума. И къща с номер.
А тия баби, в кооперацията, социално слаби, дето нямат пари и за ремонт на покрива да дадат, как ще се бръкнат за асансьор, не го виждам.
Впрочем, извън емоциите и престижа. Едно асансьорче за 3 етажа само, наистина ли ще излезе към 5 000 лева? Ако не друго, мисля, че цената на къщето доста ще хвръкне нагоре с него. Пък нека това утешение ми остане - колко евро за кв.м. Като няма облекчение, поне утешение да има.
И престиж.
