Ха, ха, ха, не ми се разделя с хубавото ми апартаментче в сграда, строена 1931 г. Редовно се прави ремонт на покрива. Стълбището е чисто, с вити красиви парапети, същите са и на балкона. Вратата се заключва, с домофонна уредба. Стените са дебели. Направих топлоизолацията вътре и противно на всички мнения, дето не трябвало да се прави вътре, никакъв конденз, никаква влага, никакъв мухъл.
Дюшеметата са ЗАПАЗЕНИ! Имаше върху тях и балатуми, и блажни бои бяха минавани. Малко се озориха тия, дето ги циклиха, но като ги изциклиха и лакираха, лъснаха жълтички - не светло жълти, а с благородна патина. По същия начин се озориха майсторите да махат половинвековните наслоения от стените на постните бои, различните тапети, но един виртуоз на шпакловката се справи и с това.
Има големи мазета, ехеее, с рафтове. Половината от таваните са направени на мансардички, макар и малки, е, без санитарен възел, ама си ги ползваме като кабинети.
На всичкото отгоре от 8 апартамента, заети са само 6 - единият е магазин на партера, а другият е вече 10 години свободен. Като във всяка стара сграда в центъра на София - малко населено. В три от апартаментите, по една баба се кипри. Само в 2 апартамента - семейства с отраснали деца, които вече живеят другаде и идват само на гости.
Тишина, като си влезеш вътре, все едно в твой частен дом си влизаш.
Боята на фасадата - средно олющена, все още се държи, само в частта откъм вътрешния двор има оголени тухли.
Да не говорим за височината на таваните от 3.20 м и пространството и въздуха.
Ако можех тая красота и тази стабилност да я пренеса към Южните райони, накъдето съм се запътила, добре щеше да е. Може би поради тази невъзможност все още това намерение си остава само намерение. Като не ме държат вече краката да качвам 40-те стълби (единствения, за съжаление, фатален недостатък), може и да се замисля. Но привързаността ми към този вид строителство ме кара да поглеждам в обявите само към старата тухла и 4етажните блокчета. Да видим как ще се срутят.
А да, шума. Вярно е. Под прозорците ми минава цялото движение, което идва от Фритьоф Нансен - по Любен Каравелов, към Раковски. Ама за какво е ПВЦ-то, нали, за това? Едно прозорче, избито допълнително на калкан към двуетажна красива къща с двор, плюс кухненските прозорци към тих вътрешен двор, с френски ресторант в него (поради високите цени и културната публика - няма шум, няма чалги и музика, а озеленението е изискано оформено), решава въпроса с отварянето на певецето и при горещината, и при шума. Допълнителна компенсация за шума - огромните дървета, на които често режа клоните от прозорците, понеже ми влизат в стаите.
Като си седна пред компа - отдясно виждам клони, като погледна към кухнята (избила съм отвор между нея и хола - пак виждам клони и зеленина. Нищо, че отдолу се долавя все пак заглушеното ръмжене на колите. След полунощ става тихо, аз лягам много късно, тогава се отварят прозорците, поливат се цветята на балкона с красивите парапети под тентата, а ако задържа до към 3-4 ч., което често се случва, почвам да чувам пеенето на птиците. Птици цвърчат и в центъра на София, да знаете.
Това е една стара къща, от обсъжданите.
Изобщо не ме интересува колко евро е квадратният метър, винаги изнасянето към друг район ще е в по-евтино нещо (новото строителство го изключвам).
Така че, от стара къща до стара къща има голяяяма разлика. А нашата не е от най-луксозните.
Ааа, да, забравих и красивата зидана печка в спалнята, ама не модерното газово или друго произведение, а натурални релефни зелени плочки.
Ми как да ходиш в Лагера или в Хиподрума, молим ви са!!!
Ще се търпи тоз живот в тази съборетина, пък ще видим докога...
Ааа, да, забравих и земята, разбира се. Не й усещам предимството, ама сигурно има значение. Не случайно ни ги бяха одържавили земиците, като строяха НДК-то, но след демократичните промени ни дадоха да си ги изкупим пак.
Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2008-06-20 13:50 от Еличка.
