Безспорно всеки ден се сблъскваме с абсурдната и на моменти смешна българска действителност. Поне не може да се оплачем, че е скучно.
В България хората не са трудолюбиви. Тази иначе толкова характерна черта за народа ни, като че ли е изчeзнала. Всеки очаква едва ли не да получи помощ отгоре. А народът го е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”.
Влизате в магазина, за да напазарувате, и поздравявате с учтивото „Добър ден” продавачката. В най-добрия случай получавате следния отговор:
А) нечленоразделно ръмжене;
Б) презрително мълчание като протест за факта, че сте нарушили нейната мисловна нирвана;
В) изтръгвате тежка въздишка от дълбините на душата й;
Г) чудото става и ви отвръщат с „Добър ден”, явно е щастливият ви ден, защото като бонус получавате нещо като усмивка.
Българинът е толкова отегчен от факта, че трябва да работи, че едва ли има народ по света, който да върши задълженията си с толкова нежелание - като започнем от управляващите и стигнем до продавачката в магазина.
В Мечтаната България хората ще работят, знаейки, че колкото се трудят, толкова и ще получават. Трудът ще бъде ценност и няма да се асоциира с отрицателно чувство или настроение. Трудът ще бъде издигната в култ добродетел.
Днес възпитанието, езиковата култура и интелектът на обществото ни е под всякаква критика. Средният българин използва по около 500 думи в ежедневната си реч, а в последно време може би и по-малко. Очаквам в скоро време да започнем да комуникираме чрез мимики или жестове.
Обноските на жителите на България са - нека го кажа по-леко – невидими. Кога за последен път ви се е случвало някой да ви задържи вратата, да ви даде да заемете неговото място на опашката, виждайки ви, че бързате, или да ви отстъпи мястото си в градския транспорт?
Пристигам запъхтян на спирката и с трепетно очакване, вперил поглед в хоризонта, се надявам този път 20-kата да не закъснее. След тридесет минутно нервно въртене около оста си най-накрая забелязвам, че автобусът пристига и с ловко движение се промъквам около блъскащата се тълпа от хора. Със стил избягвам няколко опита да бъда промушен с бастун, с чадър и с лакти. Качил се невредим на автобуса, ме очакват още трудности. Някой умело все пак успява да ме настъпи първо по левия, след това и по десния крак. Оглеждам се с критичен поглед наоколо, очаквайки извинение, но всички пътници са навели надолу главите си като щрауси. Така де, колко струва едно „извинете” ?
В мечтаната България хората ще се отнасят един към друг като финалисти на конкурса „Добри обноски”.
Най-ценното за една държава е младото й поколение. Съдейки по нашето, като че ли нищо добро не ни очаква. Днес настъпи времето, в което младите - бъдещето на България, се кланят на идоли като двуполовия Азис, ексхибиционистично настроените чалга певачки, простете – поп фолк певици, Кока Кола, Кей Еф Си, Макдоналдс и др. Днес децата израстват и биват закърмени с любов към високоинтелектуални песни със заглавия като „Ох банана, ах банана”.
В мечтаната от мен България подобни песни, убиващи мозъчните клетки, ще бъдат забранявани със закон.
Случващото се с подрастващото поколение е страшно, може би дори по-ужасяващо от филм на ужасите. Децата пропушват и започват да употребяват алкохол още от 5-6-и клас, как се очаква те да дърпат страната ни във възходяща посока, ако са физически, морално и психически деградирали.
В Мечтаната България децата от най-ранна възраст ще бъдат възпитавани с ценности и с любов към своята родина. Учителите ще бъдат уважавани авторитети като през Възраждането. Да си учител на младото поколение е отговорна и безспорно тежка задача. Днес с тъга ставаме свидетели на трагикомичната действителност, в която българските учители едва свързват двата края. Това е недопустимо, истинско безобразие. В страна с 1,5 милиарда излишък правителството смята за приоритет и инвестира в развитието на българския мотокрос, вместо част от тази огромна сума да бъде използвана за доброто на образованието и повишаване на учителските заплати. В мечтаната България да си учител би било истинска чест и привилегия.
По света страните с кристално чисто море, величествени гори и много на брой животински видове се броят на пръсти. Ние притежаваме всичко това, но вместо да се стараем да го запазим, сякаш напълно съзнателно го потъпкваме и унищожаваме. В морето ни се изливат отпадъци от такъв вид, за който е по-добре да не се споменават. Горите ни биват изсичани безотговорно, а зелените площи в градовете изчезват. Райони с редки животински и растителни видове биват застроени до последния милиметър. Чудя се дали не присъстваме в „книгата на Гинес” като държавата с най-много на брой хотели. Те никнат буквално като гъби за една дъждовна нощ. Миналото лято си се разхождал, да речем на плажната ивица и пред теб е било безбрежното море, а днес или трябва да платиш вход, за да имаш привилегията да посетиш плажа, или трябва да се промъкваш като командос измежду наблъсканите един до друг хотели.
В Мечтаната България приоритетите на държавата ще бъдат свързани най-вече със запазването на неповторимата българска флора и фауна. В Мечтаната България незаконно построените хотели ще бъдат разрушавани без предупреждение, а собствениците им толкова солидно глобявани, а защо не и вкарвани чисто и просто с профилактична дейност в затвора.
Българите се оплакват, че по плажовете, в планините и в градовете е мръсно. Драги сънародници, следващият път, когато решите да изхвърлите боклука си през терасата или фаса на улицата, нищо не ви коства да извървите десетина крачки до кошчето за боклук. То не хапе, а ако не знаете как да го използвате, вижте картинките и инструкциите.
В Мечтаната България, хората, осмелили се да замърсяват околната среда, ще бъдат глобявани, наказвани и публично порицавани. Обществото ще бъде с нагласата, че желае да битува в една чиста държава. Българинът все още се противи да разбере, че от него зависи дали ще живее в чиста заобикаляща го среда или като булдозер ще си пробива път измежду зариналите го боклуци.
Безспорно в България се раждат много даровити личности, но голяма част от тях търсят своята реализация и щастие извън страната. Изтичането на най-големите ни умове е главен проблем, с който трябва да се справим. Условията за младите и можещите са изключително неприветливи и като че ли по-скоро липсват. Ще дам пример. Студент втори курс по право търси летен стаж. Във всички фирми обаче е поставено условие кандидатът да има предишен опит. Абсурдът се състои във факта, че всички кантори изискват кандидата да бъде с опит, а никоя фирма не ти дава шанс да го натрупаш.
В Мечтана България можещите ще получат достатъчно шансове и възможности да реализират потенциала си в родната си страна.
Демографският проблем е сред главните, с които страната ни все не можем да се справи. Детските надбавки не са достатъчни, а и преференциите на многодетните семейства са незначителни.
В Мечтаната България родителите ще бъдат спокойни за изхранването на децата си. Те ще получават преференции от държавата и ще бъдат насърчавани многодетните семейства.
Наскоро бе проведено запитване сред депутатите, което имаше за цел да установи какво възнамеряват да си закупят със спестените и заработени с пот на челото депутатски заплати. Проучването ми бе любезно предоставено от агенцията „Как да крадна, без да пропадна” Research.
Мнозинството отговори включваха:
1) луксозна яхта за разходка със семейството
2) малогабаритен Мерцедес за пазаруване в града
3) мезонет в центъра на София за личен кабинет
4) околосветско пътешествие с цел прочистване от психическото и физическото напрежение
5) инвестиция в хотел на българското Черноморие.
В Мечтаната България корупцията ще бъде изкоренена из основи и всеки опит за подкупване или за получаване на рушвет ще бъде наказван със затвор. Вместо 240 мързеливци в Мечтаната България те ще бъдат наполовина на брой, високо образовани, отговорни и работливи патриоти, които ще работят задружно за положителното развитие на страната !
А много от нашите санародници все пак успяват да си намерят "кът под слънцето" в странство...както е казал класикът (Маркс) "Битието определя съзнанието" 
