[
www.monitor.bg]
Продажбите на нови жилища в Щатите през 2007 г. са се понижили с повече от 26% , сочат данни на Търговското министерство на САЩ. Анализатори и инвеститори прогнозираха запазване на негативния тренд, което неизбежно ще доведе до сериозно забавяне на ръста на американската икономика.
Тези очаквания накараха Федералния резерв да намали лихвения процент в Щатите - за първи път от над десетилетие насам. Финансовата буря, разразила се в края на миналата година вследствие на кризата с ипотечните кредити в най-голямата световна икономика, повлия значително и на европейските пазари, като забави и инвестициите в недвижими имоти в Европа.
Във Великобритания надцененият пазар на недвижими имоти, високият потребителски дълг и огромният търговски дефицит доведоха до 30% намаление на инвестициите в имоти през последното тримесечие на 2007 г. Според Deloitte & Touche имотите на Острова могат да загубят между 5 и 9% от стойността си през тази година.
Сътресенията на финансовите пазари поставят на изпитание и младите икономики в страните от Централна и Източна Европа. ЕБВР понижи прогнозата си за икономическия ръст в региона през 2008 г. от 6.1% до 5% - 5.5%. Според някои експерти обаче забавянето на растежа може да има и положителен ефект в страните, изложени на инфлационен натиск, както и в тези, които изпитват недостиг на работна сила и имат голям дефицит по текущата сметка. България е точно в такава ситуация. Добрата новина за инвеститорите е, че в този регион могат да поемат повече риск, отколкото другаде. Въпреки големите дисбаланси, според международните стандарти, страните от Югоизточна Европа са по-малко уязвими от други нови икономики заради сигурността, която им гарантира членството в ЕС. Пример за това е фактът, че в Централна и Източна Европа не се наблюдава значително забавяне на инвестициите в недвижими имоти - с изключение на Русия и Полша.
И още една добра новина на фона на лошите. Кризата показа, че световната икономика се оказа устойчива и показа малко знаци на притеснение пред промените на пазара, защото ръстът извън богатите и развити икономики продължава да е висок. Оказа се, че нововъзникващите пазари, които до края на миналия век бяха източници на шокове, сега се превърнаха в стабилизиращ фактор. Азиатските икономи продължават да подържат растежа си. Китай и Индия вече са супермощни икономики с уникален ръст на БВП и стремително нарастващо производство. А държавите от Близкия изток, които не са въвлечени във военни конфликти, преживяват икономически бум заради високите нива в цената на петрола. Средствата, генерирани от растежа, захранват финансовите институции и създават възможности за развитие на нови сектори. С други думи - животът продължава. Може би с повече трудности и с намален ръст на печалбата. Но въпреки рецесията в САЩ и Западна Европа големите инвеститори, които влагат средства в недвижими имоти, продължават да го правят. Става дума за крупни компании и фондове, чието портфолио е съставено тъкмо от такива проекти.
Първият фактор, който определя поведението на тези икономически играчи, е, че въпреки кризата на пазара на недвижимите имоти те не могат бързо да се преориентират към друг отрасъл. На второ място, много от тях идват от силните азиатски и близкоизточни икономики и не са усетили силно тази криза. Това са компании, които не разчитат на финансиране от банкови институции /в Европа силно ограничиха отпускането на ипотечни кредити/, защото разполагат с достатъчно средства за реализиране на проектите си.
Пример са инвеститорите в Дубай, където се оформи новата столица на световния бизнес, която привлече крупните инвестиции. Но пазарът там започна да се пренасища и тези инвеститори се ориентират към Европа, осъзнавайки необходимостта да разширят пазара и портфолиото си. За тях Старият континент е символ на цивилизация и ценности, с които те искат да се идентифицират.
Въпреки ограниченото кредитиране банките по света потвърждават, че големите играчи на пазара продължават да търсят и купуват имоти, а останалите, стреснати от кризата, само временно стопират инвестициите си, изчаквайки финансовата буря да отмине. Желанието да се купува недвижима собственост продължава да е налице, тъй като другите възможности за инвестиции не са много. Петролът е изгоден, но инвеститорите са много. Борсата също е рисково място, както показа ситуацията напоследък, и доста от играчите инкасираха сериозни загуби за нула време. Инвестицията в имоти е с дългосрочен хоризонт, особено при крупните проекти. Те по принцип излизат след доста време на пазара, когато той вече се е възстановил от кризата. Този вид инвестиции също така имат гарантирана доходност. А при добро управление на капиталите и инвестиционния процес се постига и достатъчно добра възвръщаемост.
Инвеститорите се пренасочват от Испания и други южноевропейски държави към България, защото възможностите им да купуват там намаляват. От една страна се повишава Euribor-а, което оскъпява кредитите. От друга - България е нов европейски пазар и тук кредитите са достъпни. Затова и вложенията в парцели и проекти, които след време могат да се продадат, имат по-голяма възвращаемост.
Заедно с инвеститорите идват и световните банки. Както големите фондове и компании не инвестират в собствените си държави заради ниска рентабилност, така и финансовите институции намират нови пазари за кредитиране в растящи икономики като България.
Натрупаните от тях средства, идващи най-вече от страните-износителки на услуги, продукция, суровини, като азиатските икономики и арабските петролни държави, са серозен кредитен ресурс. Така те могат да предложат в България изключително изгодни кредити. Инвестирането на международни капитали предпазва българската икономика от финансовата криза, защото за разлика от Европа тук продължават да се дават кредити дори на крайния потребител. Въпросът в момента е дали кредитната политика на банките в България не е прекалено либерална в този момент?
В САЩ и Западна Европа, въпреки че все още ипотечната криза не е отминала, анализатори започнаха да коментират нова опасност, която може да дестабилизира пазарите. Проблемът е сериозното задлъжняване на населението заради доста безотговорното издаване на кредитните карти. Подобен рисков фактор са и облекчените условия за лизинг на автомобили.
Съчетаването на кредитната и ипотечна криза може отрезвяващо да засегне и българския пазар и ще принуди банките да направят реални условията си за кредитиране. По този начин българската икономика ще преодолее опасността да повтори кризата зад океана, обусловена от живота на кредит. Това ще предпази и пазара на недвижими имоти, който е съществена част от българската икономика и се движи успоредно с нейния тренд нагоре.
Константин Бобчев е управляващ съдружник в Home for You
clap: clap: clap: clap: clap: clap: clap: clap: clap: clap: clap:
Автоматичен подпис: [
www.investor.bg] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net] [
forum.imoti.net]
"До 2060 г. българското население ще се стопи с 27%, но в София ще нарасне с 45% до 1, 87 милиона души..." Кога се купува недвижим имот - когато цениТЕ падат или когато вървят на горе?
