В допълнение на казаното от LTRX искам да добавя най-популярно и следното.
Англо-саксонската правна доктрина е изградена на база на прецедентното право.
Там съдебното решение представлява някаква форма на закон.
У нас законът (материални и процесуални норми) са водещи при правораздаването.
Ето тук има едно голямо "НО".
Съдебната практика се изучава и следи от юристите, но съдът не е длъжен да се съобразява с решенията на друг съд по друг казус.
По тази причина в Бг се е стигнало до състояние, при което различните български съдилища са започнали да четат по различен начин закона. Все пак разбираемо е, че различните съдии ще разбират закона по различен начин. Тълкуването е често един много личен и субективен процес. Има ли "закачалка" за различно тълкуване, може и да е "помагано" да се вземе правилно решение :-((((((
И се е стигало до положение, че очевидно недобросъвестни длъжници са се отървавали с изпълнителни листове за няколко (дори една) просрочена вноска. Съдът по някаква причина е преценявал, че в този конкретен случай, банката няма право да върви на публичана продажба на ипотекиран имот. Такъв е коментарът, който чух.
И досега законът принципно е давал право банката да си търси целия дълг дори при една просрочена вноска, нещо което на практика би се случило доста рядко.
Сега просто има по-категорични формулировки, коит още се използват срещу очевидно недобросъвестни. ........
а ако настъпят лоши времена и добросъвестните (изпаднали с случайно затруднение) магат да го отнесат :-))))))(((((((
Ако имам някой ден време да прочета и двата текста и да размисля - ще споделя допълнително, пък междувременно и някой юрист може да ни осветли.
С други думи - няма драматични обрати. Лодката се клати малко по-силно :-)))
?
:}
