Балони има само в лунапарка

Joan Написал:
-------------------------------------------------------

> Все пак назад във времето, моментът на започването
> на нарастване на цените съвпадна с момента на
> отпушване на кредитите.

Мисля, че цените могат да растат в рамките на някакъв бюджет. Било то, на семейно равнище, било на - на държавно. Особено когато става дума за валутен борд. Не можеш да купиш нищо извън личния ти бюджет. Банките биха могли да помогнат, но не и с цялата сума. Освен това очакват да си им добър кредитополучател и те да печелят от това. Някой спомена, че банките щели да станат най-големите собственици на НИ. Това обаче, не е типична банкова дейност, и банките наистина не се стремят към това. Никой в държавата не може да купи нещо повече от паричното предлагане. Т.е. - цените на всичко нараснаха не толкова от кредита, а от парите, които се напечатаха и пуснаха в обръщение, благодарение на чуждите инвестиции. Просто момента, за който говориш, е 2002 г. , която беше една от последните години за банкова приватизация. Освен това, нарасна доверието в България и нейната стабилност.


А свалянето на лихвите и
> облекчаването на кредитите са по-скоро следствие
> от конкуренцията между банките и навлизането на
> чужди банки в БГ, отколкото от увеличението на
> цените.

Банките започнаха да се борят за кредитополучатели и то добри. Много от хората с възможности , са вече получатели на кредит. Тези, които не са - са малко и за тях се води борбата. За това намалят лихвите и затова има конкуренция.

Joan,
Явно помним различни неща! Банките не заслужават доброто ти отношение.
За мен цените си растяха (макар и не така осезаемо като сега) много преди да получа възможността да взема кредит.

Е, хайде сега - разбира се че винаги имаме избор. Който иска да живее без да плаща лихви, може да го направи. Е, малко по-трудно ще е в началния момент на натрупване, но след това усилията ще се възнаградят.

Quote

Който иска да живее без да плаща лихви, може да го направи. Е, малко по-трудно ще е в началния момент на натрупване, но след това усилията ще се възнаградят.

лихвата е цената, която плащаш защото нямаш собствено жилище (или капитала да си го купиш)

Може да решиш да не я плащаш на банката, а примерно на рентиер ако живееш само под наем, но и в двата случая плащаш някаква цена, за това че си нямал капитала да си купиш собствено жилището

нали разбираш, че това не е като да изтеглиш кредит за да отидеш на почивка на Бора-Бора и заради него да плащаш лихви - това имаш избора да не го правиш, но жилище ти трябва при всички положения

Не е вярно, че на всяка цена на всеки му трябва собствено жилище . Можеш например да живееш при родителите си за няколко години. Може и да е много по-изгодно да плащаш наем.
А може кариерата ти да е такава, че да изисква чести смени на местоживеене, какъв е смисъла тогава да се вързваш?
Именно за тази психоза, че едва ли не е задължително да теглиш кредит - веднага, незабавно и да купуваш, говоря.
Масовата психоза е основната причина за балоните, които се появяват. Проблемът е че рядко се признава за съществуването на балон, докато той не се спука.
Наивниците си казват едни други - този път е различно, или , все ще се намери по-голям глупак на който да продам!

Global,

Цитат: "Мисля, че цените могат да растат в рамките на някакъв бюджет. Било то, на семейно равнище, било на - на държавно. "

Там е работата, че не е така - могат да растат и извън бюджета, разбира се, пак в някакви рамки. Точно там е ролята на кредита - и на семейно, и на държавно равнище. По задлъжнялост на домакинствата ( и аналогичния в развития свят май беше net worth) сме още далеч от равнищата на развитите държави. И натам вървим без значение на кой какво му харесва. Иска ми се ти и другите пищещи да объртене внимание на поста на Начев по този повод. Много точно го е казал.

Цитат: "Никой в държавата не може да купи нещо повече от паричното предлагане. "

Така е, но кредитът е вид пари - нали точно това обяснява Начев, разбира се, не той го е измислил. Така както банкнотите са вид пари. Така както златото е вид пари. Понятието пари не е = банкноти. Много по-широко е. Всъщност при покупката на имот с кредит замисляла ли си се къде има банкноти - на практика - никъде. Купувачът кандидатства за кредит, банката го одобрява, превежда сума на продавача, той пък купува друг имот, или нещо друго - но плащанията минават по банков път без изобщо да има нужда от банкноти. Има само изключения, когато продавачът тегли някаква част кеш за нещо си, но вече малко хора рискуват да излязат след продажба от банката с една торба с 50 хиляди евро. С навлизнето на кредитните карти и при пазаруването в магазин дори няма нужда от банкноти. И все повече хора го правят. Между другото, банкнотите всъщност са вид "банкови удостверения" от времето на златния стандарт - идват от "bank note", т.е. удостоверение от банката, че зад тази "хартийка" на еди си каква номинална стойност стои еди си какво количество злато. Разбира се, нещата от тогава са се развили много, но искам да кажа, че и банкнотата е банков документ така както и банковитя превод/сметка.

Може би Стефан да може по-добре да го обясни от мен.

Зная, че за теб кредитът е "лошо нещо", но пак казвам - той е начинът да функционира икономиката, доминирана от потреблението (наричана още пазарна). И заради това хората, които не искат, са принудени от системата да живеят на кредит - не говоря за единиците като теб, които имат късмета да наследят нещо.

Kobe,

А нали наемът е цената, която плащаш, защото нямаш капитала да купиш жилище. Много точно го е казал ltrx, винаги плащаш цена - въпрос на избор дали на наемодателя или на банката.

А за живеене при родителите - да, ако не можеш да си позволиш нищо друго, може и това. Но за съвременния млад човек, рано развит, със самочувствие от образование, интелект, качества, е унизително да лежи на гърба на родителите си. Защото живеейки при тях, трябва да се съобразаяваш с техния начин на живот. А не те с твоя. А начините на живот на различните поколения са много различни, не е като преди 100 години, когато векове наред поколенията са живели по подобен начин, заедно. Нарича се "стремеж към незвисимост". Да не говорим, ако си семеен с дете/деца. Може да имаш толкова отрицателни емоции и да си влошиш отношенията с най-близките си хора, че плащането на лихва да ти се види малка цена за избягването на такова развитие.

Ако кариерата ти е такава, тогава естествено, живееш под наем. Но това са частни случаи.

В Канада не теглят ли кредити за жилище? И там ли призоваваш хората да живеят при родителите си?

Abu,

Интересно, че и за 96-97 помним различни неща ти казваш, че нямаше намаление на цените на НИ, пък аз помня друго.

Няма да споря кой какво помни. Но не искам да остава впечатление, че съм "влюбена в банките" Не съм. Отношението ми е нито добро, нито лошо. Банките са необходимост на съвременния начин на живот така както е електричеството, топлата вода, телевизорът, компютърът, колата и т.н. Просто живеем в такива условия и такова време.

Global,

Цитат: "Банките започнаха да се борят за кредитополучатели и то добри. Много от хората с възможности , са вече получатели на кредит. Тези, които не са - са малко и за тях се води борбата. За това намалят лихвите и затова има конкуренция. "

Пропускаш момента, че понятието "добри кредитополучатели" е динамично във времето поне в две насоки - изисквания на банката и финансовоо положение на искателя. И двете се променят, а у нас - много бързо. През 2000 за да получиш кредит (при лихви 20 %) се искаше да имаш легална заплата от 1000 лева (тогава това беше висока заплата, сега е средна), да заложиш и друг имот освен закупувания поради изскването за 120 % гаранция върху стойността на имота, оценката на банката беше наполовина на пазарната стойност на имота и т.н. Извинявам се, ако има нетчоности, тези параметри са приблизтелни за тогава. Искам да илюстрирам колко виско беше летвата за "добър кредитополучател". Сега условията на банките са коренно различни. От друга страна, искателят сега има значително по-висок доход, а и банката приема (при по-висока лихва) и недоказани официално доходи. Което прави "точката на сближаване" много по-лесно постижима и за двете страни.

Така че това "който могъл, получил" не е съвсем вярно, тъй като съвкупността на "можещите" постоянно се увеличава поради горните причини.

А конкуренцията между банките идва повече от отварянето на системата и насищането с банки, според мен, отколкото от липса на клиенти.

Joan Написал:
-------------------------------------------------------
> Global,
>
> Цитат: "Мисля, че цените могат да растат в рамките
> на някакъв бюджет. Било то, на семейно равнище,
> било на - на държавно. "
>
> Там е работата, че не е така - могат да растат и
> извън бюджета, разбира се, пак в някакви рамки.
> Точно там е ролята на кредита - и на семейно, и на
> държавно равнище.

Джоан, не знам какво си разбрала, но това тук, което си написала, е казано по друг начин това, което мисля и аз.


По задлъжнялост на домакинствата
> ( и аналогичния в развития свят май беше net
> worth) сме още далеч от равнищата на развитите
> държави. И натам вървим без значение на кой какво
> му харесва. Иска ми се ти и другите пищещи да
> объртене внимание на поста на Начев по този повод.
> Много точно го е казал.

По задлъжнялост на домакинствата сме още далеч, но бързо наваксваме. Доколкото си спомням, преди 1-2 г. задлъжнялостта стигаше 16-17% от БВП. Доколкото си спомням това беше + фирмената задлъжнялост. Сега нямам представа каква е задлъжнялостта, но виждам, че българите като "добри ученици надминават учителите си". Доколкото помня задлъжнялостта в Европа е около 40-42% от БВП. Или пък това беше изискване на Маастрихските критерии. Това не е толкова важно.

> Цитат: "Никой в държавата не може да купи нещо
> повече от паричното предлагане. "
>
> Така е, но кредитът е вид пари - нали точно това
> обяснява Начев, разбира се, не той го е измислил.
> Така както банкнотите са вид пари. Така както
> златото е вид пари. Понятието пари не е =
> банкноти. Много по-широко е. Всъщност при
> покупката на имот с кредит замисляла ли си се къде
> има банкноти - на практика - никъде. Купувачът
> кандидатства за кредит, банката го одобрява,
> превежда сума на продавача, той пък купува друг
> имот, или нещо друго - но плащанията минават по
> банков път без изобщо да има нужда от банкноти.
> Има само изключения, когато продавачът тегли
> някаква част кеш за нещо си, но вече малко хора
> рискуват да излязат след продажба от банката с
> една торба с 50 хиляди евро. С навлизнето на
> кредитните карти и при пазаруването в магазин дори
> няма нужда от банкноти. И все повече хора го
> правят. Между другото, банкнотите всъщност са вид
> "банкови удостверения" от времето на златния
> стандарт - идват от "bank note", т.е.
> удостоверение от банката, че зад тази "хартийка"
> на еди си каква номинална стойност стои еди си
> какво количество злато. Разбира се, нещата от
> тогава са се развили много, но искам да кажа, че и
> банкнотата е банков документ така както и
> банковитя превод/сметка.
>

Тук Джоан, искаш да ми обясниш паричното предлагане, което е равно на М1+М2+М3. Само че не забравяй, че БНБ няма самостоятелна парично-кредитна политика. Ние сме в паричен съвет и паричното предлагане не се формира по класическия начин.
> Може би Стефан да може по-добре да го обясни от
> мен.
>
> Зная, че за теб кредитът е "лошо нещо", но пак
> казвам - той е начинът да функционира икономиката,
> доминирана от потреблението (наричана още
> пазарна). И заради това хората, които не искат, са
> принудени от системата да живеят на кредит - не
> говоря за единиците като теб, които имат късмета
> да наследят нещо.

Кредитът за мен е наистина лошо нещо. Но той не е лош заради това, че имам късмет, а просто е въпрос на морален избор. Вече споменах, че карам 15 годишно Поло и нямам намерение да си купувам нова кола, докато старата върви. Не си мисли, че новите коли не ме привличат. Аз считам, че колата е превозно средство, което да те докара от точка А в точка В бързо и евтино.
Разбира се, виждам че много хора са склонни да се заробват, за да имат нова дрънкулка и играчка. Виждам и такива, които нямат друг изход освен кредита. Но си мисля, че разумният човек би трябвало малко да се ограничава.