Неговата грешка е, че се е вманиячил в % и цена на м2.
Ако каже просто, че иска неиздължена всекидневна над 30м2, една голяма спалня 16м2 и една детска 12-13м2 при цена да кажем 85 000 евро малко по-лесно ще си намери. В крайна сметка се живее в конкретен апартамент, а не в някакви м2 от нотариалния акт. Искам да кажа, че понякога апартамент 90м2 е доста по-функционален от някой 120 м2. Е да ама българинът предпочита да вземе нефункционалния на цена 700 е/м2 отколкото функционалния на цена 933 е/м2 нищо че финално все ще даде 84 000. Ама при втория случай си мисли че се е минал.
Иначе, както казах и по-преди такива апартамнети са кът и излизат по 1-2 годишно за продан. Е тогава трябва бързичко да се действа.
Общо взето трябва търпение. Като за начало обикаляш всичките в района който търсиш да си наясно с предлагането и посля чакаш твоя да се появи.
Предните години беше лесно - на продавача му се натяква, че цените падат, купувачите си мечтаят за такива цени ама в лева и номера е да дадеш малко повече от най-високата оферта. Виж сега вече нещата се промениха според мен особено за хубавите апартаменти.
1) натрупа се капитал - има доста кеш и в момента не стои въпроса да си купиш нещо, а да си купиш нещо хубаво. Някои дори натрупаха и повече пари отколкото им трябват за жилище (просто спада на имотите и лихвите в банките го позволиха). Та тези хора биха платили дори и малко повечко, но за най-хубавото жилище.
2) продавачите не бързат
Та работата се обърна според мен. Преди 2-3 години ако си наясно с пазара, използвайки страха на продавачите от падащите цени и глупостта на купувачите, че цените ще станат същите ама в лева можеше да се уредиш с нещо на сметка. Сега обаче продавачите на "хубавите" имоти ще почнат да се възползват от "многото маймуни на клона" и лека по лека ще издърпат и останалите имоти.
