Лихвите няма накъде да паднат повече, казва Оливер Рьогл!!!
Трудно ще се дават кредити извън големите градове!!!
Интервю с Оливер Рьогл от "Райфайзен Банк".
- Господин Рьогл, наскоро Райфайзенбанк България бе обявена за най-щедър дарител за годината. Ще продължите ли да дарявате и занапред, ще има ли нови благотворителни инициативи?
- Корпоративната социална отговорност е нещо много важно за Райфайзенбанк. Затова продължаваме и ще разширяваме кампанията в зависимост от възможностите си. Според мен дарителската кампания "Избери, за да помогнеш" е една от най-професионалните и затова смятам, че трябва да продължаваме и занапред. Тя е много прозрачна и е сигурно, че събраните средства отиват по предназначение.
- По улиците на България става все по-неспокойно, времето е политически нестабилно. Как изглежда това от прозорците на "Гогол" 18, има ли отражение върху бизнеса и работата на банките?
- Политическата нестабилност е относително понятие. Аз съм работил повече от 12 г. в Сърбия, три години в Русия и от Виена - с Латинска Америка и Близкия Изток. Във всяка от тези страни нестабилността е била различна. На базата на този опит не смятам, че настоящата икономическа обстановка е нестабилна. Икономическата среда в България не е лесна, но не бих казал, че създава безпокойства. Безработицата обаче е висока, но от друга страна държавният дълг и дефицитът не са притеснителни, има фискална стабилност и това са стабилизиращи фактори. Нашите анализатори предвиждат през следващата година положението в Западна Европа да се подобри и с известно закъснение страните от Източна Европа да последват тази тенденция. Така че през 2014 г. ще бъде трудно все още, но аз съм предпазлив оптимист.
- При тази прогноза очаквате ли кредитирането да спре да се свива - както за бизнеса, така и за гражданите?
- Като имам предвид икономическото състояние, смятам, че в по-дългосрочен план има тенденция кредитирането да се увеличи. Сега нивата на кредитиране са скромни, защото има твърде малко търсене на финансиране - както от бизнеса, така и от частни лица. Най-ограничени са инвестиционните заеми по разбираеми причини. Доста големи трудности има дори и при получаването на оборотен капитал. Всичко това оказва влияние на бизнеса.
- Намаляването на лихвите по корпоративните заеми ще доведе ли до бързо оживяване на кредитирането и ще се случи ли това през следващата година?
- Пазарните индекси, използвани при формирането на лихвения процент, са на рекордно ниско ниво. Например индексът ЛИБОР не е възможно да падне на по-ниско равнище. По маржовете на банките се установява колко е ниско търсенето на кредити от страна на клиентите. Затова смятам, че просто не е възможно да има по-нататъшно намаляване на нивата на лихвите по кредитите, те са достатъчно ниски.
- Финансовите резултати на Райфайзенбанк България за деветте месеца на 2013 г. не са много добри. Още десет банки отчитат загуби за периода, коя е причината?
- Като говорим за целия банков сектор, както вече споменах, всичко това е свързано с намалените обеми, със свитото търсене от страна на клиентите и оттам намаляването на печалбите. Но главната причина са ниските доходи, получавани от населението и от фирмите в България. Поради това се увеличават лошите кредити, които формират главно загубите за банките. Най-проблематични са кредитите, отпускани преди 2008 г., преди кризата, които продължават да оказват влияние върху банковия сектор. Що се отнася до Райфайзенбанк България, тя също е повлияна от тези стари заеми. Друга причина е, че сега правим преоценка на обезпеченията по кредитите, провизират се наново на базата на новите оценки като спазваме основните пазарни тенденции. Това е преди всичко намаляване на цените на недвижимите имоти в последните години. Бих искал да подчертая, че сме доста консервативни, много по-консервативни от колегите от другите банки и това важи и при подхода ни при правенето на преоценки на ипотеките.
- Вие вече посочихте ниските и все по-намаляващи доходи на населението като причина за лошите кредити. Прогнозите обаче не са към тяхното повишаване в близко време, говоря за България. Как при това положение ще се справят банките, как ще влизат в положението на обедняващите си клиенти?
- Преди всичко е необходима гъвкавост, каквато ние притежаваме и прилагаме, и ще продължаваме да прилагаме в работата си в бъдеще - както по отношение на частните лица, така и към корпоративните клиенти. Когато е ясно, че заемът все по-трудно се обслужва, сядаме с клиента и преработваме графика за плащане.
- Банките напоследък са много агресивни при увеличаването на таксите и комисионите, научавам го от клиенти. Коя е причината за това и на тази плоскост ли ще бъде конкуренцията сега - чия услуга е по-евтина?
- Не бих казал, че има голямо увеличение на таксите. Не бива да забравяме, че пазарът е доста свит и заради големия брой банки в България конкуренцията е голяма и не може да се увеличават таксите произволно. Да, това ще доведе отлив на клиенти от някои банки за сметка на други, това е напълно възможно.
- След броени дни народното събрание ще се заеме с промени в банковото законодателство, по които още отсега има спорове. Как ще коментирате например обсъжданите текстове в новия закон за ипотечния кредит, които предвиждат отписване на дълга към банката дори ако продаденото обезпечение не е било достатъчно да го погаси?
- По принцип не съм склонен да коментирам проектозакони. Но искам да подчертая, че ние в Райфайзенбанк приветстваме приемането на нормативни уредби, на регулации, които са насочени към хармонизиране на българското с европейското законодателство.
Идеята е да се промени практиката за отпускане на жилищни кредити, при което вниманието ще бъде насочено към стойността на залога, а не към финансовите възможности на кредитополучателя. Но когато фокусът се измести в такава посока, не се разглеждат цялостно възможностите на клиента и тогава има по-голям риск, по-високи лихвени проценти, това са логичните резултати. Един от ефектите ще бъде, че получаването на кредити извън големите градове като София, Пловдив, Варна ще стане изключително трудно, тъй като ще се разчита само на високите цени на имуществото.
- Смятате ли, че в България трябва да има закон за личните фалити? Как в Австрия е решен този въпрос?
- Обявяването на личен фалит е обичайна практика в ЕС, съществува и в Австрия. Не бих казал "не" в България да се разрешат фалити на физически лица. Въпросът е по какъв начин ще става. Ако например за някой фалитът ще доведе до нов старт или човекът е толкова затънал финансово, че не може да излезе по друг начин, тогава има смисъл. Дори и за банките ще бъде по-добре. Но това трябва да е крайна стъпка, когато други възможности няма. Иначе се създават предпоставки за злоупотреби, не трябва длъжниците да могат да се измъкват лесно от такова положение и да оставят банките да понасят негативите.
- Вие сте работили в този регион, познавате го. Кажете, защо българската икономика не може да си стъпи на краката толкова години и сега сме най-бедната държава в Европа?
- Като цяло Балканите и в частност България все още продължават да страдат от кризата и при тях това се чувства много по-силно, отколкото в страните от Североизточна Европа като Полша, Чехия, Словакия, които се справят доста добре. Но пък от друга страна България се справя много по-добре от страни като Гърция, Португалия и Испания. Все още й предстои дълъг път, за да навакса и да се изравни икономически със Западна Европа. Основната причина Чехия, Словакия, Полша и другите държави от бившия социалистически блок да са добре, е че те бързо са се приспособили и са приложили навреме западните стандарти, цялостно са реформирали законодателствата си и особено съдебната система. Съдилищата са ключов фактор за привличане на чуждестранни инвестиции. Когато се разговаря с инвеститорите, те винаги поставят работещите съдилища на едно от първите места. Нашият банков опит показва, че решаването на проблемите с несъбираемите кредити чрез съда е много трудно, а не би трябвало да е така. България обаче има доста предимства - системата на данъците е много добра, има квалифицирана работна ръка, която не е скъпа, инфраструктурата се подобрява. Страната е в състояние да привлича инвеститорите от чужбина. Тя има много плюсове и може да се конкурира успешно с държавите от Централна и Източна Европа. Валутният борд е другото предимство на страната, което я прави много стабилна финансово, левът също е много стабилна валута. Системата на паричния съвет се е доказала, издържала е така да се каже сериозния стрес-тест на времето и най-вече на тежката икономическа криза. Другите фактори са ниският държавен дълг и фискалната стабилност. Така че са налице необходимите предпоставки, които правят страната привлекателна и те трябва да бъдат използвани.
- Може ли 2013-а все пак да бъде последната кризисна година и откъде ще дойде оживлението в икономиката, в коя област първо ще се почувства?
- България се движи малко по-бавно от останалата част на Европа, затова предвиждам оживлението да се почувства в края на 2014 и началото на 2015 г. Нашите анализатори очакват нарастване на БВП с 2% за 2014 г., което е добре, но все още не е достатъчно, за да може хората да го почувстват. Ще бъде необходим един по-дълъг период на икономически растеж, за да се стабилизира икономиката.
