Тъжно, но това е световен феномен.
Преди години с жената предприехме едно малко пътешествие на запад. На 100 км. от Чикаго картината взе да се променя драматично в посока на мизерия, нищета и забрава. Видяхме изоставени градчета преживяли някога голям разцвет, но ... По пътищата се търкалят голями кълба сухи тръни точно като от филм за същият див запад, но от преди 150 год. Видяхме селища САМО от фургони.
В Канада е същата работа. Цяли провинции се обезлюдяват и всчико що е младо се преселва към голямите градове метрополии: Торонто, Монреал, Ванкувар и разбира се Алберта с работата по петролните пясъци. Та тук само на 20-30 км. извън Торонто ще видите обезлюдени селища и училища обрасли в трънаци. Фермерите, особено дребни са обречени на пълна мизерия. Торонто и околните селища се разрастват като луди за сметка на богата земеделска земя. Виж Ню Фаундленд, Манитоба са др. работа. В западна Европа е малко по-различно защото е гъсто населена ама тук в С. Америка картината е друга.
И като ривете, защо не вземете да станете едни "фермерчета", че и евросубсидии ще получите? Е, може и аргати да се цаните на китайците като додат де
"Лозето иска мотика"... не приказки по форумите.
Хайде със здраве*drink1*
Quote
valsodar
нещо по темата
Quote
Призрачните села будят удивление у европееца, решил да провери разказите за приказните природни гледки в България. Да – природата е прекрасна, но къде са хората?!
Къде наистина са хората, пита и Сузане Елнер от швейцарския в “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Нейният пътепис, препечатан от vesti.bg накара много хора да коментират катастрофалното обезлюдяване на цели райони от страната ни. Докато власт и медии са вгледани в свръхбързите магистрали, периферията на България се опразва, губи пулса си, умира. Всеки трети българин днес живее в столицата, голяма част от останалите хора – в големите градове. Такава свръхконцентрация в няколко пункта и обезлюдяване на огромни територии не е европейско явление, коментира антропологът Харалан Александров. Подобни неща се случват в Латинска Америка. Европейските политики са за преразпределяне на населението – така, че ресурсите да се използват пълноценно и хората да могат да си устроят нормален живот и далеч от големите центрове.
Ето и малко статистика: през 1985 година България е имала население от 9 милиона души, днес – малко над 7. В момента в родината има 665 села с 11 до 50 жители, 361 – с по-малко от 10, 43 само с по един и 150 напълно празни. Представете си тези места, където допреди едно-две поколения е кипял живот – как осъмват и замръкват без човешки глас, без кукуригане на петли. Кошмарната тенденция е селата със затихващи функции да останат напълно празни в близките години, защото там живеят единствено възрастни хора. За някои от тях властта напълно е забравила: тя не знае как тези хора, основно – стари жени, намират медицинска помощ и хляб. Властта е устремена към онези точки, в които е гъмжилото на реалния живот. Шепата старци в едно село за нея също са призраци без материалните и духовни потребности на живите човеци.
Много скоро този необратим процес ще залее като тихо цунами и по-малките градове. Какво да си мислим, когато след селата-призраци се появят и градове-призраци? Ако едно населено място остане без нито един жител в продължение на 10-15 години, то се заличава от картата на България. Процесът е толкова напреднал, че няма смисъл да се инвестира в съживяването на призрачните селища. Страшно е да си помисли човек докъде може да достигне опразването на България: превръщаме ли се в държава-призрак?
Марта Савова
video: [
www.youtube.com]
„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство,
влюбен в България до фанатизъм!”
Полковник Борис Дрангов
