Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Щатският Федерален резерв трябва да помисли за вдигането на лихвите, и това трябва да стане по-добре скоро, отколкото късно, за да спука спекулативните балони на фондовата борса и имотния пазар, коментира нобеловият лауреат по икономика Робърт Шилър пред телевизия CNBC днес.
„Смятам, че трябва да помислят за това, защото това е грешката, която допускаха в миналото” – коментира професорът от Йейл, запитан дали смята, че Фед трябва да вдигне лихвата скоро.

„Те не се справиха с балона на имотния пазар, който доведе до предишната криза. Моето мнение е, че трябва да повишават лихвата в момента, но за нещастие последните новини показват отслабване на търсенето” – коментира Шилър.

В петък икономическите новини очертаха мрачна картина за щатската икономика: БВП пада с анюализиран темп от 0.7% през първото тримесечие. Индексът за сантимента на потребителите на мичиганския университет също бележи спад, а Индексът на мениджърите по покупките в Чикаго за май напълно неочаквано отбеляза понижение.

Предвид това отслабване на икономиката, пазарът променя очакванията си за повишение на лихвите, което би било първото от 2006 насам. От настройка за повишение през юни, сега пазарът се готви за такова едва за края на годината.

„Вероятно даже е твърде късно. Фондовата борса в САЩ е на много високи нива, а пазарът на имоти също отива твърде нагоре” – коментира Шилър.

„Ако ме накараха да свидетелствам пред Фед, може и да размисля, но има тенденция при централните банки да игнорират спекулативните балони, докато не стане много късно”, заяви Шилър.

Имотните пазари в някои части на САЩ, като Сан Франциско, а и Калифорния, като цяло, са на спекулативна територия, предупреди той.

Шилър, който спечели нобеловата награда, заради труда си по подобряване на прогнозирането на дългосрочните цени на активите, заяви, че бумът напоследък на имотния пазар по цял свят се дълижи на загриженост.

„Наричам го „бумът на новото нормално”, защото е забавен бум, не на ирационални очаквания, а от загриженост. Светът се движи от тази загриженост. Това е загриженост от последиците от кризата, от неравенството и от това, че компютрите заместват работните места”.

250 000 имота стоят непродадени
В продължение на десетилетия гръцките банки и пазара на недвижими имоти са действали като скачени съдове, предоставяйки дългосрочни ипотечни кредити за задоволяване на нарастващото търсене на недвижими имоти, съобщи "Български новини".

В Гърция през шестата година на икономическа криза, финансовите институции са били принудени да намалят кредитите и сега пазарът изглежда е в застой. Така, броят на непродадените имоти нарасна драстично. Според национално проучване, проведено от E-Real Estates, през първото тримесечие на 2015 г. са отпуснати само 750 ипотечни кредити, в сравнение с 2500 ипотечни кредити през миналата година, 75 000 през 2009 г. и 120 000 през 2006 г. В същото време, през първите три месеца на 2015 г. са били продадени общо 1800 имота в сравнение с 15 000 през 2014 г. и повече от 165 000 през 2004. В резултат на това има най-малко 250 000 недвижими имоти в Гърция, които стоят непродадени на пазара, а средното време, необходимо за тяхната продажба се оценява на близо осем месеца.

Въпреки че цените на недвижимите имоти са се понижили с до с 17% през 2014 г. в сравнение с 2015, търсенето все още продължава да бъде слабо. Според експертите от агенцията, основните причини, които предизвикват липса на търсене са: бърз спад на разполагаемия доход на домакинствата и увеличаващата се безработица в съчетание с прекомерно данъчно облагане на недвижимите имоти. “Млади двойки, които някога са съставлявали по-голям процент от купувачите, както и пенсионери, които се използват за придобиване на имоти като инвестиция появяват предпазливост”, твърдят от компанията. Частните инвестиции в жилищното строителство в цяла Гърция са били 9,8% от БВП през 2007 г., но тса спаднали до 2.2% през 2013 г. и 1,3% през 2014 година.

Банкери: Ако се върне драхмата, парите в банките ще се обезценят
Прогнозите са за 50% загуба на реалната стойност на 120-те милиарда евро в трезорите

Влоговете в гръцките банки ще претърпят големи щети след референдума в неделя, предупреждават гръцки банкери, цитирани от вестник “Катимерини”. В случай, че страната реши да остане в Еврозоната, влоговете ще бъдат орязани с един значителен процент. В случай, че Гърция се върне към драхмата, нейната стойност ще бъде толкова ниска, че влоговете ще загубят голяма част от стойността си.
Късно снощи във Франкфурт бордът на директорите на Европейската централна банка реши да не увеличи максимума пари, който гръцките банки получават по линия на механизма за спешна ликвидна помощ ELA, но не взе никакво решение за ново намаляване на стойността на държавните ценни книжа, които приема за гаранция срещу отпускането на ликвидност, съобщи grreporter.info.

Анализатори предупреждават, че след неизплащането на задължението към Международния валутен фонд през юни, както Европейската централна банка, така и Европейския фонд за финансова стабилност имат юридическото право да пристъпят към действия, които биха имали драматични последствия за гръцката банкова система.

Смята се сигурно, че гръцките банки няма да могат да отворят във вторник, 7 юли, както първоначално обяви правителството, освен ако гръцкото правителство не сключи договор с кредиторите и Франкфурт не започне да изпраща самолети с пари за Атина.

Банкери предупреждават, че банкнотите изчезват и през уикенда банкоматите няма да работят. “Банките ще отворят или при нов договор с кредиторите, или с драхми”, заяви и финансовият анализатор Костис Лимбуридис.

В гръцкия Фонд за гарантиране на влоговете има 2 милиарда евро, а влоговете в банките са на стойност 120 милиарда евро. Ако правителството национализира банките и пристъпи към рекапитализацията им в нова валута, например драхма, влоговете ще загубят най-малко 50 на сто от пазарната си стойност.

"След бързия скок на борсовия курс цените на акциите се намират в свободно падане. За месец те паднаха горе-долу с една трета. След новото чувствително спадане в сряда пазарите малко се успокоиха в четвъртък сутринта. Но ситуацията остава катастрофална. Властите в Пекин от края на юни реагират със серия намеси, които бяха безрезултатни. В сряда бе пуснат пакет от антикризисни мерки на стойност примерно 37 милиарда евро."


[clubz.bg]

[www.faktor.bg]

Според него комунистическата власт в Гърция е унищожила банковата система
Ще е бедствие, ако българите започнат като гърците да теглят по 60 евро от банкоматите. Проблемът е, че Гърция влезе в Еврозоната преди години, без да е готова да приеме еврото. Очаквано системата в Гърция започна да работи лошо. Взеха много заеми, които никога няма да върнат. Това заяви по БНТ проф. Стив Ханке, известен още като бащата на валутния борд.

„България е в много по-добра ситуация, защото в страната ви работи валутен борд, фискалната ви система е много дисциплинирана”, добави икономистът.

Според него комунистическата власт в Гърция е унищожила банковата система. „Тези банки бяха разрушени от това ново правителство. Ще има нова, тежка депресия в страната. Напълно разбирам българите, които работят там. Те са изправени пред истински проблем”, коментира професорът.

Според него четирите големи банки в Гърция са близо до банкрута. „Единият начин е те да бъдат рекалитализирани и да се приложи кипърският модел. Ако вие имате пари в евро в тези банки, вие ще получите 70% от парите си, а с останалите 30% банката ще бъде рекапитализирана”, посочи икономистът.


[www.faktor.bg]

Около 90% от спестяванията на българите са разпределени в депозити, а в останалите 10% малък дял имат вложенията в акции, облигации, пенсионни и взаимни фондове!!!

Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (от когато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно.

Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500.

По-конкретно към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти (с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок – едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г.

Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай – 27 пъти. Захарта и другите сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено.

Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите.

За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни.

Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти.

Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата – близо 190 пъти.

За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното – близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва. Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането които влизат в същата група – близо 190 пъти.

За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги – с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги – 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли.

При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти.

Сериозна инфлация - над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето – 175 пъти.

paul, да правиш паралели между периодите 1995-2015 и 2000-2015 е меко казано смешно поради простата причина, че 1997 влиза в единия период, а в другия не.

Владислав Панев е председател на Съвета на директорите на управляващо дружество "СКАЙ Управление на активи" АД (предишно наименование Статус Капитал) от 2006 г. Финансистът е завършил Университета за национално и световно стопанство. Притежава сертификат за придобито право за извършване на дейност като инвестиционен консултант. Работи като инвестиционен консултант в УД "КД Инвестмънтс" ЕАД, а след това е изпълнителен директор на ИП "КД Секюритис" ЕАД. Пред BIG5 той анализира процесите в глобалната икономика и в банковия сектор в частност.
- Г-н Панев, за първи път българската банкова система ще прави стрес тестове, въпреки че през годините от БНБ коментираха, че банките изпълняват критериите на Bazel II и са устойчиви срещу предизвикателствата. Какво да очакваме от проверките на кредитните институции?
- Според мен, на първия етап, одиторите на банките трябва да направят оценка доколко активите се оценяват реално – става въпрос за отпуснатите заеми, за инвестционите имоти и за другите активи.
На втория етап, при евентуално негативен сценарий за българската икономика, трябва да се прецени дали обезценката на тези активи ще бъде прекалено голяма. Под негативен сценарий разбирам рецесия в ЕС, която като че ли се задава вече, както и последващ спад на недвижимите имоти, които са в дъното на обезпечения и отпускане на банкови заеми.
- Доколко банките ще се справят, какво да очакваме от стрес тестовете?
- Покрай фалита на КТБ видяхме, че не може да се вярва на отчетите на търговските банки и надзорът на БНБ, който не е бил на достатъчно добро ниво. Трудно ми е да преценя доколко балансите, които банките публикуват на всяко тримесечие, са достатъчно адекватни, по-скоро доколко има кредитни институции, чийто баланс и активи рязко се отличават от системата – с голям дял на инвестиционните имоти, на корпоративните заеми за сметка на ипотечните, или на потребителските. Може да се очакват съответно тези банки да имат по-ниски обезценки, отколкото останалите и средната за банковата система. Това със сигурност ще е проблем за някои от тях.
- Банките са с висока капиталова адекватност, очаквате ли са се повторят стойностите на този показател?
- Много се ракламира от страна на банките и БНБ, че ликвидността на банките е на много високо ниво, на фантастично ниво, че те разполагат с много кеш. Но по-важно е доколко капиталовата им адекватност е състоятелна. Има банки, чиято КА е много малко над определения от БНБ минимум. Разлика дори под 1% от обезценката на активите им би могла да означава спад под минималната КА.
- Прогнозирахте, че една бъдеща рецесия ще постави на изпитание банковия сктор…
- Има вероятност, но дали ще стане факт, още не може да се каже, но прогнозата за глобална рецесия през 2016 г. е над 50%.
- Кои външни фактори ще влияят на българската икономика и съответно на банковата система при сегашната ситуация?
- Българската банкова система ще зависи от финансовото състояние на Европа. Акциите на собствениците на голяма част от българските банки се обезцениха и паднаха с над 50% само за два месеца. Очевидно има някакъв фундаментален проблем в европейската банкова система или поне инвеститорите го отчитат. Така, че това е един допълнителен риск и за българските кредитни институции.
- Това ще се види ли при стрес тестовете?
- От една страна има банки с български собственици, чийто отчети може да се поставят под съмненение. Има чуждестранни собственици на банки, които са под силен натиск.
Правителството и БНБ разполагат с буфер от 3 млрд. лева, но това означава, че има много голяма вероятност, ако стрес тестовете се направят както трябва, нивата на държавния дълг да се увеличат значително. Може да не се стигне до банкови фалити, но е възможно да има национализация на банки.