Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Европейският банков орган (ЕБО) е отправил формална препоръка към БНБ да осигури на депозантите в затворените през юни Корпоративна търговска банка и ТБ Виктория (преди Креди агрикол България) достъп до средствата им до днес - 21 октомври. Документът, констатиращ нарушение на европейското законодателство от страна на централната банка и на Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), е изпратен на двете институции на 17 октомври и е публикуван на сайта на ЕБО на 20 октомври.

Незабавен достъп

В него европейската институция препоръчва на БНБ да осигури достъп до гарантираните депозити или като вдигне поставените от нея ограничения за теглене или като установи незабавно неналичност на депозитите и да уведоми ФГВБ за това. Същевременно, ако централната банка не спази предписанието до 21 октомври, на фонда се препоръчва да отправи покана за предявяване на искания от вложители с гарантирани депозити и след проверка да започне да ги изплаща.

Друга препоръка към БНБ е да направи всичко възможно да осигури пълен достъп до гарантираните депозити, но ако прецени, че това ще има негативни последствия за финансовия сектор в страната, да предостави възможност за частични тегления. Освен това се препоръчва и течащите одити в КТБ и Виктория да бъдат ускорени (бел. ред. те вече приключиха и са предадени на БНБ, но резултати не са оповестени), както и процеса на вземане на решения относно бъдещето на кредитните институции.

Директивата е повече от закон

Според европейския регулатор, неговото проучване на предприетите от БНБ мерки в рамките на специалния надзор на двете банки започнало на 25 септември, е показало, че всички условия за изплащане на гарантираните депозити са налице. Затова и ЕБО констатира, че българските власти са нарушили европейската директива за схемите за гарантиране на депозити, където е предвидено изплащането да започне най-много до 25 дни след като депозитите в някоя банка станат "неналични" т.е. когато тя не може да ги изплати и по преценка на компетентния орган не е в състояние да ги изплати и не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

В българския Закон за кредитните институции обаче този момент не е предвиден, като сроковете за ФГВБ започват да текат не откакто депозитите станат неналични, а откакто БНБ отнеме лиценза на банката.

Според ЕБО обаче чрез режимът на специален надзор БНБ е направила всички депозити в двете банки неналични за три месеца. Институцията е категорична и че въпреки законовото разминаване директивата предполага "ясни и безусловни задълженияна българските органи, които са отговорни за прилагането и изпълнението на правото на Съюза". По тяхното тълкуване Договорът за Европейския съюз налага при прилагането на националното законодателство националните органи са длъжни, доколкото е възможно, да го тълкуват в светлината на текста и целта на приложимата директива, за да се постигнат резултатите, съответстващи на преследваната от директивата цел. Затова и според тях наличието на друг режим в ЗКИ, "не освобождава БНБ от задължението ѝ да предприеме мерки не по-късно от пет работни дни, след като първо се е уверила, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са изискуеми и дължими"

Затова и констатациите на ЕБО са, че БНБ е нарушила европейското право като н е констатираа неналичност на депозитите в КТБ и Виктория в срок и след като по своя преценка е взела решение да се преустанови плащане по всичките им задължения. А ФГВБ е нарушил европейското право като не е изплащал надлежно проверени искания от депозанти въпреки, че БНБ не е установила неналичност. Такива искания са постъпили чак на 23-24 септември, и ФГВБ е уведомил ЕБО, че не може да действа по тях бе акт от страна на БНБ.

Двете български институции трябва да уведомят ЕБО в десетдневен срок за предприетите от тях действия. Досега никоя от тях не е оповестила публично за получените препоръки и как възнамерява да реагира.


PS: ЕБО!

Чуждестранни банки като „Ситигруп”, „Уникредит”, „Сосиете женерал”, „Дойче банк” и HSBC са изразили интерес да финансират новия държавен дълг, който България се кани да поеме, предаде Reuters, позовавайки се на информирани източници. До края на годината новата власт в София иска да събере 1,3 милиарда евро чрез финансиране от чуждестранни банки.
Заемът ще бъде върнат чрез облигации през 2015 година.

Балканската страна, която е с най-малки дългове сред членовете на ЕС, се нуждае от пари, за да запълни дупка в бюджета за 2014 година и за да подкрепи банковата система след колапса на КТБ, отбелязва Reuters.


PS: Влоговете са на сигурно място със сигурна лихва! Разбрахме кои са солидните банки. Имотковци - тухли и канцерогенен бетон от Турция бол. Пари нема да има ни за имоти ни за наеми!

България е избрала банките "Сити", "Ейч Ес Би Си" и местните клонове на "Сосиете Женерал" и "Уникредит" за мостово финансиране на предстоящия външен дълг.

Българският парламент даде първоначално одобрение на плановете за вземане на допълнителни 4,5 милиарда лева за запълване на дупката в бюджета за тази година и за заздравяване на банковата система след рухването на Корпоративна търговска банка, предаде БГНЕС.

"Две международни и две местни банки бяха избрани да предоставятмостовото финансиране на стойност 1,3 милиарда евро (1,6 милиарда долара)", съобщи браншови източник, пожелал да остане анонимен, цитиран от Ройтерс.

Балканската страна трябва да предостави на своя Фонд за гарантиране на влоговете в банките около 2 милиарда лева, за да покрие гарантираните депозити в КТБ. Други 1 милиард лева ще бъдат използвани за рефинансирането на държавната помощ за Първа инвестиционна банка, третата най-голяма в страната, която беше засегната от паниката през юни, припомня Ройтерс.

PS: За Лиймън Брадърс ли да напомням или за Беа Стърнс, а може би за стотиците други банки, които банкрутираха и вложителите се простиха с парите си? До 100,000 евро депозит в банка в България е едно от най-сигурните неща в света. Единственият проблем е, че при фалит ти ги изплащат в лева, но ти веднага пак си ги превръщаш в евро или долари. Щастието, че сме в ЕС в това отношение е необозримо. Направо спечелихме от тотото с това членство.

България е четвърта по реален лихвен процент по депозитите в Европа благодарение на дефлацията, която се отчита тази година у нас. Това съобщи profit.bg, като се позова на данни на сайта deposit.org за едногодишните влогове у нас.
Така въпреки относително ниските лихвени проценти по депозитите отрицателната годишна инфлация от 1,6 на сто, качва страната на челни позиции.

Реално по едногодишните депозити лихвата се оказва 4,25 на сто.

С най-високи лихви по депозитите – номинално и реално, се отличава Украйна. При темп на инфлацията 12% реалният лихвен процент по едногодишните влогове там е 9 на сто.

В челната тройка по реален лихвен процент са наши две съседки – Сърбия (5 на сто) и Македония (4,31 на сто).

За пет страни в Европа се отчитат отрицателни реални лихвени проценти. Това са Германия, Холандия, Чехия, Албания и Австрия. Австрия е страната, където депозантите губят реално най-много от своите депозити – 0.86% на година.

Това се предопределя от високото ниво на инфлация (1,66%).

Руската банкова система даде ”първа жертва”!

Икономическата криза в Русия вече взе своята най-голяма засега банкова жертва - Trust Bank. Централната банка заяви днес, че ще спасява частния кредитор.

Банката Trust Bank, известна със своя мащабна рекламна кампания, която включваше холивудската звезда Брус Уилис, е 16-ата по големина финансова институция в Русия според привлечените частни депозити и на 28-о място според притежаваните от нея активи, предаде БНР.

Днес Руската централна банка (РЦБ) обяви, че Бордът на директорите е одобрил план, според който Агенцията за гарантиране на депозитите трябва да действа като временен управител на Trust Bank.

Банката ще получи 30 млрд. рубли (около 532 млн. долара) под формата на кредит от РЦБ в подкрепа на нейната ликвидност и като част от официална спасителна програма, която да даде възможност на Trust Bank да продължи своите операции.

Частната банка е най-активна в Москва и други големи градове, предлагайки доста висока лихва по депозитите и лесни потребителски кредити. В момента банката предлага до 21% годишна лихва върху сметки в рубли и до 8% по депозитите в чуждестранна валута.

До този момент Trust Bank просперираше благодарение на силния растеж на потребителските разходи. Но със спирането на руския икономически растеж през настоящата година и очакваното свиване на БВП през 2015-а година солидното забавяне на потребителските разходи доведе до повишаване на обема на необслужваните кредити в цялата банкова система на страната и до застой в потребителското кредитиране.

Именно това доведе и до първата жертва на настоящата икономическа и финансова криза в Русия в лицето на Trust Bank.

Само за месец спестяванията на фирми и домакинства падат от почти 59 милиарда лева на 53 и половина
Депозитите в банките в края на ноември намаляват с драстичните 5,4 милиарда лева. Причината е, че БНБ отписа депозитите, които бяха в КТБ.

Само за месец спестяванията на фирми и домакинства падат от почти 59 милиарда лева на 53 и половина.

Все пак очакванията са част от тези пари да се върнат в банковата система.

Гарантираните депозити в КТБ, които вече се изплащат, са 3,7 милиарда лева. Къде ще отидат тези пари ще стане ясно през следващите месеци, когато БНБ получи информация за това нарастват ли депозитите в останалите банки или не.

Така ще имаме отговор на въпроса дали българинът е предпочел да вложи в друг трезор парите си, или ги е сложил под дюшеците.


PS: ...не, как, нали са в копторките вложени? Ама що нямаме лев в джоба брокерски( (и строителски (и пенсионерски))? Ъъъ...



Редактиран 1 път(и).Последна редакция на 2014-12-26 16:17 от paul.

Уплашени от споровете между новото гръцко правителство на Алексис Ципрас и ЕС за предоговарянето на огромния дълг на страната, хората панически теглят парите си и ги крият на най-невероятни места, съобщава „Блумбърг“. Шофьор на такси чул свой клиент как обяснява по телефона, че изтеглил 25 000 евро от банката, откъртил плочка в банята и ги скрил в дупката зад нея.
Друг занесъл парите си на село и ги заровил в градината. Трети се похвалил, че си е направил сигурна кутия, която скрил в климатика.

Гърция ще поиска мостово споразумение докато Атина бъде в състояние да представи за одобрение нова програма за гръцкия дълг и реформи. За момента обаче Европа говори неопределено и не показва склонност за отстъпки!

PS: В ИМОТИ ЩО НЕ ГИ...ВЛАГАТЕ?

Решението на правителството да изтегли нов външен дълг от 8 млрд. евро за период от три години не е толкова голям проблем от гледна точка на по-голямата задлъжнялост на страната ни. Притеснителен е отказът от амбициозни реформи, които да баласнират държавните финанси по-рано. Това каза в предаването "Преди всички" финансистът Любомир Дацов.
До 2022 г. бюджетът ще продължи да бъде с дефицит, което може да доведе до по-сериозни сътресения в икономиката и финансите ни.
Когато казваш, че харчиш повече, отколкото да събираш приходи, защото имаш велики цели, това означава, че ти взимаш дълг. И опозицията, и управляващите казват, че трябва да взимаме дългове, защото правим дефицити. По плановете на сегашното правителство и след 18-та година ще има дефицит и следващото правителство ще трябва да направи някакъв вид реформи в публичните финанси за около два процента от брутния вътрешен продукт, за да намали дефицита, който съществува. Или ще трябва да бъдат вдигани данъци, или ще трябва да бъдат намалявани разходи. Това, което се нарича бюджетна консолидация трябваше да бъде по-амбициозно като план. Юристи казаха, че това в момента е незаконно, защото Народното събрание е разрешило таван на дълг до 8 милиарда лева за 2015 година.

Хампарцумян: Въпреки ниските лихви, хората предпочитат да държат парите си в банките!


Смисълът на депозита не е да да се сложат едни пари в банка и собственикът им да отиде да играе голф, получавайки доходи от тях, а сумата да бъде използвана в някакъв момент, за да се създаде нова богатство. Това коментира в сутрешния блок на "Нова телевизия" главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян в коментар за понижаващите се лихви по депозитите.

На въпрос дали у нас банки вече предлагат отрицателни лихви по депозитите, той обясни, че такова твърдение е в зависимост от методиката, по която се изчисляват лихвите.

"В Европа има отрицателни лихви в абсолютна стойност. Така централните банки искат да стимулират предприемчивите хора да инвестират в реалната икономика", обясни ситуацията той.

По данни на БНБ към края на март лихвите по влоговете в банките продължават да спадат като доходността по спестяванията на фирмите в лева пада под 1 на сто, а средната годишна лихва на влоговете на населението е 1.74%. Тези стойности са рекордно ниски за последните 15 години.

Ниските лихви по депозитите у нас са част от европейската политика, която цели да дестимулира спестяването, коментира и икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов, цитиран от агенция "Фокус".

Според него, това е вид финансова репресия, която се води от банките по света и наказва спестителите. "Въпросът е, че тази политика на Европейската централна банка, впрочем и на Федералния резерв, и на Японската националната банка, е насочена именно към това – да ни дестимулират да спестяваме. Те не искат бизнеса и гражданите да спестяват. Те искат бизнесът да инвестира, а гражданите – да харчат", уточни икономистът.

Той обясни, че всеки, който иска да спестява, е наказан с надеждата, че ще промени своето поведение и ще вкара парите си в потребление на стоки и услуги или ако е бизнес, ще инвестира. По думите на икономиста подобна промяна не е толкова лесна. Според него хората спестяват по ред причини и дори да няма лихва върху спестяванията, те ще продължат да пестят.

"Ако спестяванията им трябват за бъдещо обучение на децата им в университет или за предстоящо лечение, или просто за сигурност, за да имаш бели пари за черни дни, то тогава каквато и да е лихвата, имаш нужда от това спестяване, защото то ти дава сигурност", коментира още икономистът.

Лъчезар Богданов каза още, че хората у нас предпочитат да спестяват в банков депозит, защото имат известна сигурност и депозитите до 100 хиляди евро са гарантирани.

Хампарцумян също застъпи тезата, че дори и да са много ниските лихвите по спестяванията, хората предпочитат да ги държат в банките, а не у дома, където може да им бъдат откраднати.

САЩ, Германия и Италия - страните с най-застаряващо население сред най-богатите западни държави - имат едни и същи тревоги за пенсионното бъдеще.

Това сочи проучване на американския изследователски институт "Пю", цитирано от БТА.

Само 20 процента от американците, които са в трудоспособна възраст, посочват, че пенсионната им система ще има достатъчно средства, за да им гарантира, когато дойде време, сегашното равнище на пенсии, отбелязват експертите на "Пю" в изследване на застаряването на населението, цитирано от АФП.

Почти всеки трети американец е на мнение, че ще взема по-малка пенсия от сегашните, а 41 на сто от анкетираните не очакват да получат каквото и да било.

Германците и италианците са по-песимистично настроени. Едва всеки десети германец мисли, че ще се радва на сегашните пенсии, а близо всеки втори очаква по-малко пари и, също като при американците, 41 на сто не се надяват на нищо. Италианците хранят още по-малко илюзии - над половината (53 на сто) посочват, няма да има нищо и само 7 на сто, не чакат никакви промени.

Институтът "Пю" е избрал да проучи Германия и Италия, защото населението им застарява. Всеки пети гражданин на тези страни е на възраст над 65 години. В САЩ това равнище ще бъде достигнато през 2050 година, а днес то е 13 на сто. Ако пенсиите намаляват, трябва да се икономисва, за да може да се живее след пенсиониране.

Мнозинството американци (56 процента) и германци (61 процента) заделят пари за тази цел, но италианците (76 на сто) изобщо не спестяват.

Изследването е направено сред 1500 до 1700 души във всяка една от трите страни в края на 2014 година при допустима грешка от 2,7 до 3,9 пункта, уточни АФП.



PS: А в една от най-бедните страни на Европа искат да КУ-КУпуваме копторки и да ядем тухли, бетон и пясък като ни "пенсионират"!