Валутен Борд, Инфлация, Дефлация и Цени на имоти!

Рекордно ниските лихви на централните банки по цял свят могат да доведат до опасни балони при активите, коментира днес Андреас Домбрет, член на управителния съвет на Бундесбанк, пред телевизия CNBC.
От финансовата криза от 2008 насам, централните банки по света решиха да намалят основните лихви, за да стимулират движението на кеша в икономиката. Въпреки че мнозина се съмняват в успеха на тези мерки по отношение на реалната икономика, Домбрет смята, че тази експанзионистична монетарна политика ще предизвика проблеми, ако продължи твърде дълго.

„Ако продължим тази среда на твърде ниски лихви за твърде дълъг период... Опитът в други страни показва, че това води до балони. В Германия никога не сме имали истински имотен балон, така че нямаме наистина опит с имотни балони. Затова наблюдаваме ситуацията много внимателно.“

Домбрет коментира, че вижда няколко ключови насоки, където ниските лихви са са усетили при германската икономика. Банките бяха засегнати от ниските лихви, коментира той, а също така и застрахователните компании, които търсят доходност в доста сложна ситуация. Той дава за пример факта, че цените на имотите в седемте най-големи града в страната отчитат ръст от 9% тази година, до голяма степен заради инвеститорския интерес, фокусиран върху търсенето на по-добра доходност, от тази при кеша и облигациите.

Миналия четвъртък ЕЦБ понижи лихвата с още 25 базисни пункта, след като цифрите за инфлацията изненадаха неприятно, сочейки задълбочаване на дефлационните тенденции. Според медийни репортажи, около една четвърт от хората в 23-членния управителен съвет на банката са били против понижението, като се смята, че управителят на Бундесбанк, Йенс Вайдман, е един от тях.

Монетарните власти в Германия вероятно ще се противопоставят на нови стимулативни ходове на ЕЦБ, но Домбрет признава, че тази политика досега носи успех. Тя позволи на периферните страни, като Испания, Италия и Гърция, да получат нужното време и да коригират и пребалансират икономиките си, сочи той.

„Нуждаехме се от тази помощ... страните от периферията правят прогрес“ казва той „На верния път сме, ако продължим това, което правим дотук.“

Домбрет коментира още, че тежките мерки на икономии на страните от еврозоната може би ще натежат над икономиките им. „Умората от реформите“ би била много, много лоша и много, много опасна, казва той.

Българинът спестява цял живот, накрая изсипва спечеленото в пасиви като коли, мебели и ремонти, а това не го прави богат. Не харчете за имоти и коли, а инвестирайте, съветва анализатор.

Финансовият консултант Мариян Йорданов обяснява, че пасив е нещо, което хората купуват, а след това то се нуждае от още пари, за да не губи стойност - идеален пример, според него, са автомобилът или жилището.

"Актив е нещо, което купуваме и след това ни носи доходи. Актив обаче не е да купите акции точно преди срив на пазара. Или да купите бизнес точно преди да фалира", казва анализаторът, цитиран от БТА.

Въпреки че акциите счетоводно се водят само като актив, те не само могат да носят загуби, но и изчезване на спестяванията. По думите му акциите и имотите могат да са чист пасив, ако са купени на неадекватно високи цени.

"България е в челото на Европа по притежаване на лично жилище и това директно показва причината да сме бедни. Любовта по инвестицията в жилища е тежък воденичен камък за нас. Строим големи жилища "за децата", а те са емигрирали и къщите стоят празни. Нужно е да се осъзнае, че покупката на пасиви убива благосъстоянието", коментира още Йорданов.

Със спестените пари трябва да се купи актив, който да носи доход и евентуално с този доход да се купи автомобил.

Покупката на активи изисква знания, които българинът рядко има желание да получи, например с четене в интернет. Слабата финансова култура не му позволява да погледне отвъд депозита и жилището.

В същото време трябва да се търси възможност за печалба от собствен или чужд бизнес (акции на фондовата борса). Инвестирането обаче е много трудно, защото трябва да се инвестира, когато никой друг не инвестира, а когато стане мания, да се продава.
Хората правят точно обратното и затова печелят малко или направо губят пари, твърди консултантът.

За да се направи успешна инвестиция, трябва да са изпълнени три условия едновременно, според Мариян Йорданов:

; Предварително да сте обмислили какво искате да купите, защо и на каква цена. Така ще сте психически готови за покупка, когато шансът се появи.
; Трябва да търсите инвестицията, като проучвате и следите информационните източници.

; Трябва да имате парите, с които да участвате.

Quote
paul
....
"Актив е нещо, което купуваме и след това ни носи доходи. Актив обаче не е да купите акции точно преди срив на пазара. Или да купите бизнес точно преди да фалира", казва анализаторът, цитиран от БТА.
Въпреки че акциите счетоводно се водят само като актив, те не само могат да носят загуби, но и изчезване на спестяванията. По думите му акциите и имотите могат да са чист пасив, ако са купени на неадекватно високи цени....

...Покупката на активи изисква знания, които българинът рядко има желание да получи, например с четене в интернет. Слабата финансова култура не му позволява да погледне отвъд депозита и жилището. ...

Само лузърите инвестират в акции. Истинските про-та инвестират в печеливш фиш от тотото. Наблягам на печеливш. Други лузъри ще купят губещите фишове, споко, няма да отидат зян.
За целта българинът трябва да отдели време и средства да посещава курсове по леене на куршум, гледане на кафе и астрология. Всичко друго е загуба на време и ресурси.

Баси тъпата статия, честно. Мариян е умно момче, ама като вземе да си ги смуче от пръстите такива... не знам. Ясно ми е какво иска да каже, както и че е прав за имотите и депозитите, но статии от типа "защо да бъдете болни и тъпи, като можете да сте здрави и умни" не помагат никому. Освен барон Мюнхаузен, който се е измъкнал сам за косата от блатото, не се сещам за друг случай на подобни чудеса.

_____________________________________________________________________
Я моа са напия на кукурузянка, на мертек, на свиня, на дзвер, на мотика, на къзмъ и ели ако сакам - на мръморец. А тизе?

Таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит да е до 1%, да се създаде формула за изчисление на референтна лихва и да има таван за лихвите по бързите кредити. Тези предложения обсъдиха на кръгла маса в парламента по темата за отношенията между банките и потребителите.

Според председателя на комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев проблемните полета са определянето на плаващия лихвен процент по кредитите, таксите, които банките събират, бързото производство при осигуряването на обезпечението по кредитите, както и проблемите с бързите кредити.

Цонев каза, че трябва да се решат и въпросите с възможността за извънсъдебно решаване на спорове.

Депутатът от Коалиция за България Румен Гечев заяви, че целта на обмисляните законови промени е да бъде направен референтният лихвен процент по-пазарен и конкурентен. В момента той се определя от УС на банката и е субективен, заяви депутатът.

Според Гечев е възможно да се приеме лихвеният процент да се определя на база на някой от индексите юрибор, софибор или либор, и този метод на изчисляване да е универсален за всички банки.
Може да се помисли за налагане на таван на лихвите върху бързите кредити, заяви още той.

Кирил Добрев от Коалиция за България обяви, че близо 2 млрд. лв. са раздадени от фирмите за бързи кредити при среден лихвен процент от около 200% на година. Слагането на таван на лихвите на тези кредити трябва да е съпроводено със забрана за слагане на такси, смята депутатът.

Финансистът Любомир Христов коментира, че не е виждал подобно отношение на банките към своите клиенти в нито една друга държава. От българските кредитополучатели всеки месец се изтръгват суми между 100 и 600 лв. на кредит извън договорените суми и това го казва съдът, заяви Христов.

Той изчисли, че това годишно прави 400 млн. лв., а от 2008 г. насам, откакто е възникнал този процес вследствие на икономическата криза, тези средства възлизат на 4 млрд. лева.

Това е един вид скрит данък, но вместо да влязат в хазната, тези пари са прибрани от банките, заяви Христов.

Ръстът на депозитите се ускорява през октомври. Общата стойност на банковите влогове на бизнеса и населението достигна нов рекорд от 55.52 млрд. лв. или 69.9% от брутния вътрешен продукт на страната. Темпът на увеличение се забързва от 6.8% на годишна база през септември, до 8.4% през октомври.

Съотношението на депозитите към кредитите за частния сектор вече e 101%, показват данните на БНБ.

Депозитите на бизнеса нарастват с 8.3%, до 15.38 млрд. лв. Депозитите на финансовия сектор са нагоре с 1.2% на годишна база, до 3.69 млрд. лв.
За сравнение те намаляваха в предходните няколко месеца, като през септември отбелязаха спад от 5.2% спрямо същия месец на миналата година.

Влоговете на домакинствата в банките вече са 36.46 млрд. лв., като обемът им нараства през октомври с 9.3% на годишна база. Данните дават тревожен сигнал за икономическото развитие на страната през последното тримесечие на годината.

По-рано днес от БАН представиха свое проучване, което сочи, че 84% от домакинствата нямат възможност да спестяват.

Значителното увеличение на депозитите показва, че бизнесът не вижда достатъчно инвестиционни възможности. Така след ръста на БВП през третото тримесечие с 0.8%, през месеците от октомври до декември може отново да наблюдаваме стагнация на икономиката, за което голямо влияние оказва и твърде бавното възстановяване на еврозоната от дълговата криза.

През октомври кредитирането от банките нараства с 0.7% на годишна база, като обемът на отпуснатите заеми е 54.70 млрд. лв. При кредитирането за бизнеса има ръст от 1.4%, до 35.12 млрд. лв. Докато заемите, дадени на домакинствата, намаляват с 0.6%, до 18.54 млрд. лв.

Кредитирането продължава да е под сериозен натиск, въпреки пониженията на лихвените нива от страна на банките. При това проблемът с лошите и преструктурирани задължения изглежда не търпи никакво подобрение. Делът им в банковите портфейли за пореден път остава без изменение на ниво от 22.9 на сто.

Цената на кредитния ресурс се понижава и тази тенденция се очаква да продължи и през следващата година, което ще позволи на българските банки да намалят още лихвените нива. Тегленето на кредити обаче зависи не само от нивата на лихвите, но и от икономическата стабилност.

Това коментираха днес двама български банкери - Левон Хампарцумян и Петър Андронов, при откриването на организирания от вестник "Капитал" форум "Банките и бизнесът", цитирани от БТА.

Най-често използваният икономически термин е "зависим" - перспективите пред банковия сектор у нас през следващата година зависят от комбинацията от фактори - и положителни, и негативни, посочи Петър Андронов - главен изпълнителен директор на СИБАНК.
Като положителен фактор за банките той посочи продължаващото увеличение на депозитите, което позволява банките да се финансират все по-малко от своите централи и от други източници на финансовите пазари. Това намалява цената на ресурса и води до понижаване на лихвените нива - както по депозитите, така и по кредитите, обясни банкерът.

Андронов отчете и силен спад на ефективността на банките заради повишаването на дела на лошите и преструктурирани кредити и средствата, които банките трябва да отделят за провизии за обезпечението на тези кредити.

Макар че повечето банки намалиха клоновата си мрежа след започването на кризата - някои с 20-30% съкратиха клоновете си, това не доведе до повишаване на ефективността им, защото бяха наети нови хора за справяне с проблема с необслужваните кредити, отбеляза Андронов.

Според него проблемът може да се реши с консолидация на банковия сектор, но за това пък липсва инвеститорски интерес заради намалената ефективност на банките.

Следим с тревога това, което се случва в българския политически живот, коментира Андронов дискутираните в публичното пространство идеи за промени в банковите регулации. По думите му, ако се търси политически дивидент от промени в банковата сфера, това може да доведе до сериозни негативни последици за дейността на банките, а оттам и за икономическия растеж на страната.

Андронов отбеляза също, че икономическата стабилност е особено важна. Дори и лихвите по кредитите "да паднат" още, клиентите ни няма да искат да теглят заеми, ако се чувстват несигурни, смята банкерът.

Левон Хампарцумян - главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" и председател на УС на Асоциацията на банките в България, заяви, че досега няма институционално формализирано предложение за промени в регулацията на банките, но се коментират идеи, които, ако бъдат възприети, ще доведат до сериозни дисбаланси и затруднения в работата на банките.

Надявам се, че колективният разум все пак ще надделее, добави Хампарцумян.

Акциите в Китай отчетоха срив днес, след като регулаторите излязоха с правила, които ще позволят възобновяването на новите листвания догодина, след над едногодишно „замразяване“ на IPO-тата. Това доведе до опасения, че огромната поредица от отложени първични публични предлагания ще пресуши ликвидността за настоящите емисии.
През уикенда регулаторите излязоха с дългоочакваните правила, които предвиждат по-стриктни процедури за оповестяване и по-кратки срокове за одобрение на емисиите. Китайската регулаторна комисия по ценните книжа замрази първичните предлагания, в опит да подобри контрола над борсата и да повиши доверието на инвеститорите, чрез подобрени процедури за листване.

Водещият индекс на борсата в Шънджън падаше с 4.4% рано тази сутрин, като в един момент от сесията пропадаше с 5.3%, като индексът следящ компаниите с малка капитализация, ChiNext, бе най-тежко засегнат, падайки с 8%, което е максималният дневен лимит.

Търговията в Шанхай бе малко по-спокойна, като водещият индекс там губи 1.7%.

„Индексът в Шънджън е силно зависим от малки, ориентирани към растеж компании, в сравнение с основния пазар в Шанхай“, казва Луис Кайс, икономист за Китай в RBS, обяснявайки защо акциите в Шънджън бяха по-тежко засегнати.

„Малките компании по-често се листват в Шънджън“.

Въпреки че инвеститорите с интерес очакваха размразяването на IPO-пазара, откакто регулаторите спряха новите емисии през ноември 2012, те се страхуват, че огромната бройка от компании, чакащи излизане на борсата, ще доведе до пресъхване на пазарната ликвидност, в момент когато правителството затяга монетарната политика.

„Има 600 компании, които бяха подали заявления за IPO и чакат две години, а има и още 800, които тепърва ще подадат заявления“, коментира Франк Танг, изпълнителен директор на Fountainvest Partners, „Дори Китай да дава разрешителни на две компании на ден за IPO, ще отнеме към три години за да бъдат удоволетворени всички желаещи“.

PS: Цунамито тръгна! Ликвидността свърши!

Тенденцията към понижаване на лихвите по кредитите е ясно видима, тя ще продължи и през 2014 година.

Намалението обаче няма да е толкова голямо, каквото беше прогнозирано в последно време и едва ли ще надхвърли 5%.
Това каза в студиото на Нова телевизия финансистът Емил Хърсев. Той смята, че това ще влоши кредитирането, по-трудно ще се получават пари назаем и това ще доведе до етажното банкиране. Това означава че ще се появят повече лизингови, бързи и други видове за пари назаем, различни от обичайните.

Трудно е да си представим какво ще стане с лошите кредити в момента, не сме сигурни каква загуба ще понесат банките, а това е важно за решението им на лихвените проценти, продължи финансистът.

Ако инфлацията е отрицателна, лихвения процент ще трябва да се увеличи с дефлационния процент, за да не останат банките на загуба, смята Хърсев.

Според него, готвените сега промени в банковото законодателство имат дискриминационен характер.

Те ще принудят трезорите да затегнат условията на кредитиране и малко хора ще получават кредити.

Скок от 180 млн. лв. лоши кредити за година отчита БНБ. Само за три месеца необслужваните заеми са се увеличили с 2,9 на сто или 17 млн. лв. Данните публикува Българска народна банка на сайта си. Към края на септември сумата, която българите не могат да платят, за да си върнат дълговете, е 612,2 млн.лв.
Като цяло домакинствата взимат по-малко заеми, сочи още отчетът на БНБ. Хората, които теглят кредити обаче, предпочитат потребителските - общо взетите са 969.3 млн. лв. в края на третото тримесечие на годината. На годишна база те нарастват с 18.7% (152.9 млн. лв.), а в сравнение с юни – с 3.4% (31.9 млн. лева).

Размерът на жилищните кредити е 350.7 млн. лв. и намалява с 35.3% (191.7 млн. лв.) в сравнение със септември 2012 година. Спрямо юни 2013 г. той се понижава с 2.7% (9.9 млн. лева).

Искров: Няма да влизаме в банковия съюз на ЕС!

Най-големите предизвикателства пред банковия сектор през 2014 г. няма да са свързани с конкретните условия и рискове на икономическата среда, а с новото европейско законодателство в областта на банковите регулации.

Това посочи в речта си по случай Деня на банкера - 6 декември, управителят на БНБ Иван Искров, цитиран от БТА.

На коктейл, организиран от Асоциация на банките, той традиционно направи преглед на основните събития в банковата сфера през изминаващата година и очерта перспективите за следващата 2014 г.

През 2013 г. банковата система демонстрира много високи показатели за капиталова адекватност и ликвидност, каза Искров. Към септември коефициентът на общата капиталова адекватност възлиза на близо 17 на сто, а коефициентът на ликвидните активи към сумата на пасивите възлиза на 25,25 процента към октомври. Отчита се и стабилизиране на дела на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни.
В края на октомври тяхната балансова стойност е 10,66 процента от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата, а брутният дял на тези кредити е 17,20 процента, съобщи Искров.

Според него банковата система продължава да генерира печалба въпреки неблагоприятната конюнктура. Той очаква секторът да приключи 2013 г. с положителен финансов резултат, който да бъде съпоставим с размерите от предходните години - в диапазона 500-550 млн. лв.
Стабилността на банките привлича и вложителите, които им поверяват своите спестявания. Само депозитите на домакинствата нараснаха с 3,1 млрд. лева (9,3 процента) на годишна база до октомври, отчете гуверньорът на БНБ.

Искров подчерта, че изграждането на банков съюз в ЕС се подкрепя от страната ни, но не бива да носи негативни ефекти за нас.
"Не възнамеряваме да се включваме в единния надзорен механизъм (първия елемент от банковия съюз) в еврозоната, защото страната ни би [b]поела големи рискове с прехвърлянето на значителни национални правомощия за защита на финансовата ни стабилност, каза Искров.

Средата, в която ще работят банките през 2014 г., се характеризира отново с нисък икономически растеж и при това положение търсенето на кредити ще е слабо, прогнозира управителят на БНБ.
Високото доверие на вложителите и значителният приток на спестявания към системата е донякъде и предизвикателство за банките, които в условията на криза разполагат с ограничени възможности за реализиране на своята основна функция - финансовото посредничество, посочи Искров.[/b]